Късната училищна възраст обхваща периода от 11 до 14 години. През тези години се извършва коренно преустройство на организма. Детето навлиза в периода на половото съзряване.
Периодът на половото съзряване, наречен пубертет, е повратен момент в развитието на човека. След критичните
периоди на новороденото и кърмачето, през които детският организъм е особено чувствителен към неблагоприятните фактори на обкръжаващата среда (инфекция, грешки в храненето, прегряване, лошо гледане), пубертетната възраст е третият критичен период от детството, в който организмът осъществява голям скок в развитието си. Процесът на половото съзряване, на превръщането на детето в юноша или девойка е много сложен и е свързан с цялостно преустройство на детския организъм, с развитие и пълно оформяне на много органи и системи и с особено повлияване на нервната система и психиката. Пубертетът е мост от детската към зрялата възраст.
Какво трябва да разбираме под понятието полово съзряване и къде са границите на пубертетната възраст? Кога започва и кога завършва пубертетът?
Половото развитие в тесен смисъл на думата (оформяне на външните полови белези и узряване на половите жлези) е процес, който трае сравнително по-кратко време, отколкото психичното съзряване и оформянето на душевния мир и на характера. Границите на пубертетната възраст не могат да се вместят само в периода от започване узряването на половите жлези и органи до тяхното пълно развитие и достигане на пълната им възпроизводителна способност. Те се разпростират значително по-широко, защото оформянето на детския организъм в напълно зрял представлява един дълъг процес, който започва в ранната училищна ръзраст (8 до 10 години) и завършва в късната юношеска възраст към 18 години).
Прието е пубертетно-юношеската възраст да се дели на три периода:
1. Предпубертетен, подготвителен период, който се отличава с усилен растеж на височина и увеличаване на телесната маса, начално развитие на вторичните, полови белези (окосмяване, развитие на млечните жлези у момичетата) и на половите органи.
2. Пубертетен период (период на полово съзряване в тесен рмисъл на думата), през време на който се осъществяват най-характерните за двата пола процеси на пълно узряване на половите органи (менструация у момичетата, производство и отделяне на сперматозоиди у момчетата). През този период се отбелязва сравнително по-бавен растеж на височина.
3. Следпубертетен период, през време на който завършва напълно пубертетното узряване, младежът и девойката се оформят напълно физически, душевно, полово и настъпва зрялата възраст.
У момичетата пубертетът започва на 8-9 -годишна възраст, а у момчетата - на 10-11-годишна възраст. Тук обаче трябва да се имат предвид както немалкото различия, които зависят от расови, наследствени и други особености, така и влиянието на фактори като начин на хранене, битови условия, състояние на
здравето. Завършването на пубертетното развитие може да стане по различно време. Понякога цялото физическо и полово развитие, което характеризира пубертета, става бързо и завършва за няколко години, в други случаи то протича бавно. Поради това най-правилно е периодът на половото узряване да се разглежда като сравнително продължителен преход от детството към зрелостта и да се нарича пубертетно-юношески. Той може да продължи 8-10 години, понякога и повече.
Основните фактори, които довеждат до пубертетното развитие, са ендокринните жлези - главно хипоталамо-хипофизната система, кората на надбъбречните жлези и половите жлези.
Хипоталамусът е част от главния мозък и според най-новите познания на медицинската наука е главното, контролното звено на ендокринната система. Той произвежда специални хормони, наречени освобождаващи фактори, които действат върху хипофизната жлеза и стимулират излъчването на нейните хормони в кръвта. От своя страна хипофизните хормони действат върху периферните ендокринни жлези и влияят върху тяхната функция.
Доказано е, че в хипоталамуса съществува «полов център», който при определени условия (достигане на биологична зрелост) започва да отделя освобождаващи фактори, които подтикват хипофизата да отделя гонадотропини (хормони, влияещи върху половите жлези). Гонадотропините задействат половите жлези, когато те са достигнали определена зрелост и могат да отговарят на импулсите с по-нататъшно развитие и продукция на специфични полови хормони: женски - естрогени, и мъжки - андрогени.
Появата и по-нататъшното развитие на пубертетните признаци се предизвиква от увеличената продукция и излъчване на половите хормони. У момчетата андрогените обуславят разви-тието на половите белези - уголемяване на половия член, скроталната торбичка, простатната жлеза, окосмяване в половата област и подмишниците, окосмяване на лицето, тялото и крайниците, мутиране на гласа. Те оказват влияние върху развитието на мастните и потните жлези, на мускулатурата, влияят върху растежа и обмяната на белтъците.
У момичетата развитието на половите белези се обуславя от естрогените на яйчника и андрогените на надбъбречната кора. Естрогените регулират развитието на матката, влагалището, малките срамни устни, гръдните жлези,разпределението на подкожната мастна тъкан, разширението на таза. Андрогените, секретирани от надбъбречната кора, предизвикват окосмяване в половата област и подмишниците, развитие на големите срамни устни и клитора и са причина за появата на акне (младежки пъпки).
Освен хормоналните фактори, които играят несъмнено главна роля за възникването и протичането на пубертета, съществуват и други решаващи фактори, които могат да бъдат ендогенни(вътрешни или генетични) и екзогенни (външни, причинени от обкръжаващата среда). Както външните, така и вътрешните фактори действат едновременно. Често техните влияния така се преплитат, че отделното им участие в пубертетното развитие е трудно или даже невъзможно да се разграничи.
От наследствените фактори (наречени още генетични) зависят до голяма степен началото и протичането на пубертета. По-ранното, съзряване, което се наблюдава у момичетата, е генетично обусловено. В някои семейства родителите и децата имат приблизително еднакъв темп на растеж и пубертетът започва по-едно и също време. Потвърждение за наследствения характер на някои прояви на пубертета са например наблюденията за еднакъв срок за настъпване на менструация у еднояйчни близнаци.
От външните фактори най-важно значение имат социално- икономическите, които включват начина на хранене и качеството на храната, санитарната култура, заболяемостта, психичното и физическото натоварване, броя на децата в семейството и др. Изследванията, които правят оценка на всички споменати фактори, доказват, че децата на по-добре осигурените в социално- икономическо отношение групи от населението, а също градските деца растат по-бързо, достигат по-висок ръст и по-рано узряват, отколкото децата на слабите в социално-икономическо отношение слоеве на населението и селските деца. Това правило важи главно за страните с капиталистически строй, където социалното неравенство е силно изразено. У нас поради непрестанното повишаване благосъстоянието на населението и премахването на разликата между града и селото се създадоха условия за еднакво участие на външните фактори в развитието на децата.
