Захарната болест е била позната още в древността и оттогава носи своето име. В последно време честотата на захарната болест нараства — до 1—2% от населението. Заболяването се среща по-често във високо развитите страни и сред градското население, като се явява най-често към 40—50-годишна възраст. В последно време обаче се отбелязва обезпокоително „подмладяване" на диабета — среща се в детската и юношеската възраст. Въпреки непрекъснатите проучвания истинските причини на захарната болест все още не са напълно уяснени. При около 40—50% от болните се открива наследствено предразположение, и то специално при двойна обремененост — от бащина и майчина страна. Точните фактори и механизми на наследственото предаване не са известни. В много случаи наследяването на диабета има интересна динамика — във всяко слеДващо поколение заболяването се проявява в по-млада възраст. Има и редица рискови фактори, които подпомагат възникването на диабет при съответно наследствено обременяване — нервно-психични напрежения и претоварвания, затлъстяване, някои инфекции и наранявания.
При някои други ендокринни заболявания, при заболяване на задстомашната жлеза може да се развие и т. нар.
съпътствуващ или
симптоматичен диабет.
Основен болестотворен фактор на захарната болест е недоимъкът на инсулин — хормон на специални клетки на Лангерхансовите острови в задстомашната жлеза. Този недоимък може да бъде
първичен — поради намалена секреция, или
вторичен — поради нарушено използуване на хормона в тъканите или при наличие на противодействуващи фактори и механизми. Предполага се, че захарната болест в млада възраст се обуславя предимно от недостатъчна секреция на инсулин, а т. нар. диабет на зрялата възраст по-често се дължи на противоинсуларни моменти и влияния. Тези отлики се отразяват и върху клиничните прояви на заболяването.
Захарната болест в младата възраст (под 30 години) започва обикновено с т. нар. големи белези— жажда, неутолим глад, сухота в устата, често уриниране на големи количества урина — до 2—3 литра на денонощие. Болните бързо измършавяват, губят сили, имат склонност към гнойни заболявания на кожата и общи инфекции. При липса на подходящо лечение заболяването има непрекъснат ход към влошаване и дава много и тежки усложнения.
Диабетът на зрялата възраст се проявява след 40—50-годишна възраст. Той започва незабележимо, бавно, с нехарактерни оплаквания — слабост, лесна умора. Жажда и често уриниране могат да липсват. Теглото се запазва, а понякога се и увеличава — т. нар.
тлъст диабет. Заболяването се открива често при изследване на урината или кръвта по друг повод или при развитието на усложнения. Диабетът на зрялата възраст е сравнително по-лек, развива се бавно и при подходяща диета състоянието може толкова да се подобри, че да прави впечатление на оздравяване. Подобряване до пълно изчезване на диабетните прояви се наблюдава често при нормализиране на теглото на тлъстите диабетици.
Поради тежките обменни нарушения захарният диабет уврежда почти всички органи и системи. Тези увреждания обикновено се развиват през по-късните стадии на заболяването, но могат да се наблюдават и в самото начало (особено у младите диабетици). Сравнително най-чести са уврежданията на кръвоносните съдове, като обикновено се засягат малките и средните съдове. Приема се, че тези увреждания обуславят повечето от диабетните нарушения. При захарната болест се наблюдават и тежки увреждания на нервната система — възпаления на нервите в коренчетата на гръбначния мозък (неврит, радикулит), проявяващи се със силни болки, нарушения на чувствителността, а понякога и нарушения на движенията на долните крайници. У по-възрастните диабетици нерядко се наблюдават нарушения на мозъчната дейност, подобни на тези при атеросклерозата — отслабване на паметта, промени в характера, лодтиснатост и раздразнителност. Увреждат се и сетивните органи. Особено често и тежко се увреждат очите — т. нар.
диабетна ретинопатия, която често води до ранно настъпващо перде и слепота. Не са редки и нарушенията на слуха и обонянието. Диабетиците (и то в млада възраст) боледуват 3—4 пъти по-често от склероза на коронарните съдове и инфаркт на сърцето. Не са редки и запушванията на кръвоносните съдове главно в долните крайници с гангрена и опадване на пръстите. Тежка и зачестяваща проява на дълготрайния диабет са пораженията на бъбреците, които често водят до смъртен изход. Специално у по-младите диабетици може да се развие затлъстяване на черния дроб. Жлъчните камъни се срещат 4—5 пъти по-често у болни жени от захарна болест. Честа и нерядка начална проява на диабета са пораженията по кожата. В много случаи именно те насочват болния и лекаря да търсят захарна болест. Наблюдават се възпаления на кожата, циреи, абсцеси, подсичания, атрофия, сърбеж около половите органи, характерно зачервяване на лицето. Обикновено диабетиците са склонни към по-чести инфекции, които протичат по-тежко и затегнато. Заслужава да се отбележи, че най-тежката проява на захарната болест в миналото и най-честата причина за смъртен изход —
диабетната кома, днес се наблюдава сравнително рядко, и то главно у млади диабетици и след някой провокиращ момент — инфекция, операция, преумора, грешки в диетата.
Захарната болест е хронично заболяване, което продължава цял живот с редуващи се периоди на подобрение и влошаване. Общата продължителност на заболяването е различна. В миналото и специално у младите хора болестта е имала подчертано злокачествен ход и болните са умирали за една до три години, най-често в кома. През последните години в резултат на диетолечението и на лечението с инсулин и други противодиабетни средства продължителността на живота на болните е удължена с десетилетия. При възрастните болни могат да се наблюдават дори периоди на подобрение, граничещи с оздравяване.
Подозрения за захарна болест възникват при често уриниране, увеличена жажда и слабеене въпреки доброто хранене. Съмнителни са също наднорменото тегло в зрялата възраст, сърбежът около половите органи, честите нагноявания на кожата, невритите и невралгиите, нарушеното кръвооросяване на долните крайници, разплащането и падането на зъбите. Съмнението се засилва, ако в семейството има и други диабетици. При подозрение за захарна болест трябва веднага да се консултира лекар. За диагнозата не е достатъчно да се установи захар в урината и увеличено съдържание на захар в кръвта, а трябва да се уточни типът на заболяването, характерът и степента на нарушението на обмяната на веществата, наличието и изявеността на увреждане на вътрешните органи. Това може да стане само след продължително специално изследване.
Диетолечението е и днес основно лечение на захарната болест. За да бъде от полза, то трябва да бъде назначено от лекар след щателно и системно наблюдение и изследване. Самоназначената или назначената от близките диета е по-често вредна, отколкото полезна за болния. Хранителният режим трябва да бъде строго индивидуален за всеки болен и съобразен с редица условия — възраст, пол, тегло, професия, тип на диабета, степен на обменните нарушения, динамика, увреждания на други органи. Не съществува единна, универсална диабетна диета, валидна за всички болни и за цялото протичане на болестта. Диетата трябва да се съобразява с проявите и протичането на диабета. Дори при видимо изчезване на диабетните прояви диетичният режим не трябва да се изоставя съвсем, а само съответно да се разшири. Нерядко завръщането към обичайния режим на хранене води до възвръщане на болестта.
Общият калораж на храната на болните варира в зависимост от теглото, възрастта, професионалната заетост. Диабетиците с наднормено тегло трябва да нормализират теглото си. Това чувствително подобрява диабетното състояние. Мършавите диабетици следва да се хранят по-усилено, докато възстановят теглото си. По принцип болните не трябва да гладуват или да не си дояждат (с изключение на тлъстите диабетици). Гладуването и недояждането често водят до влошаване на диабетното състояние и развитие на усложнения. Покрай общия калораж в диетата на диабетно болните има и известни вътрешни размествания на отделните хранителни съставки. Съвременната тенденция е диетата да се доближи до нормалния хранителен режим. В храната се ограничават главно въглехидратите - до 40% и мазнините - до 20% от общия колораж (вместо 55 и 30% при нормален хранителен режим). Белтъчините трябва съответно да се увеличат - до 20-25%. При младите диабетици се налага по-разширен хранителен режим — главно за сметка на белтъчините. Забранена е употребата на фабрична захар и приготвени с нея хранителни изделия - сладка, конфитюри, бонбони, подсладени питиета, халва. Забранен е също и пчелният мед. За предпочитане е употребата на черен пълнозърнест хляб —150—200 г дневно. Тестените произведения трябва да се ограничат или ако се употребяват, това да става за сметка на хляба. Зеленчуците и плодовете са ценна храна за диабетиците, но поради различното им въглехидратно съдържание трябва да се използуват внимателно:
| Съдържание на въглехидрати | Зеленчуци | Плодове |
|---|
| Ниско съдържание (5-8%) | зеле, домати, краставици, ряпа, салати, пиперки, тиквички | дини, лимони, тикви, малини, къпини, кисели ябълки |
| Средно съдържание (8-10%) | моркови, зелен фасул, цвекло, лук | боровинки, френско грозде, нар, дренки, портокали, вишни |
| Високо съдържание (над 10%) | зрял боб, грах, леща, картофи, ориз | грозде, кайсии, круши, сини сливи, банани, смокини, фурми |
За подслаждане на храната могат да се използуват захарин, цикламат, сорбит и ксилит — последните до 30—40 г дневно (в някои случаи действуват слабително). За препоръчване е употребата на растителни мазнини — до 50—60 г дневно. Свинската мас трябва да се избягва. Главен източник на белтъчини са млякото и млечните продукти (киселото мляко съдържа по-малко въглехидрати от прясното — около 2,5%). Месото, рибата и яйцата са ценни хранителни съставки и доставчици на белтъчини. Трябва да се внимава обаче за съдържанието на мазнини — в някои меса то е над 30%. Храната трябва да се приготовлява без запръжки и подправки. Тежките месни консерви — луканки, пастърми, трябва да се ограничават. Спиртните питиета и тютюнопушенето са забранени. Нормалното снабдяване с витамини е от голямо значение за диабетиците. В много случаи се налага допълнителното им даване, и то специално на витамините А, С и групата В. Сол се разрешава в нормално количество, стига да няма противопоказания—отоци, повишено кръвно налягане, сърдечна слабост. Препоръчват се някои леки алкални минерални води — хисарска, горнобанска, но не трябва да са газирани. При развитие на усложнения и увреждане на вътрешните органи хранителният режим съответно се коригира. Въпреки благоприятното повлияване на диабета с диета при много болни се налага допълнително медикаментозно лечение. Показанията и дозировката на медикаментозното лечение са изключително лекарска задача. У нас диабетно болните са диспансеризирани и получават лекарства безплатно.
