При лозата се различават подземни надземни части. Към подземните части на лозата спадат кореновата система, кореновата пета и подземното стъбло (фиг. 4).
Фиг. 4. Основни съставни части на лозовата главина:
1 - коренова пета, 2 - подземно стъбло, 3 - стъбло, 4 - рамена, 5 - кордони
Към надземната част на главината спадат стъблото, рамената, кордоните и др. (фиг. 4).
Стъблото е тази част от главината, която е разположена от почвената повърхност до първите разклонения на лозата. Дължината на стъблото варира според системата и форми ровката на лозата от 10 до 15 см при обикновената чашовидна формировка, до 50-60 см при резитбите с постоянен кордон- Роая, Казнав и др., или до 2-2,5 м при асмите. Рамена се наричат разклоненията на върха на стъблото. У нас най-типично оформени рамена има при късата чашовидна формировка. При други формировки рамената са повече или по-малко удължени и се наричат ръкави. Най-дълги рамена има при резитбата с постоянни кордони, където рамената са най-много едно или две (Роая, Казнав, двуетажен АЗОС и др.) и са силно удължени, затова се наричат вече кордони. При тези формировки по цялото протежение на кордоните се формират плодни звена, докато при резитбите с рамена плодните звена се намират към върха на рамената.
Стъблото, рамената и кордоните са многогодишни образувания на лозата, т. е. нейната стара, многогодишна дървесина. Старата дървесина има голямо значение за лозата. Тя служи като склад за резервни хранителни вещества през зимата и лози с повече стара дървесина винаги са по-добре запасени с резервни хранителни вещества.
Според възрастта си дървесината на лозата може да бъде:
Многогодишна дървесина - всички части на лозата, по-стари от две години. Както споменахме по-горе, това са стъблото, рамената и кордоните.
Двегодишна дървесина - всички части на лозата на възраст две години. Това са миналогодишните чепове, плодни пръчки и др.
Едногодишна дървесина - всички узрели едногодишни леторасти. Наричат се още пръчки. Пръчките от двегодишна дървесина носят очи с най-голяма родовитост.
Пръчките обаче, изкарали от дървесина на възраст повече от две години, носят най-често по-малко плодни или напълно безплодни очи. Това са лакомците или вълците. При много сортове обаче очите и на тези пръчки са плодни, затова тази закономерност е твърде условна.
Върху многогодишните части на лозата са разположени двегодишната дървесина, пръчките и плодните звена.
В зависимост от пъпките, от които са образувани, едногодишните пръчки биват: от зимни очи, от летни пъпки (колтуци) и от спящи пъпки (лакомци, вълци) и издънки (фиг, 5).
Леторастите от зимните очи са разположени на двегодишна дървесина (чепове или плодни пръчки от миналата година) и се наричат главни (от главната пъпка на зимното око) и заместващи (от страничните пъпки на зимното око). Колтуците са разклонения на главните леторасти, образувани от летните пъпки.
Лакомците (вълците) се образуват от спящи пъпки, разположени в старата дървесина и от ъглови очи.
Фиг. 5. Видове леторасти при лозата:
/ - главен летораст, 2 - страничен (заместващ). 3 - колтуци, 4 - лакомци (вълци), 5 - издънки
Издънките се образуват от подземното стъбло на главината. При лози, отглеждани върху подложка, те изкарват от подложката.
Издънките, особено когато са от дивата подложка, винаги се премахват. Необходимо е това да става през време на вегетационния период, докато тези леторасти са още зелени.
Най-голямо значение за получаване на постоянни, високи и качествени добиви от лозата имат леторастите, изкарали от зимните очи. До лакомците се прибягва при резитбата само ако няма достатъчно леторасти от зимните очи или за снижаване на високо издигнати рамена.
В зависимост от това, как са били рязани, пръчките получават различни названия (фиг. 6). Чепове се наричат пръчки, рязани на 2-3 очи. Според предназначението си те биват: плодни чепове с 2-3 очи (при късите чепови резитби), оставени като плодни звена (1); заместващи (резервни) чепове (3), когато се оставя друга плодна част, а чепът в основата й служи за осигуряване на леторасти за плодни части и чепове за следващата резитба; чепове за снижаване и формиране на главината с 1-2 очи-служат за образуване на ново рамо в оголен сектор на главината (при чашовидната формировка) или за снижаване на високи рамена (6).
Фиг. 6. Наименование на пръчките след резитбата:
1- плодни чепове, 2 - стрелки, 3 - заместващи чепове, 4 - плодни дъги 5 - плодни пръчки, 6 - чеп за подновяване или снижаване
Стрелки се наричат пръчки, рязани на 4-6 очи като плодни части. Плодни наричаме пръчките, рязани с повече от 6 очи. Те служат само като плодни части. Когато плодните пръчки имат от 7 до 12 очи, (някои автори ги наричат още плодни дъги или полудъги, тъй като се извиват надолу като дъга и се привързват.
Плодни части са следователно едногодишни узрели пръчки, рязани на различна дължина, предназначени за получаване на плод. Те се използват само една година; на следващата се премахват и се оставят нови плодни части също от едногодишни леторасти.
Както се вижда, видът на плодната част зависи от дължината на резитбата. Тя може да бъде чеп, стрелка, дъга или плодна пръчка. На фиг. 5, разбира се, условно, за удобство са дадени заедно. Някои автори наричат тези плодни части плодни звена. Според нас обаче това не е напълно правилно. Плодно звено може да наречем плодната част само при дългите резитби и късите резитби с чепове където липсва чеп-заместител и оставената й плодна пръчка или чеп е едновременно и плодна н резервна част на лозата. При системата смесена резитба обаче под плодно звено трябва да се разбира плодната част (чеп, стрелка или плодна пръчка) и чепът заместител, както приемат редица натъкнати специалисти-лозари и към което схващане ще се придържаме и ние.
Фиг. 7. Видове плодни звена при лозата:
1 - плоден чеп надве очи 2 - заешки уши; 3 - два чепа по едно рамо; 4 - чепове на две очи при постоянен кордон, 5- стрелка със заместващ чеп 6-дъга със заместващ чеп. 7 - плодна пръчка със заместващ чеп, 8 - стрелки, дъги, плодни пръчки със заместващ чеп на постоянен кордон; 9 - плодни пръчки на постоянен кордон, прикривени надолу
Плодните звена следователно може да разделим на прости и сложни. Прости плодни звена са единичен чеп на едно рамо (при обикновената чепова резитба) и плодните пръчки без заместващ чеп (при системата дълга резитба) (фиг. 7).
Сложни плодни звена са „заешки уши", стрелки, дъги и плодни пръчки с чеп-заместител в основата си. В този случай горният чеп при „заешките уши" и стрелката, дъгата или плодната пръчка се използват само за една година, след което се премахват, а заместващият чеп служи за резерв, т. е. за нови плодни части и чепове-заместители.
