Чрез лакиране и полиране дървените плоскости придобиват особено красив блясък и се предпазват от атмосферни влияния.
Лакове и лакови бои
Лаковете представляват разтвори на различни смоли, смес от смоли и съхливи масла или целулозни естери в органични разтворители. При нанасяне върху твърда повърхност след известно време те образуват тънко, приличащо на ципа покритие (филм).
В зависимост от употребените филмообразуватели лаковете биват смолни, маслени и целулозни.
Смолните лакове се приготвят от естествени смоли (колофон, шеллак, различни копалови смоли и др.) Или от изкуствени смоли (фенолформалдехидни, алкидни, епоксидни, полиамидни, силиконови, поливинилхлоридни,перхлорвинилни и др.).
Маслените лакове се приготвят от естествени или изкуствени смоли и растителни масла (ленено, лалеманциево и др., а в някои случаи и преработени растителни масла, наречени щандьоли).
Целулозните лакове се приготвят главно от нитроцелулоза (нитролакове) и ацетилцелулоза (ацетатни лакове). От органичните разтворители за лакове най-често се употребяват бензол, тулуол, ксилол, спирт (етилов алкохол), бутилов алкохол, ацетон, солвентнафта, минерален терпентин, лаков бензин и др.
Лаковете се употребяват като защитни, декоративни, електроизолационни и антикорозионни покрития на дървени, метални и кожени изделия. Нанасят се чрез шприцоване с пистолет, мазане с четка, потапяне на предметите в лака или заливане със специални машини.
Политурите подобно на лаковете са разтвори на различни смоли в органичен разтворител (спирт, денатуриран спирт, терпентин, бензин, бензол и др.). Разликата между политурите и лаковете се състои в това, че политурите са по-течни.
Една от най-обикновените и лесно достъпни политури е политурата от шеллак, която се приготвя по следната рецепта:
Рецепта № 329. Шеллакова политура
В стъклена бутилка се поставят 10г стрит на ситно шеллак и се заливат със 70 - 80г денатуриран спирт. Бутилката се оставя на слънце или в затоплено помещение, като се запушва с памучен тампон или парцалче (ако се запуши с тапа, бутилката може да се пръсне) и от време на време се разклаща. След като шеллакът се разтвори, политурата се прецежда през филтърна хартия или чист памук, като фунийката се похлупва, за да не се изпарява спиртът.
Рецепта № 330. Избелване на шеллакова политура
Получената по рецепта № 329 политура се налива в безцветна
Бутилка с широко гърло и към всеки 100см3 от нея се прибавят по около 25г сухи костени въглища. Бутилката се запушва и се излага на слънчева светлина в продължение на 8- 10 дни, като от време на време се разклаща. Така щеллаковата политура ще се избистри, но няма да загуби напълно цвета си. Тя се филтрира през филтърна хартия (при похлупена с парче стъкло фунийка).
При филтрирането се отделя само половината от политурата, а останалата й част се задържа от костените въглища. За да се извлече от тях, след филтрирането те се заливат на 2 - 3 пъти с по 25г горещ спирт (загрява се на водна баня). Извлечената със спирт политура се употребява за ново разтваряне на шеллак.
Рецепта № 331. Обикновена дърводелска политура
За тъмни видове дървесина. Смесват се 40г шеллак с 5г стрит на прах колофон, поставят се в стъклена колба и се заливат с 200см3 денатурнран спирт (спирт за горене). Колбата със сместа се нагрява на водна баня до 40 - 45°С до пълното разтваряне на шеллака и колофона.
За светли видове дървесина. 50г избелен шеллак се залива с 400 - 500см3 денатурнран спирт и се разклаща от време иа време до пълното разтваряне на шеллака. След като се прецеди през памук или филтърна хартия, политурата е готова.
Могат да се лакират или полират както небайцвани, така и байцвани дървени повърхности. И в двата случая обаче те трябва да се шлифоват добре и да са със запълнени пори.
При байцването дори и при най-грижливо предварително шлифоване и запълване на порите на дървесината последните наново се показват. Ето защо след байцването трябва да се направи ново шлифоване, като се внимава да не се повреди и изтърка байцът. За да се избегне това, след като изсъхне, байцваната повърхност се покрива с тънък пласт от гъста политура или със спиртен лак или с тънък пласт разтвор от туткал (при тъмни байцове). При светли байцове се използва желатинов разтвор, състоящ се от 1 част стопен (за обикновено лепене) туткал, 1 част желатин и 4 части вода. Разтворът се нанася с четка.
Туткалът обаче не е за предпочитане, тъй като нанесените върху него лакове или политури са нетрайни.
След като изсъхне това покритие, дървесната повърхност се шлифова леко (изтрива се) с употребявана и доста износена шкурка в присъствие на малко ленено масло или с прах от пемза, посипан върху парче груб плат, върху който се капват няколко капки ленено масло, стопена свинска мас или течен парафин. Може да се използва и парченце дребнозърнеста пемза. При шлифоването трябва да се обърне особено внимание на ръбовете на предмета, за да не се изтрие покритието им с байц. Затова най-добре е да се използва прах от пемза върху плат. При това не трябва да се капва много ленено масло, защото излишъкът от него впоследствие ще замъгли политурата. При светлите породи дървесина е по-добре да се употреби свинска мас или течен парафин, тъй като от лененото масло или безира потъмняват както дървесината, така и байцът. Шлифованата повърхност се избърсва от мазнините с чисти дървени стърготини или мек талаш и се оставя да престои до пълното изсъхване на маслото.
Лакиране
Добре шлифованият, избърсан и изсъхнал небайцван или байцван предмет се лакира, като се нанесат върху него един или няколко пласта лак.
Лаковете се нанасят с мека четка или валяк само в една посока - надлъжно или напречно на дървесинните влакна, без изкривявания, за да не се образуват засукани лакови нишки.
Лакът не трябва да се нанася наведнъж на дебел пласт, а на пласт с дебелина, не по-голяма от тази на хартиен лист. Ако е необходимо плоскостта да се лакира няколко пъти, всяко следващо лакиране се прави, след като предният пласт от лак изсъхне и лакираната повърхност се шлифова леко със ситна и поизтъркана шкурка.
Някои лакове са доста гъсти, затова преди да се употребят, трябва да се разредят със съответния разтворител съгласно упътването, дадено върху опаковката им. По правило първото нанасяне се прави с по-гъст лак, а ако се налага да има следващи - с по-разреден лак.
При прекъсване на работата по лакирането за известно време четката или валякът трябва да се потопят в съд с разтворител или с вода, за да не се втвърдят и засъхнат. При подновяване на работата поетата от четката или валяка вода трябва да се отстрани чрез изтръскване и избърсване с мека хартия или парцал.
Лакирането се прави в топло, сухо и без прах помещение при температура на въздуха 20-25°С.
Полиране
Върху добре шлифованата повърхност на дървесината се капват няколко капки ленено масло или друго растително масло, което се избърсва с парцал, и полирането започва.
Ако повърхността не е подготвена, тя трябва да се грундира със запълнител на порите и да се шлифова.
Класическата политура, както вече знаем, е спиртен разтвор на шеллак, но в търговията се предлага и т.нар. Нитрополитура, която представлява разновидност на нитроцелулозни лакове. Тази политура в много отношения превъзхожда шеллаковата, тъй като времето на съхнене на отделните слоеве е значително по-кратко. От друга страна, нейното покритие издържа значително по-добре на действието на водата и спирта и е с по-силен блясък.
Полирането се извършва на три етапа:
1. Запълване на порите и заполирване (грунд).
2. Същинско полиране.
3.Отполирване или завършване на полирането.
Ако дървесната повърхност е от по-твърда дървесина и с по-малко пори, тя се полира по-лесно. При по-меките дървесни породи и тези с по-едри пори, за да се получи хубава блестяща повърхност, дори и при добро шлифоване, също е необходимо предварително да се запълнят порите върху плоскостта, като се посипва по малко фин прах от пемза. Порите могат да се запълнят и със запълнители, един от които се приготвя по следната рецепта:
Рецепта № 332. Запълнител на пори
Смесват се 75г талк, 7,5г каолин и 100г лак по такъв начин, че лакът да ги намокри добре. След това масата се стрива в хаван, докато се хомогенизира, и към нея при бъркане се прибавят 50г лак, 30г ксилол, 8г сикатив и 50 см3 вода. Получената паста трябва да има гъстота на пчелен мед.
Политурата се нанася ръчно с помощта на вълнена баля (тампон), която се прави от мек сукнен материал, вълнена прежда и др. Удобно приспособление представлява вълна, свита на топка и увита в платно (рехав американ, предварително изварен и изпран от апретурата), краищата на което се събират и завързват така, че да се образува мека, удобна за държане топка. Преди да се завържат краищата, сукненият материал или вълната се напояват с по-гъста политура (10г шеллак в 50г денатуриран спирт). При полиране на по-големи повърхности, например плотове, се употребява по-голяма баля (да изпълни ръката), а при полиране на по-малки повърхности, като рамки и др. - по-малка. Напоената с политура баля се поставя върху плоскостта за полиране и започва да се движи, като се натиска съвсем леко. Тя трябва да се движи така, че да описва малки полукръгове, като се внимава да не се пропусне и най-малка част от повърх-ността.
При движението на балята от нея излиза по малко политура, която се наслоява върху дървената плоскост и след изпаряването на спирта остава твърдо, блестящо смолно покритие. Когато балята започне да позасъхва и трудно се плъзга по дъс-ката (прилепва към нея), по долната й страна се капват 2 - 3 капки ленено масло. Маслото може да се капне и върху самата повърхност, а след това да се разнесе с балята.
След като е нанесен пластът от политура и се забележи, че не е достатъчно блестящ, поради това, че порите не са добре запълнени при шлифоването, върху полираната повърхност се посипва малко фин прах от пемза, който с балята се разнася навсякъде и особено там, където най-ясно личат порите на дървото. Прахът се посипва и разнася дотогава, докато се запълнят порите, което се познава по това, че започва да се получава навсякъде блестяща повърхност.
Като се получи лаково покритие, то се оставя да засъхне в продължение на 10 - 12 часа, след което започва същинското полиране. То се състои в нанасяне на по-разредена политура по повърхността. При това балята трябва да е в постоянно движение и нито за минута да не се задържа на едно място. След като
Се изчерпи политурата, балята се напоява отново, а ако се скъса платното, то се заменя с ново. Когато полирането се прекрати, балята се прибира в добре затваряща се кутия, за да не се изпарява попитият в нея спирт.
Прибавката на няколко капки ленено масло, безир или друго растително масло по време на полирането улеснява плъзгането на балята по плоскостта, която се полира. Нова прибавка на масло обаче се прави, когато движението на балята се затрудни. Трябва да се има предвид, че излишното масло избива върху политурата и я замъглява, затова то трябва да се отстрани чрез изтриване или чрез отполирване. Това особено много важи за слънчогледовото или за други по-слабо съхливи масла (дървено, репично и др.).
Към края на полирането тампонът трябва да бъде само влажен. Ако е силно напоен с политура, при случайно по-силно натискане тя може да излезе в по-голямо количество, което ще предизвика размекване на пласта и ще се получи мътно петно. В практиката то се нарича „загоряло". На такива места трябва да се капва малко масло и с не много напоена с политура баля да се полира цялата повърхност.
Полирането продължава, докато се получи блестяща и равна повърхност. Полираният предмет се оставя няколко дни да изсъхне и по повърхността му да избие част от употребеното масло.
Полирането завършва, като по повърхността се прекара баля, напоена със силно разредена със спирт политура, а още по-добре само със спирт или със спирт с прибавка на малко бензол. Полираните и лакираните предмети трябва да се пазят в сухо помещение.
Матово лакиране и полиране (матиране)
Когато полираната повърхност не е много блестяща, полирането се нарича матово. То може да се постигне по следния начин:
Полираната повърхност, без да е направено последното спиртно изтриване, след около 24 часа се шлифова внимателно със ситно стрита и пресята пемза, смесена с няколко капки терпентиново или ленено масло. Шлифоването се прави с грубо парче плат, постоянно намокряно с боров терпентин, докато навсякъде се получи матова повърхност.
Ако върху полираната повърхност се постави шаблон от тънък здрав картон, на който са изрязани различни фигури или надписи и се шлифова върху шаблона, ще се шлифоват само откритите места на полираната повърхност, в резултат на което ще се получат матови рисунки.
Поддържане и почистване на лакирани и полирани предмети
Върху лакираните и полираните предмети не трябва да се разлива спирт или спиртни напитки, тъй като те разтварят смолата на лака и политурата й ще загуби блясъка си. Покритията от лак и политура не се влияят от студената вода, обаче при избърсване с топла вода блясъкът им намалява. Полирани предмети, внесени от студена в топла стая, не трябва да се избърсват от кондензираната по повърхността им влага. Лакирани и полирани предмети не трябва да се държат близо до печки и радиатори, тъй като покритието им ще се напука.
Лакираните и полирани предмети се почистват с мек фланелен парцал или с чиста мека четка, потопена в чист лек бензин. След това внимателно се изтриват с мека кожа (гюдерия). Чистенето с бензин трябва да става на открито или на проветриво място, далеч от огън. Абсолютно е забранено да се пуши!
Лакираните и полирани предмети могат да се почистват също като се намажат с малко дървено масло (зехтин), след което върху тях се посипва брашно, пудра, талк или друг подобен прах и се търка с мек парцал. По този начин не само се отстраняват петната, но и предметът добива по-голяма лъскавина.
Полираните повърхности могат да се почистват с помощта на поташ и винена кал според дадената по-долу рецепта:
Рецепта № 333. Почистване на полирани повърхности
Разтварят се 10г поташ (калиев карбонат) в 1л вода и към получения разтвор се прибавят 4г предварително загрята и след това стрита на фин прах винена кал (остатък след претакане на виното). Преди употреба сместа се разрежда с още малко вода, намазва се с нея замърсената повърхност и след 3 - 4 мин. Се изтрива с мек парцал.
Рецепта № 334. Течност за освежаване на мебели
150г ситно нарязан пчелен восък се поставя в еднолитрова стъклена колба и към него се прибавят 20 куб.см. Спирт, 5 г 25% -ен разтвор от амоняк и 5 г лимонена есенция. Получената смес се долива до един литър с чист лек бензин. Преди употреба препаратът се разклаща силно, за да се получи емулсия, с която се на-влажнява мека фланелена кърпа. Повърхността на мебелите се намазва със сместа, а след 5 - 6 мин. Се излъсква със суха мека кърпа.
Рецепта № 335. Паста за освежаване на мебели
В емайлиран съд, поставен на водна баня, се стапят 150г пчелен восък и 100г парафин. След като се стопят, съдът се изважда от водната баня и при непрекъснато бъркане към сместа се прибавят 150г лек бензин. Разтворът се налива в стъклени бурканчета (най-добре от детски храни) и след като изстине, се употребява за почистване по начина, даден в рецепта № 334.
