Жлъчнокаменна болест : Под това название се разбира заболяване на обмяната на веществата в организма
Под това название се разбира заболяване на обмяната на веществата в организма, в резултат на което в жлъчния мехур се образуват малки или по-големи жлъчни камъни.
Честота и разпространение. Жлъчнокаменната болест е едно от най-честите заболявания при човека, особено в днешно време. Литературните данни посочват, че камъни в жлъчния мехур се откриват при патологоанатомични аутопсии средно при 20% от починалите възрастни хора независимо от това, дали са имали клинични прояви на заболяването. През последните няколко десетилетия проучванията показаха, че това заболяване се среща все по-често, поради което се счита за важен социално-здравен проблем. От холелитиаза боледуват повече жените съотношението жени:мъже е 3:1 или даже 4:1, но с напредване на възрастта (над 50 години) тази разлика намалява. Тази по-голяма честота при жените се обяснява с по-честите хормонални промени по време на бременност и менструалния цикъл, което води до промени в обмяната на веществата и по-специално в липидо-холестероловия метаболизъм.
Заболяването е разпространено във всички страни на света, но най-много в страните на Америка и Европа, и то предимно тези, при които са налице по-високо индустриално развитие и по-висок жизнен стандарт, тъй като възможностите за прехранване и наднормено тегло всред населението там са по-големи. Установено е, че при хората с наднормено тегло, раждалите жени, тези с овариални разстройства, употребяващите перорални синтетични противозачатъчни лекарства, боледуващите от захарен диабет или хемолитична анемия, както и тези с генетично променена мастнохолестеролова обмяна холелитиазата е по-честа. През последните гиран билирубин, мукополизахариди, вода и някои електролити: калий, натрий, хлориди и бикарбонати. Тези съставки се намират в определени количествени съотношения, които позволяват въпреки значителната им концентрация да бъдат в разтворен вид (зол) и при нормални условия да не се утаяват. Това състояние се нарича еуколоидитет. Установи се, че, за да бъде холестеролът в разтворено състояние в жлъчния сок, от съществено значение е наличието на достатъчно количество жлъчни киселини и фосфолипидни субстанции. Съвременните изследвания доказаха, че за да се формира холелитиаза, т. е. за да започне утаяването на съдържащия се в жлъчния разтвор холестерол и калциев билирубинат, при повечето болни това се дължи на произвеждането от чернодробните клетки на патологична (наречена литогенна) жлъчка с по-ниско съдържание на жлъчни киселини. Следователно жлъчнокаменната болест представлява заболяване на обмяната на веществата с локална проява образуване на жлъчни камън-и. в жлъчните пътища мехур и жлъчни канали. За промяна на еуколоидитета допринасят също прехранването, и то храненето с тлъсти и храни, съдържащи холестерол, (животински вътрешности, животински мазнини и др.), промените на жлъчката, възпалителните процеси в лигавицата с увеличение на мукусното съдържание в жлъчния сок, диспротеинохолията, намалението на фосфолипидната секреция и продукцията на защипи колоиди, жлъчната стаза. Формираните малки песъчинки постепенно се увеличават на брой и растат на обем. Те дразнят мехурната лигавица и засилват секрецията на мукоидни субстанции от нея. Тези вещества засилват растежа на вече намиращите се в жлъчния мехур камъни.
Жлъчните камъни според състава си биват: холестеролови или предимно холестеролови, пигментни и смесени.
Клинична картина. Неусложнената жлъчнокаменна болест протича обикновено под три основни форми: а) латентна (безсимптомна); б) диспептична; в) типично кризисно-болкова.
Латентната холелитиаза протича безсимптомно и се открива или при случайно рентгеново изследване, или при аутопсия. С нарастване на възрастта процентът на безсимптомните т. нар, неми форми на жлъчнокаменната болест, нараства. Редица статистически проучвания посочват, че в ГФР, САЩ и някои други страни при населението във възраст над 60—65 години всеки трети или четвърти човек е носител на холелитиаза.
Диспептичната форма на холелитиаза протича с диспептични смущения тежест в дясното подребрие след нахранване, особено след по-обилно хранене или поемане на по-тлъсти и запърженй храни, жълтъци от яйца, сланина, сладолед или газирани напитки. Тези болни имат необясними на пръв поглед метеоризъм, гадене и горчив вкус в устата, които усещат особено силно сутрин след ставане от сън. При палпация в дясното подребрие болните чувствуват лека болезненост в областта на жлъчния мехур.
Кризиноб олкова форма на хотелитиазата. Тя е най-характерната форма на жлъчнокаменната болест. Протича с периодични жлъчни кризи (жлъчна колика), които се сменяват с относително спокойни безболкови периоди или прояви на диспептичната форма на заболяването.
Жлъчната криза протича с характерна еластична болка, която твърде често се появява внезапно, много често нощем. Болката е локализирана в дясното подребрие и ирадиира към кръста вдясно и към дясната плешка. Някои болни преди настъпване на кризата в продължение на няколко часа усещат тежест в дясното подребрие, чувство на разтягане в корема, метеоризъм и „отмаляване" на дясната половина на гърба.
Обикновено болката при холелитиазната криза се предизвиква от обилно хранене, консумация на тлъсти храни, жълтъци от яйца, алкохол или големи количества газирани напитки, както и след неприятни емоционални изживявания. Самата болка е твърде силна и мъчителна с вълнообразен ход. Болните са неспокойни и изплашени. Често се мятат в леглото и търсят най-удобно положение, при което болката да намалее. Имат гадене и повръщат жълтозелени материи, от което не получават облекчение. Някои болни по време на криза повишават температурата до 38°С, а други получават сърбеж по кожата, потъмняване на урината и субиктер по еклерите. Кризата обикновено продължава 20—30 минути и постепенно отзвучава, като оставя у болните чувство на силна умора и сънливост. При палпация на корема се установява силна болка в дясното подребрие на мястото на жлъчния мехур. Изследването на кръвта установява левкоцитоза. РУЕ обикновено е нормална при пациентите без възпалителен процес в жлъчния мехур. Нивото на серумния холестерол и на липидите може да е повишено. По време на кризата серумната активност на трансаминазите краткотрайно се повишава, но след преустановяване на кризата бързо се нормализира. При по-тежки и продължителни жлъчни кризи серумният билирубин се покачва до 2—3 мг и в урината се установява преходно билирубин. Уробилиногенът в урината е увеличен. С прекратяването на кризата всички отклонения в хематологйчните и биохимичните показатели се нормализират освен покачените стойности на холестерола, бета-липопротеините и общите липиди. При рентгеновото изследване — холецистография или венозна холангиохолецистография, се установяват един (прил. 26) или повече жлъчни камъни в жлъчния мехур. Жлъчната калкулоза може да се установи и чрез ултразвуково изследване на жлъчните пътища т. нар. ехография. При дуоденалното сондиране не се установяват възпалителни елементи в жлъчката, като при холестеролова холелитиаза може в седимента да се видят под микроскопа холестеролови кристали.
