Представляват група злокачествени кръвни заболявания с непрекъснато разрастване на белите кръвни клетки. В тях се наблюдават количествени и качествени промени, като в периферната кръв нахлуват незрелите им форми. В повечето случаи броят на левкоцитите е силно увеличен, но това не е задължително.
Левкозите биват: а) остри (бластни), които от своя страна се разделят на лимфобластни, миелобластни, монобластни, промиелоцитни и недиференцирани; б) хронични — миелолевкози и лим-фолевкози. Според броя на левкоцитите в периферната кръв се срещат няколко форми: левкемични, сублевкемични и алевкемични.
Етиологията на левкозите е неизвестна. Приема се, че те са злокачествени заболявания с дълбоко разстройство в образуването-на белите кръвни клетки (левкопоезата). Причинните фактори се разделят на две групи:
1. Екзогенни (външни)—йонизиращи радиации (напр. след атомната експлозия в Хирошима) у работници в ядрени лаборатории и у рентгенолози; токсични въздействия (бензол и неговите производни); вирусни и микоплазмени инфекции — засега недоказани.
2. Ендогенни (вътрешни) — генетични промени главно при хроничната миелолевкоза; метаболитпн нарушения- напр. на някои индолови производни; недоимък на някои вещества и ензими.
Левкозите зачестяват през последните десетилетия. Острите левкози засягат предимно млади хора и деца, миелолевкозата — предимно лица в средна възраст, а лимфолевкозите — в по-напреднала възраст. Мъжете боледуват малко по-често.
Патогенеза. Най-важно значение имат нарушенията в ензимните системи, които вземат участие в обмяната на нуклеопротеи-ните и витамините. Тези нарушения настъпват в левкозните клетки, които стават невъзприемчиви към факторите, регулиращи тяхното узряване и деление.
ОСТРА ВЛАСТНА ЛЕВКОЗА
Остро, злокачествено разрастване на най-младите, още недиференцирани клетки от белия кръвен ред. Засягат се най-често деца между 18 месеца и 5 години, юноши, а също рядко и възрастни хора.
Клинична картина. Заболяването често започва остро, с висока септична температура, понякога с втрисане и изпотяване. Общото състояние на болните е изключително силно нарушено. Рядко началото е постепенно само с леко повишена температура. Болните се оплакват от болки в костите и ставите. Те изглеждат много бледи. Наблюдава се склонност към кръвоизливи в кожата и вътрешните органи. В кратко време се развиват следните основни синдроми:
1. Язвено-некротичен — с образуване на язвички, покрити с мръсни налепи, в устната кухина, гърлото и венците. Често се наблюдава и кървене от тези язви. Езикът е обложен.
2. Анемичен — значителна анемия, която трудно се повлиява от лечение.
3. Хеморагичен — с кръвоизливи по кожата и лигавиците, носа, в стомашно-чревната система, в урината, рядко в мозъка.
4. Увеличение на слезката, черния дроб и по-рядко на лимфните възли.
Лабораторни изследвания. Броят на левкоцитите най-често е умерено увеличен, като рядко надминава 50 000—100 000 в куб. мм. Понякога левкоцитите могат да бъдат нормални на брой и дори намалени (алевкемия). Установяват се млади недиференцирани клетки от белия кръвен ред, които се наричат парамиелобласти или паралевкобласти. Познати са лимфоцитоидни, миелобластоидпи, моноцитоидни и промиелоцитоидни форми на тези клетки. За кръппата картина па тези болни е характерно намирането па много млади п па много зрели клетки без преходни по зрелост клетки от белия ред. Открина го значителна анемии, обикновено пормохромим.
