Еписклеритите биват ограничени (или възловидни) и дифузни.
Ограниченият епасклерит се проявява във форма на т. нар. склерна пъпка. Тя представлява инфилтрат, който се развива огнищно като възелче немного далеч, обикновено на 2—3 мм от лимба (фиг. 173). Склерната пъпка достига на големина до лещено зърно, има червеновио-летов цвят, болезнена е на пипане, никога не улцерира, а конюнктивата върху нея е зачервена и подвижна. Тя трае около 4—6 седмици, като постепенно се резорбира и изчезва спонтанно, без да остави следа или оставя само синкав ръбец. Възможни са и редица после дователни рецидиви на едното или двете очи. Развитието на заболяването се придружава от болки, които понякога са слаби, но могат да бъдат и значителни. Останалите части на окото не се засягат и функциите му не страдат.
Заболяването засяга възрастни хора. Като най-чести причини се считат ревматизмът, особено мускулният, подаграта, туберкулозата, сифилисът, фокалната инфекция.Понякога заболяването се развива в менопаузата, допущат се и алергични моменти.
Дифузен еписклерит. При него на повече или по-малко ограничено място от повърхността на склерата се появява силно зачервяване и оток на еписклерната тъкан, придружено в повечето случаи от силни болки. За няколко дни процесът преминава, но отделните пристъпи се повтарят. Етиологията му не е позната.
