За борба с болестите, неприятелите и плевелите в овощните насаждения се прилагат различни методи (агротехнически, механичен, биологичен, карантинен, химичен, физичен, генетичен и др.), съобразени с вида н биологичното развитие на причинителите на болестите (гъби, бактерии, вируси, микоплазми, неблагоприятни метеорологични и почвени условия), с неприятелите (насекоми, нематоди, акари, бозайници и др.) н плевелите (едногодишни н многогодишни, житни и широколистни и пр.). За да бъдат ефикасни, методите за борба трябва да се съобразяват още с овощния вид и сорт, с фенологичното му развитие, с метеорологичните и други условия.
Агротехнически метод
Мероприятията, които се прилагат при отглеждане на овощните култури, са съобразени с техните биологични изисквания и имат за цел да осигурят нормалното им развитие и получаването на възможно по-големи и по-качествени добиви. Добре развитите растения имат по-голяма жизненост и по-голяма устойчивост на болести и неприятели. Такива са растенията, когато агротехническите мероприятия се прилагат навреме и качествено. Ето защо във всички случаи борбата с болестите, неприятелите и плевелите е по-ефективна, когато овощните насаждения се отглеждат при висок агрофон.
Обработката на почвата е най-старото и ефикасно агротехническо мероприятие за борба с плевелите в овощните насаждения, което се прилага и сега. Освен това с обработката се унищожават и голяма част от източниците на зараза от болести и неприятели или се създават неблагоприятни условия за тяхното развитие. При обработката на почвата загиват зимувашите в нея какавиди на черешовата муха, ларвите на сливовата и ябълковата плодова оса, на майския бръмбар и др., дълбоко се заравят окапалите листа, в които се намират причинителите на червените листни петна по сливата и струпясването по ябълката и крушата, някои листоминиращи молци и др. Листата изгниват, а заедно с тях загиват и причинителите на болестите и неприятелите.
Някои заболявания на овощните растения се дължат на недостиг на хранителни вещества или на висока киселинност на почвата. В почви, богати на вар, овощните растения страдат от хлороза. Чрез торене, варуване и др. те могат да се предпазят от тези заболявания.
С резитбата на овощните растения се подобрява проветряването на короните и се създават неблагоприятни условия за развитие на гъбни и бактериални болести (струпясване, кафяво гниене и др.). Отстраняват се и източниците на зараза на много болести (струпясване по крушата, брашнеста мана по ябълката, ранно кафяво гниене, сачмянка по костилковите и др.).
В ниските и без добър въздушен дренаж места се случват чести температурни инверсии, при които пъпките, цветовете и завързите на някои овощни видове (кайсия, бадем, праскова) измръзват. Такива места не са подходящи за овощни насаждения и особено за раноцъфтящите видове и сортове. Чрез правилен избор на местата за нови насаждения могат в голяма степен да се избегнат повредите от зимни, късни пролетни и ранни есенни
мразове, от силни ветрове и др. Освен това могат да се избегнат заболяванията на овощните растения, причинени от неблагоприятното влияние на високите подпочвени води, високата киселинност на почвата и др.
Ефективността на растителнозащитните мероприятия зависи до голяма степен от чувствителността на овощните сортове на болести и неприятели. Опазването на силно чувствителните е мъчно е по-скъпо. Ето защо за предпочитане е да се засаждат устойчиви на болести и неприятели сортове. Независимо от това растенията за засаждане трябва да бъдат свободни от болести и неприятели. Това е особено важно за опазване от вирусни и микоплазмени болести (шарка по сливата, гумена дървесина по ябълката и крушата и др.)
Механичен метод
По механичен начин могат да се унищожат голяма част от неприятелите и източниците на зараза по овошните растения. В старите и засъхнали дървета се заселват вредители (корояди и др.), които преминават и върху по-младите. Някои горски видове са гостоприемници на гьботворката, листозавивачките и др., които са опасни неприятели за овощните растения. Причинителят на ръждата по крушата и ябълката прекарва част от своето развитие по хвойната, а възрастните на сливовата плодова оса в първите дни след излюпването се хранят с цветовете на трънката. Изкореняването на засъхналите дървета, на хвойната и трънката в близост до овощните насаждения допринася за ограничаване на поврелите от ръждата и сливовата оса. Чрез изкореняване на съсънката се ограничава развитието на ръждата по сливата. Отстраняването на болните растения е единственият начин за оздравяване на ягодовите, малиновите и другите насаждения от вирусни и микоплазмени болести.
Някои неприятели (акари, плодови червей, кръгломиниращ молец, листозавивачки и др.) зимуват под напуканата кора и върху нея, по стъблата и дебелите клони на овощните дървета. Чрез остъргване на старата кора, събиране и изгаряне на получените отпадъци се намалява плътността им.
Друга не по-малка част вредители зимуват по клоните на овощните дървета във вид на яйчни купчини (ябълков молец), яйчни пръстенчета (пръстенотворка) н гъсенични гнезда (златозадка). Те могат да се унищожат чрез изрязване и изгаряне. По същия начин се постъпва, когато клонките на касиса са нападнати от стъкленка, малиновите издънки — от дидимела и кониотириум, ябълковите клонки — от брашнеста мана, крушовите клонки — от струпясване и др.
Чрез събиране и изгаряне на окапалите листа могат да се унищожат причинителите на някои важни болести, като струпясване по ябълката и крушата, червени листни петна по сливата и др. Своевременното събиране на опадалите плодове намалява повредите от плодови червеи, кафяво гниене и др. Със същата цел наесен и през зимата трябва да се събират и останалите по дърветата изгнили (мумифицирани) плодове.
За унищожаване на гъсениците на плодовите червеи се използват ловни пояси.
В случаите, когато се пропусне моментът за борба с плевелите в овощните насаждения чрез другите методи (агротехнически и химичен), извършва се покосяване. Макар че не е достатъчно ефикасно, покосяването временно подобрява условията за развитие на овощните растения и за прилагане на другите растителнозащитни методи.
Биологичен метод
В овощните насаждения освен насекоми, акари, гъби, бактерии и други вредни организми, се срещат и такива, които паразитират (хранят се и се развиват) върху вредните. Например насекомото афелинус мали паразитира в тялото на кръвната въшка, а трихограмата — в яйцата на ябълковия плодов червей и други насекоми. Калинките се хранят с листни и щитоносни въшки и акари, хищните акари — с вредни акари, а паразитните оси и мухи — с различни пеперуди и бръмбари. Синигерите, кълвачите, лястовичките и други птици се хранят с гъсениците на дървесницата, ябълковия плодов червей, дървесинояда, с акари и др. Тези насекоми, птици и акари могат да се използват за борба с неприятелите по овощните растения. У нас за сега единствено трихограмата се използва за борба с ябълковия плодов червей, а има условия за използване и на полезните птици, златоочиците, калинките и мухите-тахини.
В тялото на вредните насекоми и акари се развиват гъбни, бактериални и вирусни болести, които ги унищожават. Някои от тях могат да се използват също за борба с неприятелите по овощните растения. За целта гъбите, бактериите, вирусите и
иротозоите се размножават в лаборатории, след което с тях се заразяват вредни индивиди и се пускат в овощните насаждения, за да заразят насекомите от същия вид. Напоследък овощните растения се пръскат с готови бактериални (ентобактерии 3, дипел, диспарин, турицид) и гъбни (боверин) препарати. Те дават добри резултати срещу някои листогризещи гъсеници (бяла овощна пеперуда, златозадка, гъботворка). Това е същността на микробиологичния метод, който е една разновидност на биологичния.
Причинителите на болестите по културните растения също се нападат от паразитни гъби и други микроорганизми, които при благоприятни условия спират развитието им. Например гъбата глоеоспориум паразитира върху причинителя на червените листни петна по сливата, цициноболусът — върху причинителя на браш-несгата мана и др.
Биологичният метод се прилага и за борба с плевелите, като се използват насекоми, които се хранят с някои плевелни видове.
Биологичният метод, който представлява използване на живи организми (насекоми, акари, гъби, бактерии, вируси, птици и др.) за борба с болестите и неприятелите по културните растения, в последно време намира все по-голямо приложение самостоятелно или в комбинация с други методи при така наречената интегрирана система.
Карантинен метод
В нашата страна някои болести и неприятели по овощните култури не се срещат, а други са разпространени в ограничени райони. У нас не са установени огненият пригор по овощните и средиземноморската муха, а калифорнийската и черничевата щитоносна въшка са разпространени само в някои райони. Болестите, неприятелите и плевелите, които не са открити в страната, се наричат външнокарантинни, а всички, които се срещат само в някои райони — вътрешнокарантинни. С карантинните мероприятия се цели да се предпази страната от външнокарантинните и да се спре, а при възможност и да се ликвидират огнищата на вътрешнокарантинните болести, неприятели и. плевели. С оглед на това е забранено да се внасят растения, присадници, плодове и семена от страни, в които са разпространени външнокарантинни болести, неприятели и плевели, както и да се пре-
насят материали от заразени в незаразени с вътрешнокарантинни болести, неприятели и плевели райони. Опазването на страната от външнокарантинни обекти у нас е възложено на карантинните служби, организирани на митническите пунктове по границата на страната. Те се грижат в голяма степен и за запазване на незаразените райони от вътрешнокарантинни болести, неприятели и плевели.
В зависимост от възможностите за борба с карантинните болести и неприятели заразените материали се обеззаразяват или унищожават. По отношение посадъчния и друг размножителен материал, заразен от болести и неприятели, повсеместно разпространени в страната, се прилагат същите мероприятия, защото Много по-лесно е да се запазят овощните насаждения от зараза, която се очаква отвън, отколкото да се спре разпространението и, когато е донесена с посадъчния материал и се намира в него.
Химичен метод
За борба с болестите и неприятелите в промишлените овощни насаждения у нас в най-голяма степен се използва химичният метод, който напоследък намира все по-голямо приложение и в борбата с плевелите. Това се дължи на възможността да се механизират всички процеси, свързани с неговото приложение, и ма се използва високопроизводителна техника. При химичния петод отровните вещества във вид на разтвори, прахове, гранули, дримамки и др. се нанасят със специални машини (пръскачки, прашалки, самолети, въртолети и др.) върху овощните растения или върху почвата (при борбата с плевелите или гризачите). Чрез пръскане, прашене и обгазяване с химични средства за кратко време и с малък разход на труд и средства овощните растения се запазват от болести, неприятели и плевели, като се спира тяхното масово развитие и разпространение. Химичните средства, които се използват при този методи са по-слабо или по-силно отровни и представляват опасност за човека, домашните животни, пчелите и дивеча и за околната среда. Опасност представляват също плодовете и другите растителни части, третирани с химични средства. Освен това химичните средства (едни повече, други по-малко) унищожават полезните насекоми и акари, които ограничават развитието на вредните насекоми и акари. Често те са причина и за загиване на рибата във водоемите и реките.
Пръскането е най-често използваният начин за прилагане на химичните средства в овощарството, защото дава възможност да се покрият с разтвор всички части на растенията, включително и долната повърхност на листата. Химичните средства във вид на разтвор прилепват по-добре върху растителните части, по-трудно се измиват от дъждовете и издухват от ветровете и се изразходват значително по-малко, отколкото при прашенето. Пръскането може да се прилага и при по-неблагоприятни метеорологични условия. Основен негов недостатък е по-малката производителност на труда в сравнение с прашенето, поради което, за да се спазят най-благоприятните срокове за борба с болестите и неприятелите, са необходими поЕече пръскачки и по-продължителна сменна работа. Недостатък на пръскането е също необходимостта от големи количества вода за приготвяне на разтворите, особено в райони с недостатъчно и отдалечени водоизточници.
Недостатъците на обикновеното пръскане могат да се избягнат чрез прилагане на дребнокапково и аерозолно пръскане. И в двата случая се използват концентрирани разтвори. При дребнокапковото пръскане разтворител е водата, а при аерозолното — различните масла и по-рядко водата. Напоследък се изпръскват препарати без разреждане. Концентрираните разтвори при дребнокапковото пръскане се изпръскват с пръскачки или самолети и въртолети във вид на много дребни капчици (с диаметър 50—250 мm), а при аерозолното — със специални агрегати. Капчиците, изпръскани по аерозолен начин, имат диаметър до 50 . Предимството на аерозолното пръскане се състои в това, че аерозолният облак прониква във вътрешността на короната и покрива листата и плодовете от всички страни. Таково пръскане обаче може да се извършва само при напълно тихо време.
Химичните средства, използвани за прашене, представляват фини прахове и се нанасят върху овощните растения с помощта на прашалки и други приспособления. Прашенето на овощните насаждения със самолети и въртолети е много ефективно. Производителността е много по-голяма в сравнение с пръскането и затова прашенето се предпочита, когато поради чести промени на метеорологичните условия е необходимо големи площи от овощни насаждения да се третират за кратко време. Наложително е обаче да се праши в абсолютно тихо време, защото и най-слабият вятър отнася химичните средства извън насажденията. При прашенето разходът на химични средства е чувствително по-голям, отколкото при пръскането. Освен това растителните части не се покриват от всички страни с препарат, което е необходимо при борбата с болестите и неприятелите развиващи се по долната повърхност на листата и във вътрешността на короната. Праховете се измиват лесно от дъжд и се издухват от слаби ветрове. Затова след дъжд прашенето трябва да се повтори. Най-подходящо време за прашене е сутрин от 4 до 8 и следобед от 17 до 21 часа, понеже росата благоприятствува полепването на праховете по листата и плодовете. Опасността от отровното действие на химичните средства е много по-голяма при. прашенето, отколкото при пръскането.
Други методи
За борба с болестите и неприятелите по овощните растения се прилагат още: селекция на устойчиви сортове, стерилизация на вредните насекоми с химични и физични агенти, привличане на насекомите с помощта на специални вещества (атрактанти) и унищожаването им, отблъскване с репеленти, пръскане с хормони и др. В бъдеще с приложението на тези методи овощните насаждения ще се опазват от болести, неприятели и плевели, без да се използват химични средства, които вредят на околната среда.
Овощните сортове не са еднакво чувствителни на болести и неприятели. Едни от тях се нападат силно — те са чувствителни, а други — устойчиви. При създаване на нови овощни насаждения за предпочитане са устойчивите овощни сортове, стига да притежават и други ценни качества (родовитост, качествени плодове и др.).
Създаването на устойчиви сортове е особено необходимо за предпазване, от болести, срещу които за сега не са известни друг и начини и средства за борба. Такива са всички вирусни и микоплазмени болести. В институтите у нас са създадени няколко сливови сорта (Изобилие, Софийско чудо и др.), които са устойчиви на вирусната болест шарка.
Стерилизацията като метод за борба с неприятелите по овощните растения се базира на възможността да се получат стерилни индивиди чрез облъчване с рентгенови, бета- и гама лъчи или с химични средства, дадени с храната на насекомите. Самките, оплодени от стерилни мъжки индивиди, снасят неоплоденн яйца. Обикновено на стерилизация се подлагат какавиди. За сега най-подходящи за прилагане на този метод са какавидите на черешовата муха, ябълковия плодов червей и гъботворката, защото насекомите могат да се отглеждат при лабораторни условия. У нас опити за борба чрез стерилизация са правени с черешовата муха.
Като атрактанти за привличане на вредните насекоми се използват редица химични съединения, но най-често т. нар, полови атрактанти, някои от които вече се произвеждат промишлено. Чрез напръскване на малък брой дървета със смес от атрактанти и инсектициди се привличат и отравят мъжките индивиди, вследствие на което женските остават неоплодени. Атрактантите могат да се използват и като се поставят малки количества от тях в средата на лепливите пояси. Привлечените мъжки индивиди се залепват върху пояса и умират.
С друг вид атрактанти, изпръскани в насажденията, се постига дезориентиране на мъжките индивиди, за да не могат да намерят женските.
Репелентите отблъскват вредните насекоми, птиците, бозайниците и др. от насажденията и по този начин се постига тяхното опазване. В миналото за предпазване на овощните дръвчета от зайци се използваха замазки от сяра и мас, животинска кръв и др., които бяха недостатъчно ефикасни. Със същата цел сега се използва препаратът карнофер.
Напоследък се изучават т. нар. ювенилни хормони (хормони на младостта), при пръскането с които се нарушава правилната метаморфоза на насекомите и те не могат да достигнат до последната си възраст.
Известни успехи са постигнати и в повлияването на генетичния код на насекомите при тяхното размножаване.
Интегрирана борба
Интегрираната борба с неприятелите по растенията е система, при която се използват всички познати методи (агротехнически, механичен, биологичен, химичен и др.). Според определението на ФАО интегрираната борба е система за регулиране популациите на неприятелите, която като държи сметка за съответната среда и за динамиката на популациите на интересуващите ни вредни и полезни видове, използва всички подходящи способи и методи, доколкото те са съвместими, и поддържа популациите на неприятелите на ниво, при което те не нанасят икономически щети. Приложението на интегрираната борба стана възможно благодарение на задълбочените изследвания върху биоценозите в овощните насаждения, на ролята на полезните насекоми и акари и на взаимоотношенията им с вредните. Тази система за борба дава възможност за опазване на овощните растения при намаляване на химичните обработки, а заедно с това намаляване до минимум вредните последствия от пестицидите. Насажденията се обработват с химични средства само когато плътността на неприятелите е над съответните икономически прагове за вредност. По-широко се използват биологичният и агротехническият метод, а така също стерилизацията, атрактантите (неотровните), репелентите и др., които са безвредни за човека и околната среда.
Изследванията, направени в нашите институти, дадоха възможност да се премине към интегрирана борба с неприятелите в ябълковите, крушовите и прасковените насаждения. За целта се извършват системни прегледи и отчитане на динамиката и плътността на популациите на неприятелите и полезните насекоми и акари, а за пръскане се използват селективни химични средства, бактериални препарати и пр. Чрез внедряване на интегрираната система за борба в ябълковите насаждения се спестяват разходите за 2—3 инсектицидно-акарицидни обработки, създават се по-благоприятни условия за намножаване на полезната ентомо- и акарофауна и за намаляване остатъчните количества пестициди по плодовете и замърсяването на околната среда.
