Защо е необходимо поддържането на почвената повърхност в овощните градини?
Поддържането на почвената повърхност в овощните градини съобразно с изискванията на дърветата спомага за запазване и увеличаване на почвеното плодородие и създава условия за нормалното им развитие. Начините за поддържане на почвената повърхност влияят върху почвената влага, съдържанието на нитратите и топлинния режим на почвата и върху намножаването на болестите и неприятелите по растенията и борбата с тях. А тези условия се отразяват върху количеството и качеството на плодовата продукция.
Какви начини за поддържане на почвената повърхност се прилагат в овощните градини?
В практиката се прилагат следните начини за поддържане на почвената повърхност в овощните градини: черна угар, краткотрайно затревяване, отглеждане на култури за зелено торене, засяване на междуредови култури, постоянен чим, мулчиране и чимово-м улчирна система.
Какво е характерно за черната угар като начин за поддържане на почвената повърхност?
Черната угар е най-препоръчваният начин за поддържане на почвената повърхност в овощните градини. При нея междуредията и редовите ивици се обработват редовно и се поддържат в разрохкано състояние, поради което се запазва почвената влага, а почвената повърхност се поддържа чиста от плевели.
Кога черната угар е най-ефективна?
Черната угар дава най-добра резултати, когато основната оран се извърша на открити бразди с дълбочина 15-20 cm веднага след беритбата. При оранта не бива да се допуска прерязване на корени, по-дебели от 1 cm, особено в младите ябълкови градини. Затова оранта се извършва по-дълбоко в средата на междуредията, а по-плитко към стволовете на дърветата.
Как се извършва есенната оран в овощни градини, създадени на наклонени терени?
В градини на наклонени терени есенната оран трябва да се извършва напречно на склона, защото по този начин се намалява почвената ерозия. В градини с по-голям наклон е необходимо през 15-20 m да се прокарат бразди, в които се събират дъждовните и снежните води, за изтичане извън градините.
Какви обработки трябва да се извърщват през вегетационния период в градини, поддържани в черна угар?
За да не се допусне заплевеляване на почвената повърхност в градини, поддържа ни в черна угар, през вегетационния период се извършват чести повърхностни обработки с култиватор. Дълбочината на култивирането трябва да бъде при леки почви 6-8 cm, а при тежки с 2-3 cm по-дълбоко, за да не се допусне уплътня ване, на по-долните пластове. Първите разрохквания се извършват рано напролет веднага след просъхване на почвената повърхност, а останалите - в зависимост от валежите, броя на поливките и почвения тип. Разрохкванията може да се извършват и ръчно - с гребла или с волф (фиг. 46). По-тежки почви, податливи на уплътняване, се разрохкват по-често. Обработките на почвата се прекратяват към края на лятото независимо от това, че поникват плевели, защото късните обработ ки предизвикват късен растеж. Прирастът от такъв късен растеж може да измръзне още при първото понижаване на температурата. Крайстъблените ивици се обработват ръчно.
Фиг. 46. Уреди за разрохкване на почвената повърхност;
1- волфове; 2- гребла
Какви са предимствата и недостатъците на черната угар?
Поддържането на почвената повърхност в черна угар има следните предимства: спомага за унищожаване на плевелната растителност, за запазване на почвената влага и за проникване на въздуха в по-дълбоките почвени пластове. При този начин на поддържане на почвената повърхност се създават по-добри условия за активна дейност на полезните микроорганизми, които превръщат хранителните вещества в по-лесно усвоима форма за овощните растения.
Поддържането на почвената повърхност в черна угар има и сериозни недостатъци: довежда до уплътняване на орния пласт, до влошаване на водно-физичните и химичните свойства на почвата и до намаляване на плодородието й. При чести превалявания през пролетта се затруднява своевременното провеждане на борбата срещу болестите и неприятелите. Преовлажняването и честите поливки водят до разрушаване на почвената структура. Оцветяването на плодовете, получени от дървета, около които почвата е поддържана в черна угар, е недостатъчно.
Как може да се отстрани вредното влияние на черната угар?
За да се отстрани вредното влияние на продължителното поддържане на почвената повърхност в овощните градини в черна угар, необходимо е през 2-3 години да се засяват култури за зелено торене или тревни смески за краткотрайно затревяване.
За кои овощни градини черната угар е абсолютно необходима?
Черната угар е абсолютно необходима за овощни градини в неполив:ш райони или които не са осигурени с достатъчно вода за напояване през втората половина на лятото.
Кое е характерно за краткотрайното затревяване?
Краткотрайно се затревяват градини, чиито междуредия са били поддържани продължително време в черна угар. Тревните смески се засяват през пролетта, след обилно торене с минерални торове и оборски тор - по 80-100 g фосфорни, 40-60 g калиеви и 2 kg оборски тор на lm2. Те се отглеждат 3-4 години, след което се заорават или се закопават.
Какви са предимствата на краткотрайното затревяване?
Краткотрайното затревяване спомага за отстраняване на вредното влияние на продължителното поддържане на почвената повърхност в черна угар, ограничава ерозирането на почвата в градини на наклонени терени, подобрява структурата и аерацията на почвата и благоприятствува за растежа на овощните дървета.
При какви условия трябва да се извършва краткотрайно затревяване на междуредията в овощните градини?
Краткотрайното затревяване трябва да се извършва само след добра предварителна подготовка на почвата, обилно торене и редовно напояване. В противен случай то може да има отрицателен ефект.
Как се извършва торенето преди засяване на семената за тревна смеска?
Внасянето на фосфорните и калиевите торове става в бразди, дълбоки 25-30 cm, прокарани на 2,5-3 m от дърветата. Във всяко междуредие, през 50 cm, се прекарват по 3-4 бразди. Торовете се внасят на дъното на браздите, след което се зариват. По същия начин се прокарват бразди перпендикулярно на първите, в които се внаея останалата част от минералните торове. Пускането на браздите става чрез дву- или трикратно минаване на плуга в една и съща бразда и своевременно изтребване на пръстта след всяко минаване на плуга. Оборският тор се разпръсква равномерно по повърхността на междуредията и се заорава. При такава предсеитбена подготовка и при редовни поливки и торене с азотни торове през годината краткотрайното затревяване оказва положително влияние върху растежа на дърветата, спомага за подобряване структурата на почвата и за увеличаване количеството и подобряване качеството на продукцията.
Може ли да се затревяват междуредията през едно?
Освен затревяване на цялата площ в градината практикува се и затревяване на междуредията през едно. В този случай е възможно последователно редуване на черна угар и затревяване. След заораване на тревите в едните междуредия се затревяват и междуредията, които са били в черна угар.
За кои райони се препоръчва краткотрайното затревяване?
Краткотрайното затревяване се препоръчва за райони с наклонени терени, понеже предпазва почвата от ерозия и улеснява провеждането на растителнозащитните мероприятия. В никакъв случай не бива да се затревява площта в овощни градини, за които не е осигурена вода за напояване.
Какви тревни смески се използуват за краткотрайно затревяване?
За тревни смески се използуват житни и бобови култури: тимотейка, ежова главица, италиански райграс, френски райграс, червена детелина и др., засети в следното съотношение за 1 дка:
червена детелина 1,6 kg и тимотейка 1 kg;
червена детелина 1,5 kg и ежова главица 1,4 kg;
червена детелина 1-1,2 kg, тимотейка 0,6 kg и френски райграс 0,7 kg; червена детелина 1,5 kg, италиански райграс 1 kg и тимотейка 0,6 kg.
Как да се оползотвори зелената маса при краткотрайно затревяване?
Тревната растителност се коси 3-4 пъти през годината. Получената зелена маса се използува за мулч, като се разхвърля по повърхността на междуредията или се използува за фураж.
Какво е характерно за културите за зелено торене?
Културите за зелено торене се сеят в междуредията на овощните градини, а развилата се зелена маса се заорава в почвата (фиг. 47).
Какви предимства има засяването на култури за зелено торене в овощните градини?
Зеленото торене обогатява почвата с органични вещества, подобрява физико-химичните й свойства и условията за дейността на полезната микрофлора, която превръща хранителните вещества в по-лесно усвоима за растенията форма.
На какви условия трябва да отговарят културите за зелено торене?
Културите за зелено торене трябва за къс период от време да развият голямо количество зелена маса, богата с хранителни вещества, която лесно се разлага. Те трябва да се развиват нормално при климатичните условия на района и да понасят засенчване и утъпкване.
Кои култури са подходящи за зелено торене?
За зелено торене са подходящи следните култури: бял синап, бяла лупина, фий, фиева смеска, грах и фацелия -за лятно засяване и есенно заораване; зимен грах, фий, фацелия, ечемик, ръж и репко - за есенно засяване и пролетно заораване.
Фиг. 47. Зелено торене
За неполивни райони са подходящи бялата горчица и гречихата.Бобовите култури (грах, фий и лупина) обогатяват почвата с азот. При добри условия на отглеждане в корените им се натрупва от 7 до 15 kg азот на декар, т. е. толкова азот, колкото се съдържа в 21-45 kg амониева селитра.
Как трябва да бъде подготвена почвата преди засяване на културите за зелено торене?
За да се получи голямо количество зелена маса от засетите култури за зелено торене, необходимо е почвата да бъде обработена много добре и очистена от плевели. Това се постига чрез поддържане на почвената повърхност в черна угар до момента на сеитбата. След предварително поливане или след обилен дъжд почвата се изорава, а с помощта на ръчни инструменти се подравнява много добре. След това се пристъпва към сеитбата на културите за зелено торене.
Какво количество семе от културите за зелено торене е необходимо за един декар?
На декар се засява следното количество семе: бял синап 2 кг. лупина, 20-22 kg, грах 18-20 kg, фий 15-18 kg, фиево-овесена смес 10 или 1 2кг фий 5 или 6kg овес, фацeлия 1,6 kg, горчица 1 - 1,5 kg и гречиха 15-20 kg. За да се осигури по-нежна зелена маса, необходимо е посевните норми да бъдат по-големи.
Кога и как се засяват културите за зелено торене?
В поливни райони сеитбата на културите за зелено торене може да се извърши както през лятото, така и през есента, а в неполивни - само през есента, и то след обилни дъждове. При летните сеитби семената се засяват по-дълбоко, за да бъдат предпазени от подсъхване. Летните посеви се поливат 2-3 пъти до есента, а есенните-1-2 пъти рано напролет при засушаване.
Кога и как се извършва заораването на зелената маса?
Най-подходящ момент за заораване на културите за зелено торене е началото на цъфтежа, с изключение на ечемика и ръжта, които трябва да се заорават през време на изкласяването. В тези фази от развитието на културите зелената маса е най-нежна и се разлага най-бързо, В зависимост от времето на сеитба и студоустойчивостта на културата заораванeто може да се извърши или късно през есента, или през април-май на следващата година.
За да може да се разпредели и заоре равномерно в почвата, преди заораването зелената маса се коси и се нарязва. Заоравa се с плуг и то с права лопата. През есента заораването се извършва по-дълбоко, понеже дейността на корените на овощните дървета е по-активна и в случай на нараняване те кaлусират по-бързо, а през пролетта - по-плитко, за да се избегне прерязваното на активните корени на дърветата.
Какво представляват междуредовите култури и кога може да се отглеждат в овощните градини?
Междуредовите. култури се засяват и се отглеждат в междуредията на овощните градини, а реколтата от тях се прибира (фиг. 48). Не бива да се допуска отглеждане на междуредови култури, които оказват угнетяващо въздействие върху растежа и плододава нето на овощните дървета.
Фиг. 48. Междуредови култури
Междуредови култури може да се отглеждат само в случаите, когато при наличните условия както овощните дървета, така и подкултурите се развиват и плододават нормално.
Кои култури са подходящи за засяване като междуредови в овощните градини?
Най-подходящи за отглеждане като междуредови култури (подкултури) в овощните градини са бобовите, понеже обогатяват почвата с азот и подобряват структурата й. Особено подходящ е влачещият се фасул.
Кореноплодните и клубеноплодните култури имат малък транспирационен коефициент, поради което изсушаващият им ефект е слаб. Освен това те изискват редовна обработка и големи количества хранителни вещества, което налага обилно торене и често култивиране. Поради тези причини кореноплодните и клубеноплодните не оказват вредно влияние върху растежа и развитието на овощните растения.
Зеленчуковите култури са също подходящи за междуредови култури, но само за млади градини, понеже не понасят засенчване. Редовното им торене и напояване се отразяват благоприятно и върху развитието на овощните растения.
От зеленчуковите култури не бива да се отглеждат като подкултури зелето, празът и доматите, понеже се поливат до късно през есента. Късните поливки удължават вегетацията на овощните растения, прирастът им не узрява и при първите понижения на температурата те измръзват.
Кои култури са неподходящи за засяване като междуредови в овощните градини?
Житните растения развиват гъсти посеви и разполагат корените си в повърхностния почвен пласт, вследствие на което го изсушават често пъти до коефициента на увяхване. Затова те не бива да се засяват нито в млади, нито във възрастни овощни градини.
Техническите и маслодайните култури влияят отрицателно на овощните растения, понеже изсушават и изтощават почвата. Техният отрицателен ефект върху развитието на овощните растения се проявява и в случаите, когато се извършва редовно торене на градините.
Фуражните култури са също неподходящи за отглеждане като междуредови култури. Особено лош е ефектът от отглеждането на многогодишни фуражни култури, чиято коренова система прониква дълбоко в почвата, какъвто е случаят с люцерната.
За костилковите видове не са подходящи културите, които се нападат от вертицилиум (пипер, домати, патладжан).
Какви междуредови култури трябва да се засяват във възрастни овощни градини?
При уголемяване диаметъра на короните и на кореновата система на дърветата използуваемата площ в междуредията намалява, поради което се налага като междуредови култури да се засяват такива култури, които понасят засенчване. Най-издръжливи на засенчване са фасулът, спанакът, салатата и др.; средно издръжливи са късните картофи, грахът, баклата, лукът, чесънът, ягодата, малината и френското грозде, а най-неиздръжливи са краставиците, тиквите, пиперът, патладжанът и ранните картофи.
Какви сеитбообращения от междуредови култури може да се застъпят?
I година - салата, спанак и др.
II година - пипер, краставици и зеле
III година - цвекло, моркови и картофи.
Какво е характерно при поддържането на почвената повърхност в овощните градини в чим?
При поддържане на почвата в чим почвената повърхност в междуредията и крайредовите ивици на овощните градини се затревяват, а получената зелена маса се използува за фураж.
Какви са предимствата и недостатъците на зачимяването?
При обилни валежи и редовно поливане зачимяването има някои положителни страни. То спомага за обогатяване на почвата с органични вещества и подобрява структурата й. В градини, засадени на наклонени терени, намалява ерозията на почвата. В зачимените градини се провеждат по-лесно растителнозащитните мероприятия, а плодовете се оцветяват по-добре.
Недостатъците на зачимяването се състоят в това, че през вегетационния период чимовите треви извличат големи количества вода и хранителни вещества и по тоза начин лишават овощните растения от тях през периода, когато се формират плодните пъпки за следващата година и нарастват плодовете. Прирастът на дърветата в зачимени градини е слаб, а добивите - малки. Често пъти, за да се запази тревната растителност от вредното влияние на отровните препарати, използувани за борба срещу болестите и неприятелите, пръсканията се провеждат със закъснение. Това допринася за намножаване на болестите и неприятелите, които нанасят сериозни щети на растенията, каквито са масовите повреди от цикадката по младите дървета.
Кога може да се поддържа почвената повърхност в овощните градини в чим?
Зачимяване може да се допусне само в случаите, когато градините се торят обилно и се напояват достатъчно, т. е. когато се създадат оптимални условия за развитието и на чимовите треви, и на овощните растения, Каква система за поддържане на почвената повърхност е мулчирането и каква е ползата от него?
Мулчирането е такава система за поддържане на почвената повърхност в овощните градини, при която почвата около дърветата в диаметър от 1 до 1,5 м. се покрива с пласт от слама, царевичак, папрат или други материали с дебелина 10-15 cm (фиг. 49).
Мулчирането спомага за запазване на почвената блага и за по-пълно използуване на падналите валежи. Освен това то предпазва почвата от ерозия. Ето защо тази система за поддържане на почвената повърхност е особено подходяща за неполивни райони и за овощни насаждения, създадени на наклонени терени.
Какво представлява чимова-мулчирната система?
В някои страни тревната растителност на естествения или изкуствено създадения чим се окосява и се оставя да изгние след равномерно разпръскване по почвената повърхност. Тази система за поддържане на почвената повърхност в овощните градини е известна под името чимово-мулчирна система. Може да се прилага само на поливни площи. За да се ограничи разпространяването на кореновата система на тревната растителност в по-плитките почвени пластове и за да се ускори изгниването на окосената трева, тя се коси често.
Фиг. 49. Мулчиране:
1-на единични дървета; 2-на редови
Кои са предимствата и недостатъците на чимово-мулчирната система?
Предимствата на чимово-мулчирната система се състоят в това, че окосената трева разхвърляна върху повърхността на почвата, запазва почвената влага, а заедно с корените изгнива и обогатява почвата с органични вещества и подобрява структурата й. При тази система за поддържане на почвената повърхност растителнозащитните мероприятия се провеждат редовно независимо от това, че пръскането се извършва със силни отровни препарати, понеже тревната растителност не се използува за храна на добитъка. Плодовете на дърветата при зачимени междуредия се оцветяват по-добре.
Недостатъците на чимово-мулчирната система са тези, че натрупаната органична маса създава условия за намножаване на мишки, които често пъти нанасят сериозни повреди на корените и стволовете на дърветата. За да се избягнат пораженията от мишки, окосената растителност не бива да се натрупва около стволовете на дърветата в диаметър 1 м. В някои страни с цел да се натрупат повече органични вещества и да се задържи почвената влага към окосената трева се прибавя пласт от друг материал с дебелина -15 cm.
