В кои райони може да се отглежда вишнята?
Особено подходящи за отглеждане на вишнята са северните склонови повърхности на Стара планина, Пирин, Осогово, Рила, Родопите и др. Много влажните райони с максимум на валежите през време на зреенето на вишневите плодове не са подходящи за отглеждане на вишнята, защото плодовете й изгниват от кафяво гниене. Вишнята може успешно да се отглежда в планински райони до около 1000 m надморска височина. На високи места и северни изложения плодовете й не узряват добре.
Как се размножава вишнята?
Вишнята се размножава главно по вегетативен начин чрез присаждане на калем и на пъпка. Присаждането се извършва както при черешата (вж. № 13 и 19).
Някои вишневи сортове (Облачинска и др.) се размножават и чрез издънки.
Кои семенни подложки се използуват за размножаване на вишнята?
От семенните подложки за размножаване на вишнята се използуват махалебката, дивата череша и вишневи културни сортове.
Кои клонови подложки се използуват за размножаване на вишнята?
За размножаване на вишнята се използуват същите клонови подложки, които се препоръчват за размножаване на черешата (вж. № 526).
Върху какви почви може да се отглежда вишнята?
За отглеждане на вишнята са подходящи почти всички почви в нашата страна. Неподходящи са много тежките глинести и много песъчливите почви. Неподходящи са вкиселените почви, а на варовити терени дърветата страдат от хлороза.
По какво се различава дървовидната от храстовидната вишня?
При вишнята съществуват две разновидности: дървовидна и храстовидна. Те се раз личават помежду си какго по външен вид, така и по характера на плододаването.
Дървовидната вишня има ясно изразен централен клон и по размери дърветата й са много по-големи от дърветата на храстовидната вишня.
Цветните пъпки на сортовете от дървовидната група се намират предимно на букетни клончета, но има и цветни пъпки, които се намират на съвсем къси клончета (0,5-1,5 cm). Много малка част от цветните пъпки се формират върху клончета със средна дължина. Букетните клончета живеят 4-б години.
Най много цветни пъпки при храстовидната вишня се формират върху по-дълги едногодишни клончета, разпределени почти по цялата им дължина. Букетните клончета при този вид вишня са съвсем малко и се образуват само при млади дървета. С напредване на възрастта на дърветата и отслабване на растежа клонките се оголват и увисват.
Върху силния прираст при дървовидната вишня всички пъпки са листни. При сортовете от храстовидната вишня върху силния прираст има и цветни пъпки.
Кои вишневи сортове са подходящи за отглеждане в любителските градини?
Кохова вишня. Плодовете са средно едри до едри, тъмночервени до чернми, с лъскава кожица. Плодовото месо е червено, сочно, средно твърдо, приятно киселосладко, с отлични вкусови качества. Плодовият сок е тъмночервен. Плодовете узряват през втората половина на юни. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата имат силен растеж, започват да плододават на 3-ата -_4-ата година, но родовитостта им е недостатъчна. Цъфтежът им е ран. Сортът е самобезплоден. Опложда се от Унгарска вишня.
Монморенси (фиг. 202). Плодовете са средно едри до едри, тъмночервени до черни. Плодовото месо е сладко, с приятна освежаваща киселина, средно твърдо и с много добри вкусови качества. Плодовият сок е червено оцветен. Плодовете узряват през втората половина на юни. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата имат силен растеж. Встъпват рано в плододаване и редовно плододават. Цъфтежът им е средно рая. Сортът има добра студоустойчивост. Чувствителен е на болести и неприятели. Самоплоден е.
Нефрис. Плодовете са средно едри до едри,широко сърцевидни, закръглени тъмночервени с лъскава кожица. Плодовото месо е тъмночервено, киселичко плътно. Плодовият сок е тъмночервен. Костилката е едра и отделяща се от плодовото месо. Плодовете узряват в началото на юли. Подходящи са за консумация в прясно състояние и за компоти. Дърветата са силно растящи, почват да плододават рано и обилно. Сортът е самоплоден. Опложда се от Унгарска вишня.
Облачинска вишня. Плодовете са дребни-3-3,5 g,-закръглени, интензивно червени, с типичния за вишнята вкус и аромат. Плодовият сок е червен Костилката е едра. Дърветата са много жизнени и добре облистени. Сортът се самоопложда.
Фиг. 202. Монморенси
Фиг. 203. Сенчеста морела
Плодовете узряват в началото на юни. Те се отделят трудно от плодовата дръжка, поради което не са подходящи за механизирана беритба.
Сенчеста морела (фиг. 203). Плодовете са средно едри, тъмночервени до червенокафяви. Плодовото месо е много сочно, нежно, тъмночервено, възкисело, сладко, малко нагорчава и е с много добри вкусови качества. Плодовете узряват през втората половина на юли. Използуват се за преработка и за консумация в прясно състояние. Дърветата имат силен растеж, встъпват рано в плододаване и плододават обилно. Цъфтежът им е късен. Сортът е студоустойчив. Самоопложда се и е добър опрашител.
Унгарска вишня. Плодовете са едри до много едри, червени до тъмночервени, с лъскава кожица. Плодовото месо е червено, възкисело, сладко, сочно, умерено твърдо и с много добри вкусови качества. Плодовете узряват в началото на юли. Използуват се за консумация в прясно състояние и за преработка. Дърветата имат умерен до силен растеж. Встъпват рано в плододаване (3-тата -4-тата година) и плододават редовно. Цъфтежът им е среден по време. Сортът е добър опрашител. Опложда се от Хеделфингенска и др.
На какви разстояния се засаждат вишневите дървета?
Вишневите дървета се засаждат на разстояния между редовете 4-5 m, а между дърветата в редовете-4 м. По-малките разстояния са за по-бедни почви.
Как се поддържа почвата във вишневите насаждения?
Обработката на почвата във вишневите насаждения е както при черешата (вж. № 531), само че основната обработка през есента и разрохкванията през вегетационния период се извършват 2-3 cm по-плитко, отколкото в черешовите насаждения.
Как реагира вишнята на напояване?
Реагирането на вишнята на напояването, поливните норми и начините на напояваге са както при черешата (вж. № 529).
Трябва ли да се извършва резитба на вишнята непосредствено след засаждането?
независимо от това, кога е засадено вишневото дръвче - през есента или през пролетта,- резитбата за формиране се извършва рано през пролетта. Резитбата на новозасадените дръвчета е най-добре да се извърши през първата половина на март и в никакъв случай по-късно от набъбване на пъпките.
По какви признаци може да се познае дали пъпките на вишнята са започнали вегетация?
Пъпките на вишнята, когато са в период на относителен зимен покой, са покрити с тъмносиви до кафяви люспи. Когато започне вегетацията, между люспите на пъпките се появяват светлозелени ивици, а с напредване на вегетацията на връхната пъпка се показва зеленият връх на листата.
Защо се оголват клоните на вишнята и как може да се избегне това?
Вишнята образува цветни пъпки предимно на едногодишен прираст. Докато дърветата са млади и прирастът е силен (над 40 cm), едногодишните клончета се разклоняват и не се наблюдава оголване на клонките. Когато обаче вишневите дървета застареят и прирастът им отслабне, върху едногодишните клончета се образуват цветни пъпки, поради което те не се разклоняват. По такъв начин се получава оголване на клонките при вишнята.
Единствено средство за избягване на оголването е да се създават благоприятни условия за растеж на вишневите дървета и да се прилага редовна резитба. Върху силните едногодишни клончета освен цветни пъпки се образуват странични пъпки и пъпки на групи, които създават възможност за разклоняване на едногодишния прираст.
Трябва ли да се формира корона на вишневите дървета?
В любителските градини, където на овощното дърво се гледа и като на декоративно, вишневите дървета трябва да се формират по подобрената етажна корона.
Как се извършва резитба за формиране на вишневите дървета?
Дървовидните и храстовидните вишни се формират по един и същ начин. Формирането се извършва по подобрената етажна корона с височина на ствола 40-50 cm. Междуетажното разстояние при дървовидните вишни е 60-80 cm, а при храстовидните-50-70 cm. Обикновено вишневите дървета се формират с два етажа или 5-6 скелетни клона. След формирането на последния скелетен клон водачът се отклонява чрез резитба на слаба клонка.
Дръвчетата се засаждат като еднолетки, с няколко предивременни клонки. От клонките, разположени над 60 cm, се подбират 3 за скелетни клонки и 1 за водач, а всички останали се премахват. За водач се избира най-силната и най-високо разположена клонка Ако клонките, оставени за скелетни, са много дълги и тънки, съкращават се на 15-20 cm по-ниско от водача. При резитбата на вишнята съкращенията са по-слаби в сравнение със съкращенията при ябълката, прасковата и сливата. На всеки скелетен клон се създават по 2-3 скелетни разклонения на разстояние 40-50 cm. Като правило едногодишният прираст при резитбата на вишнята не се съкращава. По изключение едногодишният прираст се съкращава, когато клонките са по-дълги от 50-60 cm. Ръководните принципи при избора на скелетни клони и скелетни разклонения са същите както при резитбата на ябълката и сливата (вж. №367 и 451).
Как се извършва резитбата на плододаващите вишневи дървета?
До встъпване в плододаване вишневите дървета имат силен растеж, който продължава и през първите години на плододаването. През този период не се извършва съкращаване на едногодишния прираст. Извършва се само прореждане, за да не се допусне сгъстяване на короната. Допуска се съкращаване на продължители на клони и скелетни разклонения, когато е необходимо да се установи равновесие между тях. Това се постига, като клонът се съкрати над странично разклонение или над едногодишно клонче. Когато дърветата встъпят в пълно плододаване, годишният прираст отслабва, а скелетните клони и разклоненията им започват да се оголват. Тогава се премахват застарелите части от обрастващата дървесина и се съкращават по-младите части от плододаващата дървесина. През периода на плододаването основна грижа при резитбата на вишнята е да се прорежда короната на дърветата.
Как се извършва резитбата за подмладяване на вишневите дървета?
Към края на периода на плододаването растежът на вишневите дървета съвсем отслабва, плодовете издребняват и добивите намаляват. Оставени без резитба, такива дървета остаряват много бързо и засъхват. За да се предизвика силен растеж, необходимо е да се извърши съкращаване на 3-4 и повече годишна дървесина. Едновременно със съкращаването се извършва и силно прореждане на короната. Резитбата за подмладяване се извършва в продължение на 2-3 години. През първата година се съкращават скелетните и част от полускслетните клони, а през следващите години - останалите клони (от трети и четвърти разред). Успоредно със съкращаването се извършва и прореждане на обрастващата дървесина.
Вярно ли е, че раните при вишнята, направени при резитбата зарастват мъчно?
Мнозина овощари са на мнение, че раните от резитбата на вишнята зарастват много бавно или изобщо не зарастват. Тези наблюдения се дължат на обстоятелството, че до резитба се прибягва, когато вишневите дървета са болни, които и без резитба имат смолотечение. Когато вишневите дървета са здрави и за тях се полагат достатъчно грижи и отрезите при резитбата се направят правилно, раните зарастват много по-бързо от раните на ябълката.
Кога и как се торят младите и плододаващите вишневи дървета?
Сроковете за внасяне на оборския тор и на минералните торове са както при останалите овощни видове (вж. № 187, 189, 192 и 201).
През първата година след засаждането вишневите дръвчета не реагират на торене, ако мястото е наторено при предпосадъчната подготовка. Торенето се извършва по нормите, препоръчани за другите овощни видове (вж. № 205, табл. 5).
Плододаващите вишневи дървета се нуждаят от по-големи количества хранителни вещества. При тях трябва да се приложат по високи дози оборски тор и минерални торове (вж. № 210, табл. 6 за глинести и песъчливо глинести почви). Подхранванията с разтвор oт говежди, конски и птичи изпражнения се извършват, както при другите овощни видове (вж. № 223).
От кои болести се напада вишнята?
Вишнята страда твърде много от вирусните болести щекленбергска и инфекциозна хлороза. Инфекциозната хлороза прилича много на хлорозата, причинена от недоимък на желязо. Различава се от нея по това, че тя се развива само по застарелите листа.
Борба. Борбата срещу тези две болести се води, както при другите вирусни болести, чрез засаждане на здрави дръвчета и изкореняване на болните.
Вишнята се напада много силно и от кафявото гниене, което причинява изсъхване на голяма част от леторастите. Особено чувствителни на кафявото гниене са сортовете Монморенси, Сенчеста морела и др.
По вишневите дървета са констатирани още бактериен рак, сачмянка, церкоспороза, апоплексия и др.
Кои са най-важните неприятели по вишнята у нас?
От неприятелите най-голяма опасност за вишнята представлява вишневата листна оса (фиг. 204). Възрастното насекомо е дребна осичка, която зимува като ларва в почвата. Има две поколения годишно. Осите от първото поколение се появяват в края на май, а осите от второто поколение - през юли-август. Осата полага поединично яйцата си в тъканта на листата. Излюпените ларви напускат тъканта и се хранят с горния епидермис на листата.
Фиг. 204. Вишнева листна оса:
1-оса; 2-ларва;3- ларви и повреди по листа
Борба. Дълбоко прекопаване на почвата през есента; пръскане на дърветата с 0,2% агрия 1060 или 0,15% диптерекс за унищожаване на ларвите.
Вишнята се напада съвсем слабо и от листни и щитоносни въшки, много по-слабо в сравнение с черешата от черешова муха, от костилкоплодова листна оса, черешов хоботник, черна златка и др.
По какво се различават растителнозащитните мероприятия при вишнята от растителнозащитните мероприятия при черешата?
При борбата срещу болестите и неприятелите по вишнята се прилагат същите мероприятия както при черешата. Необходимо е обаче да се има предвид по-голямата чувствителност на вишнята спрямо ранното кафяво гниене, което налага основно почистване на растенията от заразени леторасти, и спрямо вишневата оса.
При нашите условия вишлята се напада по-слабо от черешовата муха, поради което не всякога е нужно да се води борба с нея.
Кога се извършва беритбата на вишни?
Вишневите плодове получават червено оцветяване няколко дни преди настъпване на беритбената зрелост. Те се берат с дръжки, с изключение на плодовете, предназначени за преработка. Беритбата се извършва в кошници.
