В кои райони може да се отглежда сливата?
Най-благоприятни условия за отглеждане на сливата има по северните склонове на Стара планина (Троянско, Габровско, Ботевградско, Тетевенско, Севлиевско и Еленско), Осоговската планина (Кюстендилско) и Родопите. Сливата може да се отглежда и в равнинните части на нашата страна, но на поливни площи. Най-подходящи са поречията на непресъхващите реки в припланинските и планинските месторастения до 700-800 m надморска височина. В райони с годишна сума на валежите около 1000 l/m2 сливата може да се отглежда без напояване. Десертни сливови сортове може да се отглеждат само при поливни условия или при достатъччо валежа през юли и август.
Как се размножава сливата?
Сливата се размножава по вегетативен начин - чрез издънки и чрез присаждане Размножаването чрез издънки се извършва рядко и няма значение за практиката. Присаждането се извършва на калем - при преоблагородяване на възрастни дървета или прерасли подложки-и на пъпка - в разсадниците. Haй-резултатно е присаждането на страничен зарез и под кора (вж. фиг. 6 и 9).
Кои подложки се използуват за размножаване на сливовите сортове?
За размножаване на сливовите сортове се използуват семенни и клонови подложка. От семенните подложки се използуват джанката и укрепката.
Джанка. Тя е най-широко използуваната подложка за размножаване на сливата не само у нас, но и във всички сливопроизводителни страни. Тя не е взискателна към почвените условия и добре издържа в райони с по-тежки почви.
Ухрепка. Тя е местен трънкосливов сорт, с умерена растежна сила, невзискателна към почвено-климатичните условия. Добре понася засушаването и плододава редовно.
От досега известните клонови сливови подложки най-често се използуват Мироболан В, Мироболан 29, Сен Жулиен А и др.
Мироболан В. Тя е най-широко използуваната във всички страни клонова сливова подложка. Това е вегетативно размножавана подложка от вида джанка. Има силен растеж. Храстите от този тип подложка са високи, гъсти и изравнени. Отръняването на силните леторасти е голямо. Прерасналите издънки се вкореняват трудно. Средният процент на вкореняване е около 25. Има силна приспособимост към отделните почвени типове - понася тежки и преовлаж-нени почви - и задоволителна устойчивост на ниски температури. Тази подложка придава силен растеж на присадника. Дърветата встъпват рано в плододава не и имат добра родовитост.
Мироболан 29. Селекционирана е от популациите Мироболани. Различава се от Мироболан В по това, че е по-устойчива на някои болести и на нематоди.
Мариана. Има здрави и гъсто разположени леторасти. Размножава се много лесно и с резници. Не е взискателна към почвените условия. Издържа на топъл и постуден климат. В разсадника дава силен растеж, а в насажденията - умерен.
Сен Жулиен А. Отнася се към вида трънкослива. Има среден до силен растеж. Издънките са дебели, с голяма отръненост, с по 6-10 тръна, дълги до 8 cm. Сравнително добре се вкоренява. Има ниска студоустойчивост. Дърветата, израсли върху тази подложка, имат силен растеж и встъпват рано в плододаване. Продължителността на продуктивния им период е до 35 години.
Сен Жулиен К. Слабо растяща подложка, която придава слаб растеж на присадените върху нея сливови сортове.
Върху какви почви трябва да се отглеждат сливовите дървета?
Кореновата система на сливовите дървета проникна на палка дълбочина и недалеч извън короните им. Висококачествена плодова продукция от сливата се получава на по-топли и богати с хранителни вещества почви. Песъчливо-глинестите, глинестите и варовитите влажни почви са за предпочитане. Песъчливите почви, като сухи и победни, не са подходящи за отглеждане на сливови дървета. Почви с чакълеста подпочва и плитко разположени непропускливи пластове са също неподходящи за отглеждане на сливата.
Кои сливови сортове са подходящи за отглеждане в любителските градини?
Алтанова ренклода (фиг. 170). Плодовете са едри до много едри, синкавочервеви. Плодовото месо е жълтеникаво, със светлорозови жилки, сладко, сочно, с приятна киселина и аромат. Плодовете узряват през втората половина на август. Понасят транспортиране. Дърветата са силно растящи. Цъфтежът е средно ран. Плододаването започва рано и е редовно. Сортът е добър опрашител. Подходящ прашите л за него е Едра зелена ренклода. Издържа на студ. Изисква влажни и обогати почви. Подходящ е за по-високи райони.
Габровска (фиг. 171). Нов български сорт. Плодовете са едри, овални, тъмносини и с восъчен налеп. Плодовото месо е с отлични вкусови качества. Плодовете узряват в края на август. Съхраняват се добре около 10 дни при обикновени условия. Понасят много добре транспортиране. Костилката се отделя напълно от плодовото месо. Дърветата са умерено растящи.
Едра зелена ренклода. Плодовете са средно едри - около 30 g, - с тънка прозрачна кожица, зеленикавожълтозелени до тъмнозелени. Плодовото месо е жълтозеленикаво до златистожълто, почти прозрачно, много сочно, нежно, много сладко, с отлични вкусови качества и приятен аромат. Костилката се отделя или се полуотделя от плодовото месо. Плодовете узряват през втората половина на август. Дърветата имат умерен до силен растеж. По-слабо се напада от червени листни петна, ръжда и шарка.
Фиг. 170. Алтанова ренклода
Фиг. 171. Габровска
Фиг. 173. Жълта (мека) афъзка
Жълта (мека) афъзка (фиг. 173). Плодовете са едри - около 17 g,-зеленикавожълти. Плодовото месо е зелеиикавожълто, с жилки, много сочно, много сладко и с добри вкусови качества. Плодовете узряват през първата половина на юли. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата са силно растящи, встъпват рано в плододаване и плододават редовно и обилно. Сортът не може да се самоопложда. Има нужда от опрашители. Чувствителен е на ниски зимни температури и затова трябва да се отглежда на места с добър въздушен дренаж.
Изобилие (фиг. 174). Нов български сорт.Плодовете са едри - 35 g, - изравнени по форма и големина. Кожицата им е дебела, тъмночервена. Плодовото месо е светлозсленикаво до жълтеникаво, с нежна консистенция, сочно, приятно възкисело и с много добри вкусови качества. Костилката е средна по големина (около 1 g) и лесно се отделя от плодовото месо. Плодовете са подходящи за консумация в прясно състояние, за сушене и за преработка. Узряват през втората половина на август. Дърветата са средни по сила на растеж. Цъфтежът е късен. Встъпват рано в плододаване (3-тата година). Родовитостта е добра. Устойчивостта към летни засушавания също е добра. Листата са силно чувствителни, а плодовете са практически устойчиви на шарка. Студоустойчивостта към късни пролетни мразове е добра. Сортът е самоопрашващ се.
Фиг. 174. Изобилие
Фиг. 175. Кюстендилска синя слива
Кюстендилска синя слива (фиг. 175) (едроплодни ф о р м и). Плодовете са едри - около 16 g, - тъмносини до черни. Плодовото месо е златистожълто, сладко, умерено сочно, плътно, с отличен вкус. Костилката се отделя напълно от плодовото месо. Плодовете узряват през първата половина на септември и може да се съхраняват около един месец. Дърветата са умерено растящи и много родовити. Те са студоустойчиви, но са чувствителни на шарка и червени листни петна. Цъфтежът им е късен. Сортът се самоопрашва и е добър опрашител. Подходящи опрашители за Кюстендилска синя слива са Едра зелена ренклода и др.
Рут Гещетер. Плодовете са едри до много едри - 40 g. Кожицата им е тънка синя до тъмновиолетова и покрита с восъчен налеп. По форма и големина са изравнени. Плодовото месо е светложълтеникаво, сочно, плътно, с приятен вкус и аромат. Плодовете узряват в края на юни и началото на юли. Костилката се отделя от плодовото месо. Качеството на плодовете е много добро. Дърветата са с умерен растеж. Родовитостта е много добра. Сортът се опложда от Едра зелена ренклода и Алтанова ренклода.
Септемврийска. Нов български сорт. Плодовете са средно едри до дребни, елипсоидни, тъмносини, с восъчен налеп. Плодовото месо е слабо сладко и без аромат. Плодовете узряват през първата половина на септември и се съхраняват около 10 дни при обикновени условия. Дърветата са умерено растящи.
Софийско чудо. Нов български сорт. Плодовете са обратно яйцевидни, несиметрични, виолетовосини с многобройни точки. Плодовото месо има добри вкусови качества. Костилката се отделя от плодовото месо. Плодовете узряват в края ла август. Понасят много добре транспортиране. Дърветата имат умерен растеж.
Стенлей (фиг. 176). Плодовете са едри до много едри -около 35 g, -тъмносини. Плодовото месо е сладко, сочно, с приятен аромат и много добър вкус. Плодовете узряват в края на август и началото на септември и се съхраняват около 10 дни. Дърветата са умерено растящи, встъпват рано в плододаване и са много родовити. Плодовете не опадат от дървото след узряване. Сортът е устойчив на ниски температури, шарка и червени листни петна. Костилката е едра, но не се отделя напълно от плодовото месо.
Стринава (фиг. 117). Нов български сорт. Плодовете са средно едри, обратно яйцевидни, несиметрични, тъмновиолетови. Плодовото месо е плътно, сочно, сладко и с добри вкусови качества. Костилката се отделя от плодовото месо. Плодовете узряват в края на август. Понасят много добре транспортиране. Дърветата са умерено растящи.
Суперб. Румънски сорт. Плодовете са средно едри, удължено яйцевидни, синьовиолетови. Плодовото месо е с много добри вкусови качества. Костилката се отделя от плодовото месо. Плодовете узряват в началото на август, Издържат на транспортиране. Дърветата са умерено растящи.
Фиг. 176. Стенлей
Фиг. 177. Стринава
Фиг. 178. Тулеу тимпуриу
Фиг. 179. Червена афъзка
Тулеу тимпуриу (фиг. 178). Румънски сорт. Плодовете са едри, яйцевидни, тъмновиолетовокафяви с точки и петна. Плодовото месо е с отлични вкусови качества. Костилката се отделя от плодовото месо. Плодовете узряват през втората половина на юли и се съхраняват 10 -15 дни в хладилни помещения. Понасят добре транспортиране. Дърветата са умерено растящи.
Червена афъзка (фиг. 179). Плодовете са едри -около 17 g, -тъмночервени до виолетовочервени. Плодовото месо е кремавожълто, с тънки по-светли жилки, слабо сочно, плътно, сладко, слабо кисело, почти без аромат, с добри вкусови качества. Плодовете узряват в началото на юли и имат продължителен срок на узряване. Използуват се за компоти и за консумация в прясно състояние. Дърветата са буйно растящи, встъпват рано в плододаване и плододават обилно. Чувствителни са на ниски температури. Цъфтежът е ран, поради което често цветовете и завръзите пострадват от повратни мразове. Сортът се нуждае от чуждо оплождане.
На какви разстояния се засаждат сливовите дървета?
Сливата се формира със закръглени корони и като палмета. Дърветата, формирани като палмета, се засаждат на разстояние 4,5-5 м. между редовете и 4-5 м. в редовете, а дърветата със закръглени корони -на 5,5-6 m между редовете и 4,5-5,5 m в редовете. По-малките разстояния са за по-бедни почви.
Какви начини за поддържане на почвената повърхност се прилагат в сливовите градини?
В практиката за поддържане на почвената повърхност в сливовите градини намират приложение черната угар, междуредовите култури, краткотрайното затревяване и чимът.
Какво е влиянието на черната угар върху растежа и плододаването на сливовите дървета?
Най-ефективният начин за поддържане на почвената повърхност в сливовите градини е черната угар. Есенната оран е основната обработка при този начин за поддържане на почвената повърхност, от качеството на които зависи и изпълнението на обработките през вегетационния период. Тя трябва да бъде съобразена с разположение на корените на дърветата. Есенната оран се извършва на дълбочина 10-12 cm, при която се избягва прерязването на скелетни корени и отрицателните последици върху растежа и плододаването на дърветата. През 3-4 години се допуска продълбочаване на есенната оран до 15-18 cm.
Разрохкванията през вегетационния период се извършват на дълбочина 5-7 cm за по-леките песъчливи и добре аерирани почви и 8-10 cm за по-тежките почви. Броят им зависи от броя на поливките и честотата на проливните дъждове.
При черната угар почвената влага е винаги по-висока. Валежите през втората половина на лятото създават условия за измръзване на сливовите дървета.
Какъв е ефектът от междуредовите култури, краткотрайното затревяване и чима върху растежа и развитието на сливовите дървета?
Ефектът от междуредовите култури и краткотрайното затревяване на почвената повърхност в сливовите градини е както при ябълката.
Зачимяването на почвената повърхност в междуредията и крайредовите ивици в сливовите градини се отразява отрицателно върху растежа и плододаването на дърветата, поради което не бива да се допуска зачимяване освен в случаите, когато се осигурят обилно торене и редовно напояване. Отрицателният ефект на зачимяването може да се намали до известна степен, ако почвата в околостъблените кръгове се обработва с диаметър, равен на диаметъра на короните на дърветата. Тази практика дава ефект в младите сливови насаждения, но във възрастните тя е безпредметна.
Какви начини за поливане намират приложение при напояване на сливовите градини?
При напояване на сливовите градини намират приложение описаните вече начини за поливане, които се използуват при останалите овощни видове.
Какви поливки са необходими за сливовите градини?
За задоволяване на сливовите дървета с вода е необходимо да бъдат извършвани следните поливки:
Предцъфтежна поливка. Извършва се 10-15 дни преди цъфтежа. Тя е необходима, когато почвата и подпочвата са песъчливи, а валежите през пролетта са недостатъчни.
Следцъфтежна поливка. Извършва се 10-15 дни след цъфтежа. Тя е особено полезна за градини, създадени на леки почви, и при засушавания.
Юнска поливка. Извършва се през второто десетдневие на юни. Тя спомага за наедряване на плодовете и за растежа на леторастите, поради което се смята за абсолютно задължителна.
Юлска поливка. Извършва се през втората половина на юли за градини на леки почви в засушливи/райони.
Августовска и септемврийска поливка. Те също са необходими, понеже съвпадат с най-силните засушавания и спомагат за наедряване на плодовете.
Влагозапасяващи поливки се правят след листопада, когато есента е суха и топла.
Какви поливни норми са необходими за напояване на сливовите градини?
Количеството вода, необходимо за поливане на 1 дка сливова градина, зависи както от почвения тип, така и от честотата и количеството на падналите дъждове.
Обикновено за една поливка са необходими от 50 до 70 м2 вода на 1 дка сливова градина.
Трябва ли да сe формират сливовите дървета?
Без намеса на овощаря сливовите дървета образуват много гъста корона, клоните на която израстват под остър ъгъл спрямо водача. При надебеляването на клоните между клона и водача или разклонението и клона се образуват рани, които почти не могат да заздравеят. В резултат на това някои клони се отчесват и загиват цели дървета. Ето защо е необходимо веднага след засаждане на сливовите дръвчета на постоянно място да започне резитбата за формиране.
Кога трябва да се извършва резитбата на сливовите дървета?
Най-подходящо време за резитба на сливовите дървета е пролетта - от началото до края на март.
Коя корона е най-подходяща за формиране на сливови дървета?
Съществуват различни системи за формиране на сливовите дървета, но най-подходяща корона за сливата е подобрената етажна. За любителските градини може да се изпита и формирането на сливата като палмета. Палметата може би ще се окаже по-подходяща, като се има предвид предназначението на тези градини.
Как се извършва резитба за формиране на сливови дръвчета по подобрената етажна корона?
При сливовите дръвчета височината на стъблото е 50-80 cm. Най-често сливовите дръвчета се засаждат като еднолетки. Ако по тях са израснали слаби предивременни клончета, те се изрязват над 1 -2 пъпки. През пролетта на следващата година от израсналите леторасти се оставят три за скелетни и един за водач, а всички останали се премахват. Принципите на резитбата са същите, както при формиране на подобрена етажна корона при ябълката (вж. № 367). Вторият и третият етаж имат по 2 скелетни клона. Разстоянието между първия етаж и следващата двойка скелетни клони е 70-90 cm, а между втория и третия етаж - 50-60 см. Първите скелетни разклонения се оставят на 60 cm от основата на скелетните клони, а следващите - на 50-60 cm от първото и второто скелетно разклонение. При сливата, както при ябълката се премахват конкурентите на продължителите на водача и скелетните клони. При нормален растеж на дърветата формирането на сливовите дървета по подобрената етажна корона се извършва за 4-5 години.
Как се извършва формиране на сливови дръвчета като палмети?
Сливовите дръвчета се формират като палмети, както това се извършва при ябълковите дървета (вж. № 366). В Италия започват да формират сливови дървета като палмети и в промишлените насаждения.
Как се извършва резитба на плододаващите сливови дървета?
При прираст от 30 до 40 cm не се извършва съкращаване на едногодишния прираст. Когато продължителите на скелетните клони имат по-голям прираст от 55-60 cm, те се съкращават с 1/5 до 1/4 от дължината им.
През периода на пълнто плододаване прореждането на короните на дърветата е по-силно. Лакомците и силните клонки, които сгъстяват короната, се премахват. Когато в короната има празни пространства, някои от лакомците и силните клонки се навеждат към тях, за да се превърнат в плодна дървесина. Смесените клончета с дължина над 30-35 cm се съкращават с около 1/3. Тръноподобните, цветните, букетните, обрастващите клончета и шиповете с дължина под 30 cm не трябва да се съкращават.
Сливови дървета, едногодишният прираст на които е под 20-25 cm, се режат на двегодишна дървесина над странично разклонение.
Как се подмладяват стари сливови дървета?
Сливата реагира особено добре на резитбата за подмладяване. Скелетните клони се съкращават на 2-3-годишна дървесина, а полускелетните - на двегодишна дървесина. Добър резултат от резитбата за подмладяване се получава, когато тя се извърши срещу година, през която дърветата не плододават или плододават, но много слабо. Ако след резитбата за подмладяване не се получи необходимият прираст, тогава се преминава към резитба на по-стара (3-5-годишна) дървесина. Реже се над странични или вътрешни спрямо короната разклонения. Успоредно с резитбата на скелетните и полускелетните клони се извършва и прореждане, и подмладяване на застарелите обрастващи клонки.
Резитбата за подмладяване се извършва през 4-5 години. Когато тя се извършва навреме и правилно, добивите от застарелите сливови дървета се увеличават с около 30% и се повишава качеството им. Резитбата може да бъде резултатна, ако се предшествува от обилно органично и минерално торене през есента преди извършването й. Без торене не може да се получи очакваният прираст и необходимият ефект. Ако и торенето не окаже влияние, резитбата се извършва на постара дървесина.
Как се извършва торенето на млади и плододаващи сливови дървета?
Нуждите на младите и плододаващите сливови дървета от хранителни вещества са сравнително по-малки от нуждите на младите и плододаващите ябълкови и крушови дървета. Сроковете за внасяне на торовете са почти същите със сроковте за торене на ябълката и крушата. Като се имат предвид нуждите на сливовите дървета от хранителни вещества, може да се препоръчат по-ниските дози, препоръчани за ябълката и крушата (вж. № 187-189, 192-194, 201, 202, 205, 209-211).
Каква болест е „пожарът" по сливата?
Болестта червени листни петна („пожар") се причинява от гъба, която заразява само листата. Гъбата зимува в опадалите листа и напролет заразява младите листа. Признаците на болестта обаче се проявяват късно - след около 30-45 дни. Първоначално по заразените листа се появяват светложълти петна, които постенно почервеняват и се издуват откъм тръбната страна. При силно нападение листата опадат.
Силно чувствителни на червени листни петна са Кюстендилска синя слива Кралица Виктория, Италианска, Ана Шпет и др., а практически устойчиви Виолетова ренклода, Монфорска, Жълта афъзка, Зелена ренклода, Струмска синя, Осоговска едра, Синя юбилейна и др.
Борба. Събиране и унищожаване на опадалите листа; пръскане с 0,25% пероцин 75 Б и др. през време на цъфтежа и веднага след прецъфтяването.
Възможно ли е да се запазят сливовите плодове от болестта мехурки (кривули, рошкови, бабици)?
Мехурките по сливата се причиняват от гъба, която зимува като спори между люспите на пъпките. Напролет спорите заразяват завръзите, листата и леторастите. Най-опасни са повредите по завръзите, защото причиняват опадането им. Отначало заразените завръзи са с удължена, сплесната форма, сивобелезникав цвят и без костилка (фиг. 180). По-късно стават кафяви и опадат.
Борба. За предпазване от болестта е достатъчно едно пръскане с 1% бордолс-зов разтвор или с 1,5% динозол 50, извършено преди набъбване на пъпките.
Фиг. 180. Мехурки по слива: 1-здрав плод; 2-заразен плод
Какво е особеното в развитието на ръждата по сливата?
Както и другите ръжди по овощните дървета, ръждата по сливата има два гостоприемника - сливата и съсънката. По листата иа сливата ръждата причинява белезникави петна, които на тръбната страна са покрити с кафяви купчини от спори. Към края на лятото се образуват и черни купчини от спори, които след презимуване заразяват съсънката. Заразата презимува в съсънката и чак на следващата пролет образува спори, които заразяват листата на сливата.
Борба. Събиране и изгаряне на опадалите листа. Изкореняване на съсънката, което практически е невъзможно. Двукратно пръскане с 1% бордолезов разтвор или с 0,26% пероцин 75 Б. Първото пръскане се извършва към средата на юни, а второто-12-14 дни след него.
Каква болест е шарката по сливата и има ли средства и начини за борба с нея?
Засега шарката е най-опасната вирусна болест по сливата. Тя причинява светлозелени петна и пръстенчета по листата и трапчинки и смолясване на плодовете. Заразените плодове опадат 2-3 седмици преди беритбата. Болестта се разнася чрез присаждане, при засаждане на болни дървета и от някои листни въшки и цикади.
Силно чувствителни на болестта са Кюстендилската синя слива, Италианската слива, Кралица Виктория и др., а практически устойчиви - Станлей, Изобилие, Монфорска слива, Едра зелена ренклода, Септемврийска слава и др.
Борба. Срещу шарката може да се води само предпазна борба, а именно: засаждане на здрави дръвчета; изкореняване на заразените дървета, щом се появят първите признаци на болестта и преди да е пренесена от въшките и цикадите по другите дървета; засаждане на практически устойчиви сортове; борба с листните въшки и цикадите преносители на болестта.
Освен шарката кои други вирусни болести нападат сливата?
Освен шарката по сливата са констатирани теснолинейно прошарване, деформиращо прошарване и други вирусни болести. Сортът Кюстендилска синя слива е сравнително устойчив на тези вирусни болести.
Борба. Борбата срещу тези болести се води по същия начин, както борбата срещу шарката по сливата (вж. №459).
КОНСТАТИРАНИ ЛИ СА И ДРУГИ БОЛЕСТИ ПО СЛИВАТА?
Сливата се напада от кафяво гниене (вж. №377), апоплексия (вж. №518), бактериен рак (вж. № 252), вертицилийно увяхване (вж. №491), бактериоза и сачмянка (вж. № 492) и др. По сливата е констатирана и хлороза (вж. № 256).
На какво се дължи окапването на зазряващите сливови плодове?
Окапването на сливовите плодове става при продължително атмосферно засушаване. Плодовете посиняват, кожицата им покрай дръжката се набръчква и те падат. Шарката също причинява предивременно опадане на зазряващите плодове.
Кои листни и щитоносни въшки се срещат най-често по сливата?
Сливата се напада от малката сливова листна въшка, голямата сливова листна въшка, хмеловата (сливовата) листна въшка и др. Някои от тях са известни и като преносители на шарката по сливата.
Средствата и начините за борба с тях са същите както при другите листни въшки (вж. №386). Сливата се напада най-често от сливовата щитоносна въшка, жълтата стридоподобна, червената стридоподобна и черничевата щитоносна въшка (вж. №386).
Кои акари нападат сливата и как се води борбата с тях?
По сливата се срещат червен овощен акар, галообразуращ акар, паяжинообразуващ акар и др.
Галообразуващият сливов акар зимува в галите и напролет, при затопляне на времето, напуска галите и се заселва по младите клонки. Вследствие на смученето се образуват нови гали, в които през юли женските снасят яйцата си. Галообразуващият сливов акар има няколко поколения през лятото.
Борба. Срещу галообразуващия акар се пръска с 0,15% агрия 1050.
Какви вреди причинява сливовата галообразуваща муха?
Сливовата галообразуваща муха зимува като ларва в почвата. Напролет от ларвите се излюпват мухи, които снасят яйцата си покрай главния нерв на листата на сливата. Ларвите се хранят по горната повърхност на листата, вследствие на което по долната им страна се образуват торбички, в които те се доизхранват. През юни ларвите напускат торбичките и се заравят в почвата.
Какви вреди причинява сливовият плодов хоботник и как се води борбата с него?
Сливовият плодов хоботник е бръмбарче с медночервен блясък. Зимува като възрастно в почвата. Напролет хоботникът се храни, като нагризва младите завръзи, след което снася по едно яйце в плод близо до дръжката. Преди снасянето на яйцето женската нагризва дръжката на плода, вследствие на което той пада.
Борба. Събиране и унищожаване на опадалите плодове и пръскане с 0,15% агрия 1050 или с 0,1% гардона при появата на възрастните напролет.
На какво се дължи червясването на зелените сливови плодове?
Червясването на зелените завръзи се причинява от сливовата плодова оса (фиг. 181). Осата зимува в почвата като лъжегъсеница. Възрастните оси се появяват непосредствено преди цъфтежа на сливата и снасят яйцата си в чашелистчетата на цветовете. Излюпените лъжегъсеници се вгризват в младите завръзи и изяждат семките. Повредените завръзи миришат на дървеница. Те опадат много рано.
Борба. Пръскане с 0,1% Би-58 или 0,15% агрия 1050, или 0,05% децис преди цъфтежа за унищожаване на възрастните оси и веднага след прецъфтяването със същите препарати за унищожаване на гъсениците.
Фиг. 181. Сливова плодова оса:
1-жълта сливова оса; 2-черна сливова оса; 3- ларва в зелен плод; 4-отвор и изпражнения от ларва; 5-повреди на цветове при яйцеснасяне; 6 -входни отвори от ларви
Фиг. 182, Сливов плодов червей:
1-пеперуда; 2- ларва при напускане на плода; 3 - червив плод
Кой неприятел причинява червясването на зрелите сливови плодове?
Червясването на наедрелите вече плодове се причинява от сливовия плодов червеи (фиг. 182). Възрастното е пеперуда. Той има две поколения и частично трето поколение. Зимува като гъсеница в пашкулче под напуканата кора или в почвата. Пеперудите от презимувалите гъсеници се появяват пpeз май. Те снасят яйцата си по плодовете. От тях се излюпват гьсенички, които се вгризват в плодовете и се хранят с месото около костилката. Червивите плодове опадат предивременно. През юли се появяват пеперудите от второто поколение.
Борба. Остъргване на старата кора; събиране на окапалите червиви плодове; поставяне на отровни ловни пояси; две пръскания с 0,15% агрия 1050 или 0,15% севин 85 срещу гъсениците от първото поколение и две пръскания през юли със същите препарати през 10-12 дни срещу гъсениците от второто поколение.
Кое насекомо оплита с паяжина и изгризва листата на сливата?
Сливовият молец оплита с паяжина и изгризва листата на сливата. Насекомото има едно поколение годишно. Зимува като гъсеничка в щитче. Напролет гъсеничните напускат щитчето, оплитат листата и пъпките с паяжина и ги изгризват. Гъсеничките какавидират в пашкулчета. Пеперудите се появяват през юни и снасят яйцата си, като ги покриват с лепкава материя.
Борба. Зимно пръскане с 1,5% динозол 50; летни пръскания с 0,15% агрия 1050, 0,15% диптерекс, 0,5% ентобактерин и др. (преди и след цъфтежа).
Кои други неприятели нападат сливовите дървета?
Сливата се напада и от следните неприятели: хоботници, черна златка (вж. № 520). зелен бръмбар (вж.№ 497), корояди (вж.№ 384) и листогризещи гъсеници (вж. № 383).
По какъв начин може да се осигури опазването на сливовите дървета от болести и неприятели?
За културата на сливата от голямо значение са вирусните болести, поради което и като се имат предвид начините за разпространяване на тези болести, е необходимо в близост до сливовите градини да се унищожават всички болни от шарка кайсиеви, джанкови, сливови и трънкосливови дървета.
Голяма част от заразата на червените листни петна може да се унищожи чрез събиране и изгаряне на опадалите листа. Чрез прекопаване на почвата под сливовите дървета се унищожават ларвите на сливовата плодова оса и галообразуващата листна муха. За предпазване на дърветата от кривули, самодивски метли, сливова щитоносна въшка, акари и др. е абсолютно необходимо пръскане с 1,5% динозол 50 или 1% бордолезов разтвор, или 0,4% купроцин непосредствено преди набъбване на пъпките.
Непосредствено преди разцъфтяването на дърветата се извършва пръскане с 0,15% агрия 1060 срещу сливовата плодова оса.
През време на цъфтежа се извършва пръскане с 0,25% пероцин 75 Б срещу червените листни петна, кафявото гниене и други болести.
Веднага след прецъфтяването се пръска с 0,26% пероцин 75 Б и 0,15% агрия 1060, Това пръскане е насочено срещу червените листни петна, сачмянката, сливовата плодова оса, листните въшки, листогризещите насекоми и други болести и неприятели.
Следващото пръскаме се извършва 10-14 дни по-късно със същите химични средства и срещу същите болести и неприятели и сливовия плодов червей.
Към края на юни и началото на юли се извършват две пръскания през интервал от 10-12 дни с 0,25% пероцин 75 Б и 0,15% агрия 1050 срещу ръждата и сливовия плодов червей.
Кога се берат сливовите плодове?
При сливовите плодове беритбената зрелост съвпада с консумативната. Тогава те са достигнали съответните за сорта големина и оцветяване.
Сливите, предназначени за консумация или за износ в прясно състояние, както и за приготвяне на компоти, се берат 4-6 дни преди настъпване на беритбената зрелост, а сливите, предназначени за сушене и мармелади, след като узреят много добре. Плодовото месо на добре узрелите плодове е жълто, а кожицата към дръжката леко се набръчква.
Сливовите плодове за износ в прясно състояние се берат с дръжки, без да се хваща плодът, за да се запази восъчният му налеп. За преработка сливите се берат чрез стръскване на дървото.
