Как се размножава малината?
Малината се размножава по вегетативен начин и чрез семена. Най-бързият и евтин начин за размножаване на малината е чрез коренови издънки (вж. № 31), Размножаването на малината може да се извърши и чрез разделяне на храста (вж. № 32).
Семенното размножаване не се прилага, защото отгледаните от семена растения с малки изключения са по-малоценни от родителските сортове.
В какви райони може да сe отглежда малината?
Малината е влаголюбив овощен вид. Най-високи добиви се получават в полупланинските райони, където годишната сума на валежите е над 9001/m2, а въздушната влажност - над 70%. За предпочитане са северните, североизточните и северозападните изложения. Малината може да се отглежда и на места с по-малка сума па валежите и на източно, югоизточно и югозападно изложение, ако е осигурено напоянане.
Какви почви са подходящи за отглеждането на малината?
Малината се развива и плододава най-добре на богати и влагозадържащи почви. За предпочитане са песъчливо-глинестите, алувиално-ливадните, богати с хранителни
вещества почви. Подпочвата трябва да е пропусклива. Да се избягват тежките почви със силно глинясали почвени пластове. Почви с варовити пластове, разположени близо до повърхността, не са подходящи за отглеждане на малината.
Кои малинови сортове са подходящи за отглеждане в любителската градина?
Български рубин. Плодовете са едри, тъмночервени, със средно едри семенца. Плодовото месо е плътно, сочно, със силен аромат и с добри вкусови качества. Плодовете узряват към края на юни. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Растенията са силно растящи и много родовити. Не понасят засушавания, особено когато зреят плодовете.
Виламет. Плодовете са едри, заоблено конусовидни до слабо удължени, червени до тъмночервени. Плодовото месо е плътно, възкисело, но с добър вкус и аромат. Плодовете узряват в началото на юли. Растенията са умерено растящи със средно дебели и почти изправени издънки. Сортът проявява частична ремонтантност. Понася горещини и по-слаби засушавания.
Костинбродска. Плодовете са едри, тъмночервеникави, със средно едри семенца. Плодовото месо е плътно, сочно, със силен аромат и добри вкусови качества. Плодовете узряват към края на юни. Сортът прилича твърде много на сорта Български рубин. Растенията са силно растящи и много плодовити. Издънките са много по-гъсто покрити с шипчета. Плодовете се използуват за консумация в прясно състояние и за преработка. Сортът понася засушавания. По-нискодобивен е от Български рубин.
Люлин (№ 20752). Нов ремонтантен български сорт. Плодовете от първата реколта узряват в края на юни, с 4-5 дни преди плодовете на сорта Български, рубин, а от втората реколта - към края на август и през септември. Сортът е изправено растящ.
Нюбург. Плодовете са едри, интензивно червени. Плодовото месо е плътно, със слаб аромат и с добър вкус. Плодовете узряват към края на юни. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Понасят транспортиране. Растенията са средно високи, жизнени, започват да плододават на втората година и са много родовити. Сортът е студоустойчив и е по-устойчив на летни засушавания от Български рубин. Семената му са много едри.
Ралица. Сортът е кръстоска между къпина и малина, но прилича повече на малина. Плодовете са средно едри до едри, заоблени до тъпо конусовидни, яркочервени и плътни. Вкусовите им качества са Добри. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка. Узряват в началото на юли. Растенията са умерено растящи с доста изправени издънки. Сортът е устойчив на дидимела и на малинова въшка. Понася горещини и засушавания. Много родовит е.
Шопска алена. Нов български сорт. Плодовете са средно едри, заоблени, тъпо конусовидни, интензивно червени с умерен аромат. Плодовото месо е червено, плътно, със средно едри семена. Плодовете узряват към началото на юли. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за преработка. Храстите са силно растящи. Цветните клончета са средно дълги. Сортът е устойчив на засушаване.
Необходимо ли е да се подбират сортове-опрашители при засаждането на малината?
Повечето от малиновите сортове се самооплождат, поради което не е нужно да се подбират сортове-опрашители. Все пак за по-добро оплождане е необходимо да се засаждат по няколко храста от 2-3 сорта.
Как се извършва предпосадъчната подготовка на почвата за засаждане на малиновите растения?
Предпосадъчната подготовка на мястото за засаждане на малини се извършва както при ябълката (вж. № 56 и 57). Някои препоръчват по-плитко риголване и помалки дози торове за торене при риголването. Любителската градина трябва да дава големи добиви, а това е възможно само при много добра предпосадъчна подготовка на мястото.
Къде да се засадят малините в любителската градина?
Най-добре е малиновите растения да се засадят в някой ъгъл на градината или покрай оградата. Събрани на едно място, за тях може да се полагат по-системни грижи.
Кога се засаждат малиновите растения?
Най-подходящо време за засаждане на малиновите растения е есента. Пролетно засаждане се извършва само в изключителни случаи.
Как се извършва засаждането на малинови растения?
След риголването мястото се подравнява и се маркира. На определените места се изкопават дупки с размери 30x30x30 cm, след което почвата се размесва много добре с 2-3 kg добре разложен оборски тор за всяка дупка. На разсада се прави слабо съкращаване на корените. Растенията се поставят в средата на дупката и 5-6 cm по-дълбоко, отколкото са били в разсадника. Корените се разпределят и се засипват с почва, която се притъпква. Накрая около растението се прави малък венец и се полива с по 6-7 л. вода - с лейка или гравитачно. Добре е след засажането да се мулчира с добре разложен оборски тор или други мулчматериали (угнила слама, торф, угнили листа от горски дървета и др.).
Трябва ли да се съкращава стъблото на новозасадените малинови растения?
Ако стъблото на новозасаденото малиново растение се остави несъкратено, то дава малко плодове и не образува нови издънки, върху които ще се образуват плодове през следващата Година. Ето защо непосредствено след разсаждането стъблото на малиновото растение се съкращава на 20-25 cm. Съкращаването допринася и за по-доброто прихващане на растенията.
На какви разстояния трябва да се засаждат малиновите растения в любителските градини?
Малиновите растения трябва да се зараждат на 100-120 cm между редовете и на 50-60 cm в реда. По-малките разстояния са за по-бедните почви.
Защо и кога трябва да се обработват малиновите градини?
При недостатъчна обработка плевелната растителност в малиновите градини се развива буйно и изтощава растенията. Това води до образуване на по-малък брой и слабо развити издънки. Плодовете остават Дребни и с лоши вкусови качества, а добивите намаляват силно.
Есенната оран е основната обработка в малиновите градини. Тя се извършва след отстраняване на излишните издънки с плуг на дълбочина на 15-16 cm по средата на междуредията и 5-6 cm до корените и издънките. В редовете обработката се извършва с мотика.
Първото окопаване се извършва рано през пролетта - края на март или началото на април - преди развитието на издънките. Окопаването се извършва по средата на междуредията на 12-15 cm дълбочина, а близо до растенията на 5-8 cm, До беритбата на плодовете се извършват още 2-3 окопавания, а след приключване на беритбата - още едно оконаване. Към края на август обработките се преустановяват, за да може едногодишните издънки Да приключат растежа си.
Какви са изискванията на малината към напояване?
Малината реагира положително на наполване. Само във високите места, с годишна сума на валежите 700-800 1/m2, тя може да се отглежда без напояване. Малиновите растения имат най-голяма нужда от вода от май до август, т. е. през периода на цъфтежа, завързването и узряването на плодовете. Първата поливка се извършва преди цъфтежа (в края на април), а втората -- през втората половина на май. През време на беритбата трябва да се извършат 1-2 поливки,- необходими за наедряване на плодовете. Последната поливка се извършва след беритбата на плодовете и изрязване на плододалите издънки.
Поливната норма за малината е 60-60 m3 на декар, а през време на беритбата - 25-30 m3.
Напояването се извършва по бразди. От двете страни на всеки ред се прекарва по една бразда, а при леки почви - и трета бразда по средата на всяко междуредие. Браздите трябва да са 40-60 m дълги и 8-10 cm дълбоки - за леки почви, а 60-80 m дълги и 10-15 cm дълбоки - за тежки почви.
Как се извършва резитбата на малината?
Непосредствено след засаждането издънките се изрязват на 20-25 cm над почвата (фиг. 227). На втората година се оставят 2-3 издънки (фиг. 228), а останалите се изрязват до основата. На третата година малиновите растения започват да плододават. Веднага след обиране на последните плодове се изрязват двегодишните издънки (фиг. 229). През пролетта на следващата година след разпукване на пъпките се изрязват всички болни и слаби издънки. Издънките се прореждат на 15-18 cm една от друга, като на един храст се оставят 10-12, или на линеен метър 20-25. Оставените издънки се съкращават с 20-30 cm от връхната част (фиг. 230). По-силното съкращаване може да доведе до намаляване на добивите, защото приосновните пъпки почти не се развиват. При много благоприятни условия за отглеждане издънките достигат до 2,80-3,00 m и тогава се съкращават така, че да останат високи 2,20-2,50 m. При неблагоприятни условия височината на издънките е 1,20-1,50 m и тогава се съкращават с 10-15 см. откъм върховете и се привързват към телената конструкция (фиг. 231).
Фиг. 227. Резитба на малинови растения през първата година след засаждането
Фиг. 228. Резитба на малиново растение през втората година след засаждането
Фиг. 229. Резитба на двугодишни малинови издънки непосредствено след беритбата
Фиг 230. Съкращаване върховете на ставените малинови издънки
Фиг. 231. Малинови растения, привързани за телена конструкция
Фиг. 232. Подмладяване на малинов храст
Как се извършва подмладяването на малиновите храсти?
Със застаряване на малиновите храсти образуването на нови издънки постепенно намалява. Настъпва момент, когато се образуват много слаби издънки и добивите съвсем намаляват. Установено е, че плодородието на застарелите храсти може да се възобнови, ако се премахне старото коренище (фиг. 232). По такъв начин се изменя съотношението между надземната част на растението и кореновата система и растежът му се възстановява. Подмладяването се извършва през 5-6 години. Чрез подмладяването се удължава животът на малиновото насаждение.
Кога се извършва торене на малиновите растения?
Оборският тор, суперфосфатът, калиевият сулфат и 1/3 или 1/2 от годишната азотна доза се внасят през есента, преди дълбоката обработка, около малиновите растения. Втората половина или втората и третата третина от азотния тор се дават рано при пролетната обработка на почвата. Когато азотната доза е разделена на три, втората третина се дава рано през пролетта - при първото окопаване, а третата третина - в края на цъфтежа. Торовете се разпределят върху цялата площ и се заравят чрез прекопаване или заораване.
С какви дози органични и минирал ни торове се торят малиновите растения?
Най-високи добиви се получават, когато малиновите растения се наторяват ежегодно с по 2-3 kg оборски тор и с по 12 g азот, фосфор и калий на 1м2.
Колко години може да расте малината на едно място?
При нормални условия и добри грижи за растенията малината може да се отглежда на едно място 10-12 години.
Кои гъбни болести причиняват най-големи повреди на малиновите растения и как се води борбата с тях?
Малината се напада от дидимела, кониотириум, антракноза, ръжда и листни петна.
Синьовиолетови петна около пъпките (дидимела) (фиг. 233). Болестта причинява синьовиолетови петна около основата на листните дръжки, вследствие на което петурите на листата опадат, а дръжките им увисват. Причинителят е гъба, която зимува върху издънките.
Борба. Засаждане на здрави издънки; изрязване и изгаряне на заразените издънки; пръскане с 1% бордолезов разтвор или 2% сероваров разтвор, когато издънките достигнат 15-30 cm и 12-14 дни по-късно.
Засъхване на леторастите (кониотириум). Тази болест заразява леторастите обикновено при основата им, като образува пръстен около тях, вследствие на което те изсъхват. Понякога болестта заразява и плодовете.
Фиг. 233. Дидимела по малината
Фиг. 234. Малинов бръмбар:
1-възрастно насекомо; 2- ларва; 3- червнв плод
Борба, Засаждане на здрави издънки; изрязване и изгаряне на заразените издънки; пръскане с химични средства, както при дидимелата.
Антракноза. Болестта се причинява от гъба, която заразява леторастите, плодовете и листата. Върху тях тя образува петна с виолетов венец.
Борба. Засаждане на здрави издънки; зимно пръскане с 1,5% динозол 50, две летни пръскания с 1% бордолезов разтвор - когато леторастите достигнат 15-30 cm и 12-14 дни по късно.
Ръжда. Гъбата заразява листата, по които се образуват жълтеникави петна - откъм лицевата им страна - и жълтооранжеви купчини от спори - откъм тръбната им страна. През лятото купчините от спори почерняват. Гъбата зимува в опадалите листа.
Борба. Пръскане с 1,5% динозол 50 на окапалите листа; две летни пръскания с 1% бордолезов разтвор - веднага след разлистване на растенията и около 14 дни по-късно.
Листни петна. Болестта листни петна причинява пепелносиви петна по листата. Причинителят е гъба, която зимува в опадалите листа.
Борба. Събиране и изгаряне на опадалите листа; пръскане с 1% бордолезов разтвор или с 2% сероваров разтвор щом се появят първите петна.
Страда ли малината от бактериен рак?
Малината е много чувствителна на бактериен рак. Тази болест е разпространена във всички райони у нас, поради което при продажба на посадъчен материал трябва да се бракуват заразените растения.
От какви вирусни болести се напада малината?
Малината се напада от метловидност, обикновена мозайка, жълта мозайка, жълта нерватура и др.
Заразените от метловидност (малинов сноп, вджуджаване) растения образуват голям брой къси и тънки леторасти, поради което добиват вид на метла. Добивите от болните растения са малки.
Понякога по листата се появяват бледозелени или жълти петна. В други случай се появява жълто прошарване покрай иврватурата на листата. Тази мозаичност на листата се причинява също от вирусни болести.
Борба. Засаждане на здрави растения; изкореняване на болните растения; борба с листните въшки и цикадките, които пренасят болестта.
Може ли да се избегне червясването на малиновите плодове и как?
Червясването на малиновите плодове се причинява от малиновия бръмбар (фиг 234), който зимува като възрастно в почвата и след излизане напролет се храни с пъпките и цветовете на овощните дървета и малината. Малиновият бръмбар снася яйцата си в зелените плодове, в полуотворените цветни пъпки и в цветовете. Какавидира в почвата. Има едно поколение годишно. Към края на лятото от какавидите се излюпват бръмбари, но те остават в почвата до пролетта на следващата година.
Борба, Прекопаване на почвата наесен; пръскане с 0,2% агрия 1050 или с 0,1% гардона при поява на бръмбарите напролет.
Възможна ли е борбата с малиновия агрилус?
Първите бръмбари на малиновия агрилус се появяват през юни и юли. Те снасят яйцата си върху леторастите, а излюпените ларви се вгризват вътре в тях, като правят спираловидни ходове, в които зимуват.
Борба. Борбата с малиновия агрилус се води чрез изрязване и изгаряне на повредените стъбла през есента и напролет и пръскане с 0,2% агрия 1050 или с 0,1% гардона през юни и юли срещу възрастните насекоми.
Какви вреди причинява малиновата галица и как се води борбата с нея?
Малиновата галица е муха, която се появява през мгй и юни. Тя снася яйцата си на купчини върху стъблата, а излюпените ларви се вгризват в тях, като в мястото на храненето се образуват подутини (гали). В тези гали зимуват ларвите. Малиновото комарче има 4-5 поколения годишно.
Борба. Изрязване и изгаряне на повредените стъбла; пръскане с 0,15% агрия 1050 или 0,3% тиодан, когато започнат да излитат възрастните насекоми.
Какво трябва да се знае за запазването на малината от малиново комарче?
Възрастните насекоми се появяват през май и снасят яйцата си в пукнатините на кората на едногодишните издънки. Излюпените ларви се хранят със соковете под кората, вследствие на което кората хлътва и потъмнява. Малиновото комарче зимува като ларва в почвата. Ларвите какавидират през април на следващата година.
Вдлъбнатините имат твърди стеги и са изпълнени с кафявочерни стърготини. Те затрудняват нормалното сокодвижение, поради което нападнатите клонки не могат да се изхранват и обикновено през втората година загиват.
Борба. Засаждане на здрави издънки; прекопаване на почвата; пръскане с 0,3% тиодан или с 0,15% агрия 1050 срещу възрастните насекоми, когато започне летежът им. След 10-14 дни пръскането трябва да се повтори със същите химични средства.
Какви повреди причинява малиновият молец и как се води борбата с него?
Пеперудата на малиновия молец се появява през време на цъфтежа на малината я снася яйцата си в цветовете - по едно в цвят. Излюпените гъсеници се хранят известно време, след което се скриват под напукалата кора за зимуване. Напролет гъсениците изгризват пъпките и какавидират.
Борба. Пръскане при набъбване на пъпките с 0,15% агрия 1050 и др.
Кои други неприятели вредят на малината?
Повреди на малиновите растения причиняват листните въшки, листозавивачките акарите, малиновата стъблена муха и др.
Как може да се запазят малиновите растения от болести и неприятели?
Трябва да се има предвид, че малината е много чувствителна спрямо болестта бактериен рак, заразата на която се запазва в почвата в продължение на няколко години. Ето защо при избор на място за засаждане на малини трябва да се проучи предварително какви култури са били отглеждани на мястото през последните няколко години и дали те не са били заразени от бактериен рак. Едновременно с това се установява дали почвата е свободна от майски, априлски и юнски бръмбари, които са икономически важни неприятели на малината.
Друга болести и неприятели се пренасят с малиновия разсад. Такива са различните вирусни болести, дидимелата, кониотириумът, бактерийният рак, антракнозата, малиновата галица, агрилусът, малиновото комарче и др. Ето защо за засаждане трябва да се използува само здрав разсад. С изключение на вирусните болести, които не може. да се открият по обезлистените издънки, всички останали болести и неприятели може да се установят при покупката на разсада. А за вирусните болести всеки производител е длъжен да притежава свидетелство от органите по растителна защита, че малиновият разсад не е заразен от вирусни болести.
За запазване на издънките от бактериен рак е необходимо преди засаждането на малиновия разсад да се потопят в каша от глина и 1% меден оксихлорид 15 или 1% меден хидрокарбонат.
През есента е необходимо да се съберат и изгерят всички опадали листа, в които зимува причинителят на ръждата, а почвата да се прекопае дълбоко, за да се унищожат зимуващите в почвата малинов бръмбар, малиново комарче и др.
За да се постигне по-пълно унищожаване на заразата от антракноза и листни петна, през зимата малиновите растения се напръскват с 1,5% динозол 50, а за унищожаване на заразата от ръжда се напръскват и опадалите листа със същия разтвор.
Напролет, още преди да е започнал растежът, трябва да се изрежат и изгорят всички издънки, заразени от дидимела, кониотириум и др. или повредени от малинова галица, агрилус и др. По същото време е необходимо да се извърши пръскане с 0,2% агрия 1050 срещу малиновия бръмбар, листозавивачките и др.
Когато издънките израснат на височина 15-30 см, необходимо е да се извърши пръскане с 1% бордолезов разтвор, към който е прибавен 0,05% интратион или 0,2% агрия 1050 срещу дидимелата, кониотириума, антракнозата, ръждата, листните петна, листните въшки, малиновото комарче, акарите и др.
Две седмиии по-късно се пръска със същите химични средства срешу същите болести и неприятели.
След цъфтежа се появяват ларвите на малиновия бръмбар. Затова в този момент трябва да се пръска с 0,2% агрия 1050.
Метловидността и другите вирусни болести най-добре се забелязват през време на цъфтежа.
Това налага прегледът и изкореняването на болните от вирусни болести растения да се извършат през време на цъфтежа.
След беритбата на плодовете е необходимо да се извърши пръскане с 0,05% интратион или с 0,2% милбол 40 срещу паяжинообразуващия акар. На растенията с признаци на хлороза се извършва пръскане с 0,2% феризан.
Кога и как се извършва беритбата на малиновите плодове?
Беритбената зрелост при малините настъпва, когато плодовете са станали червени, но плод юто дъно още се държи на дръжката. Беритбата и сортирането са както при ягодовите плодове. Беритбата се извършва на 7-8 пъти.
