Премахването изцяло или отчасти на страничните леторасти, израснали от летните очи на главния летораст, се (нарича колтучене. Тази операция има особено голямо значение при отглеждането на маточниците и се смята за задължителна. При културната лоза обаче се прилага по-рядко. С колтученето се цели:
- да се прекрати растежът на страничните леторасти, за да не се изразходват излишни количества хранителни вещества и вода за тяхното развитие; това обезпечава растежа и плододоването на основните леторасти и се получават по-високи добиви грозде в същата година;
- да се създадат по-благоприятни условия за растежа и развитието на леторастите, израснали от чеповете-замести-тели, които ще се използуват за плодни пръчки, като се подобри залагнето на по-голям брой и по-силно диференцирани съцветия в зимните им очи, за да се получат по-високи добиви през следващата година;
- да се намали засенчването на листата особено на плодните леторасти, които фотосинтезират по-интензивно от листата на безплодните леторасти, за да се осигури по-ранно узряване и по-висококачествено грозде;
- да се създаде по-добро проветряване на лозите, за да се улесни опазването на гроздето от гъбни болести и неприятели;
- да се намали изпарението на водата (транспирацията) с премахването на част от листната повърхност, за да се подобри водният режим на лозата, което е от особено голямо значение за засушливите райони и в резултат на което може да се увеличи добивът.
Обикновено колтуци се развиват много силно при млади и буйни лозя, отглеждани върху плодородни почви, с богат воден и хранителен режим, а също и при неправилно извършване на някои агротехнически мероприятия: напр. обилно напояване, неправилно торене, недостатъчно натоварване със зимни очи при резитбата на зряло, силно филизене, кършене и др. При такива условия всички сортове проявяват склонност към образуване на странични леторасти. Количеството и силата на растежа на колтуците обаче зависи и от биологичните особености на сортовете.
Колтуците отнемат голямо количество хранителни вещества и вода за своето развитие в ущърб на растежа и плододаването на главните леторасти. Поради това някои автори считат колтуците за паразити на лозата и препоръчват да се премахват изцяло, до основата.
Според проучванията на К. Стоев и др. обаче, когато листата на колтуците достигнат нормалната си големина, те фотосинтезират по-интензивно, отколкото долните листа на главния летораст. От това следва, че и на колтуците трябва да се отдава необходимото значение, за да се осигурят високи и качествени добиви от лозовата култура.
Известна представа за това се добива от посочените в таблица 16 данни.
Таблица 16.
| Дата на изследването | Разположение на листата по етажи при сорта Болгар | |||
| Главни леторасти | Колтуци | |||
| 4-ми възел | 8-ми възел | 12-ми възел | 2-ри и 3-ти възел | |
| Асимилати в мг. сухо вещество за 1 час фотосинтеза на 100см2 листна повърхност | ||||
| 20.07 | 11.26 | 18.87 | 87.74 | 12.00 |
| 23.07 | 1.36 | 22.43 | 14.90 | 78.08 |
| 27.07 | 12.28 | 4.05 | 18.32 | 22.61 |
| Средно в % | 8.30 | 15.11 | 40.32 | 37.56 |
| 100 | 177.9 | 485.7 | 452.4 | |
Време и начин на колтученето
Когато лозите са натоварени с необходимото количество плодни и безплодни леторасти и по тях има силно развити странични леторасти, трябва да се извършва колтучене (фиг. 111).
По отношение на височината, на която се прекършват колтуците, отделните автори в зависимост от резултатите на изведените опити дават различни препоръки. Така напр. Стрелников установява, че по-високи добиви грозде и по-голям брой съцветия в зимните очи се залагат, когато при колтученето в основата на страничните леторасти се оставят 5-7 листа. Според други автори колтученето трябва да се извършва на 3-4 листа.
Опитите, изведни от К. Стоев, 3. Занков и М. Ников със сорта Болгар, и К. Стоев и Д. Лилов със сорта Гъмза, са дали най-добри" резултати, когато прекършването на колтуците при тези сортове се извършва на 4-5 листа, Колтученето не трябва да се извършва до основата на страничните леторасти не само защото се намалява асими-лационната повърхност на лозите, но и затова, че гроздовете се откриват в най-горещите дни на лятото на прякото слънчево огрява не, вследствие на което се появява пригор по зърната. Особено голямо внимание в това отношение трябва да се обърне на десертните сортове, защото слънчевият пригор по гроздето влошава качеството му и намалява неговата трайност и транспортабилност.
Фиг. 111. Колтучене при лозата
Колтученето трябва да става навреме, преди да са израснали много страничните леторасти, за да не се изразходват излишни хранителни вещества и по-лесно да се извършва на ръка тяхното прекършване. То се провежда едновременно с кършенето или с привързването на леторастите.
При силно растящите лози прекършването на страничните леторасти трябва да се извършва 1 до 3 пъти през юли и началото на август, а при по-слабо растящите - когато намалее силата на растежа им, към края на юли или началото на август.
Установено е, че когато колтученето се провежда правилно и навреме в зимните очи на главните леторасти се залагат повече и по-силно диференцирани съцветия, вследствие на което се осигурява получаването на по-високи добиви в следващата година.
Поради това че е трудно да се спазват точно указанията за оставяне на определен брой листа, обикновено в практиката при колтученето се премахват само връхните части на страничните леторасти, които се намират в растеж.
Когато лозята се отглеждат на по-бедни и сухи почви и при нормално натоварване, образуват се по-малко и с по-слаб растеж странични леторасти. В такъв случай колтучене най-често не се извършва.
