Все още остава неразрешен един обикновен и конкретен въпрос: Когато дойде време за ядене - закуска, обяд или вечеря - КАКВО ТРЯБВА ДА СЛОЖИМ НА МАСАТА КАТО ХРАНА, която действително ще ни осигури само сили, живот и здраве?
За да разрешим този въпрос и да получим най-прекия отговор, би трябвало не да следваме пътя на теоретизирането, а да надникнем там, където практиката е дала резултати, там, където установеният начин на хранене е гарантирал добро здраве - физическо и душевно - й където хората не са обременени от никакви болести.
Колкото и да ни изглежда чудно и невероятно, все още на нашата планета съществуват уединени народи й племена, които не знаят какво е грип, склероза, диабет, алергия, колит или която и да е друга от нашите болести, които съпътстват ежедневието ни. Там диетични книги няма, няма институти и ръководства за хранене, но всеки знае с какво да нахрани детето си, когато то огладнее, както и какво да сложи на масата за себе си. И един от тези народи, събудил интерес в целия културен свят, се оказа
МАЛКИЯТ ЗДРАВ НАРОД ХУНЗА.
За хунзийците, обитаващи една от долините на Хималайските планини (сега щат на Пакистан), се заговори за първи път преди около 7-8 десетилетия, благодарение на английския лекар Робърт Мак Карисън.
Основният проблем, който той третира в медицинските си трудове, са болестите като последица от грешки в храненето както при отделния човек, така и при цели народи. И според възприетата или практикувана диета съответно се развива и определено заболяване. За да докаже своето становище, той напуска професорското си място в Англия и отива в Индия, където има въз-можността да проучва много племена и народи, които се хранят по различен начин. Цели седем години изучава техните диети и развилите се съответно заболявания. По силата на обстоятелствата достига и до здравия народ Хунза, който се оказва негов истински шанс.
Той е изненадан и поразен от факта, че на нашата земя има народ, сред който не съществуват болести, болници и болногледачи, народ - весел, жизнерадостен и щастлив. Твърде работливи и живеещи задружно, те са превърнали голите планински хребети в истински райски кът. По съвсем естествен и неусетен начин хората в Хунза доживяват до 100-120 и повече години, като столетниците не са грохнали хора с изродена физика и психика.
Наблюденията в проучванията си д-р Карисън описва в своя труд, издаден в Англия. Светът за пръв път чува и научава за чудния и здрав народ, живеещ в своята райска долина. Книгата му събужда голям интерес, но всичко описано в нея изглежда като красива приказка и звучи невероятно.
Но главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисън, е на какво се дължи изключителното здраве на този народ? В съседство с хунзийците обитават още няколко народа, които живеят на същата височина, климатични условия, бит, но не притежават тяхното здраве. Оказва се, че единствената разлика между тях и Хунза е само в начина на хранене, в практикуваната диета. Д-р Карисън е доволен, защото теорията му е
потвърдена:
ЗДРАВЕТО ЗАВИСИ ОТ НАЧИНА НА ХРАНЕНЕ.
Към народа на Хунза впоследствие се отправиха много изследователи, лекари, учени, журналисти. Американската изследователка Рене Тейлър, натрупала особено изчерпателни сведения за Хунза, пише: „В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве; голямата придобивка там е липсата на сърдечни заболявания, както високо и ниско кръвно налягане. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще не са известни.
Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и прочие са съвсем непознати. Няма и детска смъртност..."
Всичко казано от д-р Карисън, че Хунза е действително здрав и дълголетен народ, е напълно потвърдено от всички изследователи.
Тук съвсем естествено възниква въпросът:
С КАКВО СЕ ХРАНИ ХУНЗИЙСКИЯТ НАРОД?
Основно място в неговото меню заемат растителните продукти - плодове, зеленчуци, житни храни -при това в сурово състояние. Въпреки височината на терена, на който живеят хунзийците (над 2000 метра), поради добрата грижа за земята и екологичната й чистота там добре виреят череши, ябълки, круши, праскови, черници, както и кайсии с изключителна сладост. И забележете - никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсиите, които се отглеждат в големи количества заради маслото, което те приготвят от костилката и което ползват като мазнина при приготвянето на храната.
Аз имах възможност да опитам техните кайсии. Те са по-дребни от нашите, с по-кръгла костилка, но са изключително гладки.
Отглежданите зеленчуци са моркови, зеле, салата, ряпа, тиква, спанак, както и различни варива. Спанакът присъства постоянно на трапезата в сурово състояние. Това, което не може да се приема в сурово състояние, се приготвя задушено на слаб огън.
Хлябът, който употребяват, е винаги черен - смляното зърно се ползва цялостно, без да се отделят нито триците, нито зародишът. Отглежданите зърнени храни са жито, ечемик, просо и елда, които често влизат в състава на хляба в различни комбинации. Смилането на зърната, омесването на хляба и опичането му обикновено става в един и същи ден, тъй като всеки дом разполага с ръчна мелничка. Хлябът присъства на масата при всяко хранене. Зърнените храни се ползват от хунзийците и в покълнало състояние.
Млякото и млечните продукти са нещо като лукс, деликатес. Причина за това са ограничените възможности за отглеждане на добитъка. Заобиколени с вечно снежните върхове на околните планини, пасищата са оскъдни. В по-ниекйте части на долината се отглеждат малко кози и крави, а в по-високите части - съвсем ограничено овце и якове. Млякото се използва обикновено като прясно в сурово състояние или като кисело, което се предпочита, защото се съхранява по-дълго, тъй като там хладилници няма. От него се приготвят още сметана и сирене.
Хунзийците не са пълни вегетарианци, но месото използват изключително рядко: само при празници и тържествени случаи. Месото на убитото животно никога не престоява - веднага се обработва и консумира. Качеството му е изключително високо, тъй като животните се хранят с прясна, а не със синтетична храна. На празници ползват и малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, но любимо тяхно питие е билковият чай.
В Хунза се хранят два пъти на ден: на обед и вечер. Сутрин закуска изобщо не се приготвя. Обядът и вечерята са семпли и ограничени както по количество, така и по калорична стойност. Тази пестеливост, на която са научени още от детските си години, произтича от ограничената продукция на планинския терен.
Там ресторанти, сладкарници, закусвални или други подкрепителни пунктове не съществуват. Всеки яде в дома си само онова, което ще му сервира майката или съпругата. В Хунза няма фабрики за тютюн, алкохолни и безалкохолни напитки или за бира.
Това, което не само впечатлява, но истински изненадва изследователите на Хунза, е тяхната така наречена „гладна пролет". Въпреки съвсем ограниченото им традиционно хранене, всяка пролет, с напълването на кайсиевите дръвчета, те престават да поемат храна и остават само на едно питие, което приготвят от-сушените кайсии и вода. И тази омекотена форма на гладуване провеждат до узряването на кайсиите - един доста продължителен период от 2-3 месеца.
През „гладната пролет" животът тече енергично -пролетта е сезон на усилена работа по полята и градините. Работният ден започва с първата светлина на зората и привършва със залеза на слънцето. А може би именно гладът допринася за успешното справяне с тежките пролетни задачи около примитивното земеделие.
Точно тази „гладна пролет" дава основния отговор на изследователите учени за изключителното здраве и продължителния живот на хунзиийците. Установен факт вече е пречистващото, тонизиращо и подмладяващо действие на глада, а тук той се прилага системно - всяка пролет, и то твърде продължително, и дава възможност за основно и задълбочено пречистване на организма? Резултатът от подобно гладуване, съчетано впоследствие с превъзходна диета на хранене, с естествено физическо натоварване, с работа сред растителния свят и в пряк допир с природната среда, не може да бъде друг, освен пълно и естествено физическо здраве.
Допълнение към всичко, и то не без значение за здравето на човека, е и психичната нагласа. Децата там се възпитават в честност, любов към човека и уважение към възрастните, както и в любов към работата. Престъпления, кражби, убийства и жестокост няма. Няма нито полиция, нито съдилища, нито затвори. Никой не се нуждае от тях.
Д-р Мак Карисън е назначен като директор на Изследователския институт по храненето в Индия, което му дава възможност не само да продължи проучванията по поставения от него проблем, а и нагледно да покаже как
ПРАКТИКАТА ПОТВЪРЖДАВА ТЕОРИЯТА.
За своя опит той избира млади, здрави плъхове-албиноси - плъховете приемат същата храна, която ползва и човекът, а и биологично краткият им живот дава възможност да се проследят всички възрастови изменения.
За плъхчетата са направени отделни клетки, поставени са да живеят в хигиенични условия според начина им на съществуване, абсолютно еднакви за всички. Различното между тях е начинът им на хранене според практикуваните диети на различните народи и племена в Индия. Още при обследването им д-р Кари-еън е наблюдавал в различните племена и общности развиване на заболявания, като кожни струпеи и обриви, очни заболявания, язви, циреи, лоши зъби, изкривен гръбнак, анемии, както и много стомашно-чревни заболявания. Основните продукти, които се включват в техните диети, са в различни варианти и комбинации: оризът, варивата, варените зеленчуци - в твърде непълноценни и неблагоприятни съчетания.
Оказва се, че подложени на техните диети, плъхчетата развиват съответно същите заболявания. Ако е ползвана диетата на племето с кожните заоолявания, на плъхчетата им опадва козината.
Една от клетките той отделя за 1200 плъхчета, които подлага на диетата на народите на Хунза. Друга - за плъхчетата, които остават на диетата, практикувана от англичанин с по-скромни възможности за изхранване на семейството си.
Английската диета, предложена на плъхчетата, се състои от бял хляб, маргарин, варени зеленчуци, консервирано месо, конфитюри, желета, чай със захар. Още на 17-ия ден започват да се появяват нервни увреждания. Те постепенно развиват всички болести на нашия цивилизован свят - нервни, сърдечно-съдови заболявания, тумори. „Те бяха нервни, бяха склонни да хапят своите гледачи, посрещайки ги враждебно. Живееха нещастно заедно и още на 16-ия ден от началото на опита започнаха да убиват и изяждат по-слабите от тях..." - пише д-р Карисън. Съвсем различно се чувстват плъхчетата в другата клетка. Диетата на ползваната от тях храна се състои от пълноценен хляб, леко намазан с масло, покълнали варива, сурови моркови и зеле, неварено мляко и миниатюрни порции месо с костите веднъж седмично, както и изобилие от вода. В клетките си те съществували много щастливо и безгрижно - времето им минавало в игри и боричка-ния. Сговорчиви помежду си, те с радост са посрещали своя гледач. Дори и при възрастните не са открити заболявания.
Но д-р Карисън не спира опитите си дотук. Изследвайки въпросите на храненето и действието на храната върху живите организми, той отстранявал болните плъхчета и ги поставял в клетката при плъхчетата, подложени на хунзийската диета. И забележете: при смяната, на храната с природосъобразна болестите изчезвали и плъхчетата оздравявали.
РЕШАВАТ ЛИ КАЛОРИИТЕ ЗДРАВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЧОВЕКА?
От всичко казано дотук става ясно, че урокът, който ни дават хунзийците, е следният: ползваната от тях храна е с много по-ниска калорична стойност (хранят се ограничено и семпло), а физическото им натоварване е многократно по-голямо поради примитивното им земеделие. Ние се храним обилно и калорично, а работният ни ден протича по канцеларии, бюра, офиси и фабрични помещения, където машините са отменили и улеснили труда на човека. Балансът между получената и изразходваната енергия е нарушен.
Освен това при народа на Хунза употребата на месото и продуктите от животински произход като мляко и млечни произведения е сведена до минимум, докато в цивилизования свят ползването им е изобилно, въпреки че вече се отчита, че не това е храната на човека, определена му от природата.
В Хунза нервни и психични заболявания не са регистрирани, докато при нас процентът е висок и продължава да расте. С природосъобразната си форма на хранене и начин на живот хунзийците са оформили здрава и стабилна нервна система, добро самочувствие и етична психика. Там няма гонитба за бизнес, забогатяване, кариера, защото на истински здравия съответства здрава и оптимистична психика - човекът е доволен от малко и щастлив от нищо.
Щастливият народ на Хунза не чака да му пеят радиото и телевизията, за да го развеселяват - той сам пее, докато работи.
