Какво е влиянието на напояването върху овощните растения?
Напояването влияе пряко върху развитието на растенията чрез попълване недостига на влага в почвата и косвено чрез въздействие върху физичните свойства на почвата и протичащите в нея химико-биологични процеси. Поливните води влиаят и върху плодородието на почвата, понеже носят разтворими хранителни вещества. С напояването се подобряват условията за дейността на полезната микрофлора в почвата, с което се улеснява използуването на хранителните вещества.
Кога трябва да се извършва поливането?
Установено е, че при поддържане влажността на почвата над 70% от пределната полска влагоемност растежът и плододаването на дърветата са най-добри Затова поливането на овощните растения трябва да се извършва, npeди почвената влажност да е спаднала до 70% от пределната полска влагоемност.
Периодът между две поливки се нарича междуполивен. Продължлтелността на междуполивния период зависи от изискванията на отделните култури, от тяхната възраст и продуктивност, от продължителността на вегетационния им период, от гъстотата на овощната градина, от начина на поддържане на почвената повърхност, от почвения тип и от метеорологичните условия. По-често трябва да се поливат градините, засадени на алувиални и песъчливи почви, и градините, чиито междуре-дия се поддържат в чим или се засяват с межлуредови култури.
Как се определя моментът на поливането?
Моментът на поливането се определя от външното сьстояние на растенията, чрез контролни ями и лабораторно.
Завяхването на растенията показва, че е необходимо да се извърши поливка. Но това би било много късно.
Чрез контролни ями влажността на почвата се определя по следния начин: в междуредията на овощната градина се изкопават ями, дълбоки 30-40 см. и широки 20 cm. Изкопаната пръст се рзмесва и се наситнява. След това се взема от тази пръст и се стиска силно в шепата. Ако след отваряне на шепата почвата остава свързана в топка, влажността й е над 70% от пределната полска влагоемност и не е необходимо да се полива, ако обаче не се свързва в топка, поливането е наложително.
Най-точно моментът на поливането се определя лабораторно чрез изсушаване на почвени проби, взети от 20, 40, 60 и 80 cm дълбочина. Разликата в масата на пробите преди и след изсушаването им дава точна представа за влажността на почвата.
Какви биват поливките?
Поливките, които се извършват през вегетационния период на овощните растения, се наричат вегетационни, а през време на покоя - влагозапасяващи. За да се избегне отрицателното влияние на студената вода върху растенията през време на цъфтежа, поливането се извършва в края на покоя и в началото на вегетацията. Поливните след цъфтежа благоприятствуват за наедряване на плодовете и за подобряване на качеството им. Поливането трябва да се преустанови 2-3 седмици преди беритбата, понеже късните поливки влошават качеството на плодовете.
Поливането след беритбата на плодовете удължава фотосинтезата на листата и спомага за увеличаване броя на активните коренчета на растенията. През есента, когато влажността на почвата достигне до 70% от пределната полска влагоемност, независимо от това, дали листопадът е започ;:ал, или е завършил, е необходимо да се направят влагозапасяващи поливки за поддържане активността на корените и студоустойчивостта на растенията.
Как се използува снегът за влагозапасяване на овощните градини?
През зимата снегът от междуредията на овощните градини или извън тях се събира и се натрупва около дърветата с диаметър от 0,5 до 1 m по-голям от проекцията на короните им. Така натрупан и силно притъпкан, снегът се топи бавно, снежната вода се просмуква в почвата и я навлажнява ма дълбочина 1-2 м.. Освен това, макар и малко, се забавя и цъфтежът на дърветата, което намалява рисковете от късните пролетни мразове.
Що е поливна норма и от какво зависи тя?
Поливната норма е количеството вода на единица площ, необходимо да овлажни, почвения пласт, в който е разположена по-голяма част от корените на овощните растения. Тя зависи от водно-физичните свойства на почвата, от изискванията на овощния вид и сорт, от възрастта и продуктивността на растенията и от наличната влага в почвата. В зависимост от тези изисквания поливната норма е от 50 до 150 т3 вода на декар.
Какви начини на напояване са познати в практиката?
Напояването може да бъде повърхностно и подпочвено. Повърхностното напояване може да се извърши гравитачно и чрез дъждуване. И в двата случая проникването на водата става от по-горните към по-долните почвени пластове. При подпочвеното напояване овлажняването на активния почвен пласт става от по-долните към по-горните пластове. За гравитачното напояване е необходимо мястото за овощна градина да се подравни още преди засаждането, а след това периодично да се извършва и текущо подравняване. При подпочвеното напояване и при напояването чрез дъждуване не се налага подравняване на мястото.
Как се извършва гравитачното напояване?
Гравитачното напояване може да се извърши по един от следните начини: чрез заливане, по бразди, в околостъблени чаши и чрез басейни.
Какво трябва да се знае за поливането чрез заливане?
Поливането чрез заливане се прилага твърде често, макар че е най-несъвършеният начин на поливане. При него се използува обилна струя вода, която овлажнява на малка дълбочина почвата и разрушава структурата на повърхностния почвен пласт. Почвата се уплътнява извънредно много, проникването на въздуха в нея е твърде ограничено, вследствие на което се понижава и дейността на почвената микрофлора. А известно е, че без микроорганизми в почвата храненето на овощните растения се затормозва. Обработката на такива градини се извършва много трудно. Освен това при поливане чрез заливане отделни участъци от градината се преовлажняват и се заблатяват, а други остават неполети или недостатъчно навлажнени.
Как се извършва поливането по бразди?
Поливането по бразди е най-съвършеният начин за гравитачно напояване (фиг. 50).
При него водата тече по предварително направени бразди. Дължината и дълбочината на браздите и разстоянията между тях зависят от почвения тип, от възрастта на дърветата и от подложките им. При по-голяма пропускливост ка почвата браздите са по-къси и обратно. При леки почви дължината на браздите не трябва да е по-голяма от 50-60м., а при тежки почви тя може да достигне до 150-180 т.
Дълбочината на браздите трябва да е от 15 до 18 cm при по-леки почви и от 20 до 25 cm при по-тежки, g овощните градини до 3-годишна възраст е достатъчно
Фиг. 50. Поливане по бразда
да се прокара по една бразда от двете страни на дърветата на разстояние 50- 60 cm от стволовете им. След третата година броят на браздите в междуредията се увеличава постепенно.
В градини с дървета на клонови подложки, които развиват плитко корените си, поливните бразди са по-къси, по-плитки и по-гъсти, отколкото в градини с дървета на подложки, развиващи дълбоко кореновите си системи. Във всички случаи браздите се прокарват така, че да се осигури бавно течение на водата. Това се постига, ако те са с наклон 4-6% Подготовката за поливане по бразди е извършена правилно, ако при страничното просмукване влагата от две съседни бразди се е съединила. Водата не трябва да се движи бързо по браздите, защото размива и изнася почвата.
Какво е характерно за поливането по околостъблени чаши и басейни?
За поливане по околостъблени чаши и басейни е необходимо предварително да бъдат направени басейни (фиг. 51) или околостъблени чаши (фиг. 52). Тези начини на поливане са трудоемки и имат недостатъците на заливането. Басейните и чашите пречат за провеждане на редовната обработка на почвата.
При поливането по околостъблени чаши и басейни се напоява само онази площ, в която са разположени корените на овощните дървета и следователно не се изразходва излишно количество вода. Тези начини за поливане са най-подходящите за млади овощни дървета, корените на които заемат малка площ. По същите причини поливането по околостъблени чаши и басейни ще намери голямо приложение в градините на любителите-овощари особено в райони с недостиг на вода за поливане. В любителските градини чашите и басейните не ще бъдат пречка за обработка на почвата, защото обработката в тези градини се извършва ръчно.
Фиг. 51. Поливане чрез басейни
Фиг. 52. Поливане чрез околостъблени чаши
