По честота тези заболявания са почти 1/4 от всички заболявания на нервната система. Техните причини могат да се подредят също в няколко групи - възпалителни, травматични, токсични. Белезите на заболяванията на периферната нервна система са различни и зависят от няколко фактора:
- Коя част на периферния нерв е засегната - неговите коренчета или само нервът по неговата дължина.
- Само един нерв ли боледува изолирано или боледуват едновременно повече нерви. Има и още една възможност: да боледуват няколко нерва в началната си част след коренчетата, когато вървят близо един до друг и образуват т. нар. плексус, или пък да боледуват едновременно по-крайните им части.
- Каква е причината на заболяването.
Радикулит
Това е едно от най-честите заболявания на периферните нерви. Трябва обаче да се отбележи, че в същност тях-ната честота е по-малка, защото диагнозата радикулит се поставя много по-често, отколкото се среща. С такава диагноза напч. се кръщават едва ли не всички болки в кръстно-поясната област, когато в същност се касае за заболяване на мускулите, съединителната тъкан или ставите. Проявите по един радикулит (на няколко или много коренчета на нерва) са много типични. Той започва остро или под-остро (за няколко часа или 1-2 дни), като понякога първите симптоми са след ставане от сън, след слизане от превозно средство, след екскурзия или след физическо натоварване и се изразяват в болка в съответната област и ограничение на дви- женията поради засилващата се болка. Коренчевата (радикулитната) болка е много характерна - тя се усилва при всяко напрягане (кихане, кашляне и др.), като се излъчва към зоната, в която се намира периферният нерв, съставен от тези коренчета. Мускулите в тази област са опънати, болезнени, има болка при натиск в съответните на коренчетата нерви. Трябва също така да се, отбележи, че докато радикулитите в шийната област и в областта на гръдния кош по-рядко се грешат, то радикулитите в кръстно-поясната област най-често се диагностицират неправилно. Както радикулитите, така и мускулните и ставно-мускулните заболявания най-често са от токсично-инфекциозни причини иди пренапрежения (внезапни или хронични). В известен брой от случаите те са резултат на заболявания на съседни органи и системи. Лечението е според причината на заболяването и на първо място е покоят. Добър лечебен ефект има даването на противоболкови и противовъзпалителни средства, витамини от групата В, както и различни физиопроцедури.
Плексит
Представлява заболяване на тази част от периферните нерви, в която те още не са се самостоятелно отделили, а се преплитат и съединяват едни с други. Най-често се среща плексит на шийно-раменната и кръстно-поясната област. Причинява се най-често от токсично-инфекциозни моменти (нерядко от вируси). Простудни моменти също могат да играят важна роля. Проявите на плексита са също болкови, но могат да доведат и до временно намаление на функциите на някои периферни нерви. Брахиалният плексит (шийно-раменният плексит) е обикновено едностранен. Изразява се в силни болки в съответната област. Болките обикновено са постоянни, а не се влияят само от движение, напъване, напрягане или натиск. Болката може да обхване и коренчетата - т. е. да се усилва при споменатите по-горе условия (кихаие, кашляме, напъване). Болките обхващат шията, раменната област, предмишницата и слизат някога и до пръстите на ръката. Поясният или кръстно-поясният плексит е със същата характеристика на болките, само че засяга поясната и седалищната област, бедрото и нерядко целия крак. Принципите на лечение на плексита са както при радикулита.
Неврит
Невритът представлява изолирано заболяване на отделен периферен нерв. Проявите на заболяването зависят от това, дали нервът е само двигателен или има и сетивни проводници. При чисто двигателните нерви се появява пареза или парализа на мускулите, конто нервът инервира. При смесените нерви (каквито са повечето периферни нерви) на първо място са сетивните смущения - тръпки, мравучкане и болки. Болките и тръпките са в съответната на нерва област, усилват се при движение (особено при такова, което води до разтягане на нерва). Проявите зависят от причините и от степента на засягане на нерва. Причините определят също така и бързината, с която ще се развият симптомите. Причини за невритите са: инфекции (грип), интоксикации( алкохол, олово, арсен), някои общи заболявания (диабет) и др. От изолираните неврити най-често се срещат: Неврит на лицевия нерв - настъпва обикновено внезапно. Пациентът изведнъж забелязва, че не може да затваря едното си око, лицевата мускулатура от страната на заболяването остава неподвижна, устата се изкривява, вкусът в устата често намалява или се изгубва. Това се случва най-често при простудни условия - пътуване до отворен прозорец, след баня, след дъжд и пр. Понякога лицевият неврит е усложнение на възпалителен процес въз вътрешното ухо. Неврит на лъчевия нерв на ръката се полу-чава често при притискане на ръката по време на сън (особено след употреба на алкохол и засипване върху ръката с притискането й към твърд предмет). Болният се събужда с увиснала китка, но обикновено без болки, защото този нерв е предимно двигателен. Неврит на седалищният нерв се среща най-че-сто. Изразява се в силни болки по хода на нерва - от поясната и седалищната област до пръстите на съответния крак. Болките се усилват при движение, изправяне, опъване на крака, а ако са засегнати и коренчетата на нерва, болките се усилват и от напъване, кихане, кашляне. Обикновено, има и двигателни нарушения на стъпалото, като може да се стигне дори до парализирането му. Както се вижда, невритите на отделните нерви са сериозни заболявания, увреждащи техните функции. Често се налага болнично лечение. Лечението продължава дълго време с противовъзпалителни и обезболяващи средства, витамини, фи-зиопроцедури, медикаменти, които възстановяват функцията, на нерва. При някои заболявания на перифериите нерви изпъкват бол-ковите явления, а функцията им не се засяга. Тогава говорим, за невралгия. Най-често се среща невралгия на седалищния нерв. Засягат се само сетивни влакна и главният симптом е болката - подобна на тази при неврита, При невралгията няма пареза или парализа на стъпалото. Бол-ният не може да стъпва добре, защото щади нерва от разтягане и натоварване. Честа е невралгията на троичния нерв на лицето. Тя протича с внезапна стрелкаща, пронизваща болка, траеща секунди, но много силна. Болният „замръзва" неподвижен в този момент. Болките се провокират от шум, неспокойствие, безсъние. Точките по хода на нерва, по лицето са болезнени. Лечението на невралгиите е принципно близко до това на невритите, като тук насочеността е преди всичко към болките.
Дискова херния
Поради сравнително голямата честота на счучаите голямо внимание заслужава и дисковата херния, тъй като тя е причинител на болките в кръстно-поясната, шийната в по-рядко гръдната област. Дисковата херния представлява нарушаване на целосгга на диска на прешлена (особена хру-шялно-съединителна тъканна пластинка, свързваща прешлените), при което частички от него или неговато централно ядро изкачат назад или встрани и притискат минаващото оттам коренче на нерва. Това се получава обикновено при резки, вне-запни движения и вдигане на тежести. Проявява се с внезапна, сразяваща болка в съответната част на тялото (шийна, гръбна, кръстно-поясна), блокиране на движенията, заставане в обезболяваща поза. Болката е типично коренчева и обикновено е непоносимо силна. Болния е в принудителна поза и всяка промяна, напъване, движение, разтягане усилва болките. Макар че обикновено се засяга едно коренче, блокирането засяга повече стави и мускулни групи. При изследването обикновено може точно да се установи мястото на хернията. Нерядко може да настъпи спонтанно оздравяване (когато хернията не е пълна) и тогава всички явления изчезват внезапно или в разстояние на няколко дни. Чести са обаче повтарянията - при незначителни движения (дори в леглото), при изкашляне, подскачане. Лечението на дисковата херния в началото е предимно с физикални средства. Широко се практикува т. нар. ръчно (мануално) лечение, известно сред хората като спъване, разтягане или отпускане на болезнено свития мускул. Трябва да се разбере и запомни добре, че този способ преди всичко помага за деблокиране, освобождаване на съседки стави и мускули. Той е най-ефикасен, когато не се касае за истинска дискова херния а за защитен блокаж на съответните тъкани, получен при внезапни движения или вдигане на тежести. В този случай ръчното лечение помага изцяло. В началните етапи и повтарящите се случаи на непълна, частична херния ръчното манипулиране също помага, освобождава блс кажа и връща обратно започналото изсипване. Има доста опитни народни лечители, които владеят някои прийоми на раз-тягане и ръчно манипулиране, с които бързо и ефикасно помагат на болните. Сега вече е създадена цяла наука, клон на физиотерапията, в която ръчното манипулиране е поставено на научни основи при пълно познаване анатомията и физиологията на областите, в които се манипулира. В тази област има вече немалко добре подготвени физиотерапевти. Когато проявите на заболяването показват, че е налице изявена дискова херния, която не се поддава на възстановяване с многократно повторение на процедурите, единственото лечение е хирургичното. Много важен въпрос, който вълнува боледуващите, е трябва ли да се оперират, операцията предпазва Ли от повтаряне на заболяването и може ли да се постигне пълно излекуване и без операция? Казахме вече кога операцията се налага. Трябва да прибавим още, че с нея не бива да се закъснява, за да не се получат усложнения от притискането и на други коренчета, на кръвоносни съдове и пр. и докато притиснатото коренче не е трайно увредено. Когато операцията е направена навреме и се премахне причината - постига се пълно излекуване без остатъчни явления. Неоперативното лечение се провежда в съответните болнични отделения, физиотерапевтични кабинети и в балнеоса-наториумите в Павел баня, Бургаски, Пловдивски и Хасковски бани.
Полиневрит
Сравнително по-рядко могат да заболеят наведнъж повече периферни нерви на долните или горните крайници. Тогава се получава картината на т. нар. полиневрит. Причините са вирусни инфекции, интоксикации (алкохол, химикали), диабет и пр. Обикновено полиневритът се развива подостро или хронично и рядко остро (за часове). Полиневритът протича обикновено тежко, продължително, с преходни или трайни па-рези на крайниците, със сетивни смущения - по-рядко болки, а по-често мравучкане и загуба на различни видове усет. Лечението е продължително, в болнична и санаториална обстановка, а след това се провежда и продължителна ре-хабилитация и медикаментозно лечение в домашна обстановка.
