Менингит
Теза е възпаление на меките мозъчни обвивки, което се при- чинява от бактерии или вируси. Една част от тези причинители предизвикват гнойно възпаление, а други — негнойна или се-розно. Причинителите могат да атакуват първично цен-тралната нервна система — такъв е например причинителят на епидемичния менингит. Други попадат в нервната система вторично, след като вече са развили болестен процес в някой друг орган. Така се развиват вторичните гнойни или не-гнойни (серозни) менингити.
Вторичният гноен менингит се получава най-често като усложнение от заболяване на вътрешното ухо. Може обаче да бъде усложнение и на пневмония, бронхопневмония, коремен тиф, салмонелоза, синузит. Инфекциозният причинител попада в нервната система или по кръвен път (напр. при пневмония), или от съседните органи (напр. при гноен отит).
Серозните менингити могат да бъдат и първични — обикновено вирусни. Такъв е например първичният доброкачествен серозен лимфоцитарен менингит, който понякога взема епидемичен, характер. Серозен менингит е и туберкулозният, който сега се среща рядко.
Общите прояви на всички менингити се обуславят от дразненето на менингите( меките мозъчни обвивки) и коренчетата на периферните нерви. Тези прояви са главоболие, повръщане, светлобоязън. При изследването се установява вдърве-ност на врата (невъзможност пасивно да се наведе напред главата на пациента), съпротива при опит да се изправи свитата под прав ъгъл в коляното подбсдрица, свиване на краката в коленните стави при опит да се наведе пасивно главата напред.
Началото и протичането на различните видове ме-нингити не са еднакви. Така например всички гнойни м е н и н г и т и з а п о ч в а т остро. Температурата се повишава бързо и достига високи стойности — до 40—41С. Състоянието на болния е тежко, съзнанието се променя — може да се появи делириум, болният да изпадне в кома. Нерядко на устните се появява херпес. Тежкото състояние продължава 5—7— 10 дни, като постепенно се овладява. Вторичните г н о й н и м е н и н г и т и се появяват в хода на съществуващата болест било в периода на най-бурната й проява, било в началото или края на заболяването. Гноен менингит като усложнение на възпалението на вътрешното ухо може да настъпи или в периода на острия гноен отит, или като късно усложнение при хроничен гноен отит. И в двата случая се развиват описаните прояви на инфекциозната болест — висока температура и тежко общо състояние. Най-сигурното доказателство за гноен менин-гит е изтичането на гнойна гръбначномозъчна течност при направената от лекар лумбална пункция. Това доказва, че се касае за гноен менингит, а изолирането на неговия причинител показва произхода на менингита.
Остро начало е температура и бързо настъпващи признаци на менингеално дразнене имат вирусните серозни менингити, както и някои форми на крайно рядко срещания сифилитичен менингит. Точната диагноза се поставя пак с помощта на лумбалната пункцпя, при която изтича бистра гръбначномозъчна течност.
Съвсем друго е развитието на туберкулозния менингит. Обикновено то е бавно, започва с общи симптоми — неразположение, безапетитие, отпадналост, леко повишаване на температурата, нарушение на съня. След няколко дни се появява главоболие, което отначало не е типично, но постепенно става постоянно, разпъващо. Към 5-7-10-ия ден се прибавя повръщане, скованост на врата, светлобоязън. Може да се получи увреждане на някои черепномозъчни нерви — напр. двигателните нерви на очите с появяване на двойно виждане. Обикновено заболяването се разгръща напълно за около две седмици. Лумбалната пункция дава негноен ликвор.
В редки случаи заболяването на менингите може да протече атипично както при гнойните, така и при негнойните форми. Тогава диагнозата е много трудна, защото обикновено липсват изявени признаци на менингеално дразнене.
Съвременната медицина разполага с мощни лечебни средства и голям опит в лечението на гнойните и не-гнойните менингнти. Това лечение се извършва само в болнична обстановка. Трябва да се запомни добре, че лекарят е единственият, който ще определи схемата и продължителността на лечението. Често срещаните вирусни менингити в повечето случаи оздравяват бързо и без лечение с антибиотици.
