Ентерит
Ентеритът е възпаление на тънкото черво. Среща се сравнително рядко като самостоятелно заболяване. Обикновено се съчетава с възпаление на стомаха — гастроентерит или по-често със заболяване на дебелото черво — ентероколит.
Остър ентерит. Причините за остро възпаление на тънкото черво са многобройни. При нашите условия най-честа причина (в 70% от случаите) са хранителните токсикоинфекции от употреба на заразена храна. Хранителните токсикоинфекции се причиняват от голям брой микроорганизми — чревни бактерии, салмонели, гнойни коки, гъбички и вируси. Източник на тези инфекции са заразени месни храни, яйца, риби, консерви и по-рядко зеленчуци и плодове. Остър ентерит може да възникне без инфекция и при грешки в диетата — преяждане, недобро сдъвкване на храната, консумиране на несвойствени храни. При около 3% от хората употребата на прясно мляко води до появата на остър ентерит. Редица отровни вещества — соли на тежки метали, гъби, остатъци от пестициди и разни химически средства, също могат да предизвикат остър ентерит, който обикновено се съчетава с остър гастрит и остър колит. Нерядко острият ентерит е проява на алергия (свръхчувствителност) към някои храни — напр. риба, раци, яйца, медикаменти (сулфонамиди, антибиотици, средства против болки).
Острият ентерит се проявява най-често 2—4 часа след въздействието на причината. Той започва с гадене и повръщане, към които скоро се присъединяват силни присвиващи болки около пъпа и неспирни диарии. Изхожданията отначало са редки, кашави, но бързо стават воднисти, примесени със слуз и кръвениста материя. Изхожданията облекчават състоянието на болния само за кратко време, след което коликите се повтарят. С особено тежки и мъчителни болки и напъни протичат алергичните ентерити. След изхождането болният обичайно има чувство на парене около ануса. Нерядко (специално при хранителните токсикоинфекции) температурата се повишава. Общото състояние на болния се влошава бързо. Той е бледен, с изострени черти на лицето и студени крайници. Кожата е покрита със студена лепкава пот. Коремът е хлътнал и болезнен при опипване. Най-тежко е засегнато състоянието при хранигелните томсикоинфекции.
Протичането на острия ентерит е различно и в зависимост от водещата причина. Алергичните ентерити обикновено заглъхват за няколко часа, докато токсичните и инфекциозните могат да се задържат с дни. Възстановяването е бавно даже и след сравнително лек ентерит. Болният дълго се чувствува отпаднал, без сили, има лош вкус в устата безапетитие. Заболяването се повтаря дори и при най-малка грешка в диетата.
При всеки остър ентерит болният трябва обезателно да се постави на легло. Не се поставя топло на корема. След успокояване повръщането на болния се дава слабо подсладен хладък чай от мента, лайка, липа, След преминаването на острите прояви могат да се дават: отвара от ориз, слизести супи, пасирани печени ябълки, пасирана супа от корени, каша от грис, кисели. След 1—2 дни при леките случаи диетата може внимателно да се разшири. Трябва да се има предвид, че през време на възстановяването (1—2 седмици) червата на болния са особено чувствителни към нарушаване на диетата. От голямо значение за лечението и изхода на острия ентерит е разпознаването на неговата причина. Важен е разказът на болния — какво е ял преди заболяването, дали някой друг, който е ял от същата храна, е заболял, съществува ли някаква свръхчувствителност спрямо храни и медикаменти. В мноло стучаи (специално при хранителните токсикоинфекции) истинската причина се разкрива след изследване на изпражненията и кръвта. Тъй като има опасност от разнасяне на заразата, лекарят трябва да бъде уведомен веднага за всеки болен с остър ентерит. Трябва да се вземат необходимите санитария мерки и евентуално болният да се настани в инфекциозна болница.
Хроничен ентерит. Това е сравнително рядко заболяване при нашите условия. В много случаи хроничният ентерит е последица от острия, недобре лекуван ентерит. От значение са също честите грешки в диетата, употребата на недоброкачествени и дразнещи храни, повтарящите се чревни инфекции, паразитите. Съществува и известно предразположение, обусловено от някои аномалии на тънкото черво и заболявания на околните органи — липса на солна киселина в стомашния сок, нарушения в жлъчната и панкреасната секреция, хроничен сърдечен застой.
Хроничният ентерит се проявява с неопределени тъпи болки около пъпа, подуване на корема, къркорене на червата, изобилни газове. Болният се изхожда 2—3 пъти дневно. Изпражненията са редки, кашави, с примес от слуз и нерядко несмляна храна. В много случаи диарията се редува с нормални изпражнения или даже запек. Често състоянието на болния се влошава след консумация на някои храни — прясно мляко, бобови храни, зеленчуци, газирани питиета. В тези случаи веднага след нахранване се явяват силни присвиващи болки и многократни изхождащия на течни светложълти или зеленикави изпражнения със слуз и несмляна храна. Апетитът обикновено е намален, но може да бъде и увеличен до същински вълчи глад. Поради нарушеното храносмилане хроничният ентерит води до тежки смущения в общото състояние на болния. Той е отпуснат, апатичен, не са редки периодите на депресия, безсъзнание, емоционална нестабилност. Болният измършавява, побледнява, кожата му изтънява, мускулатурата се отпуска, езикът е сух и обложен, коремът подут и болезнен, В кръвта се установява анемия, намаляване на белтъчния състав, разстройства на солевото равновесие.
Хроничният ентерит може да трае години, като обикновено протича вълнообразно, със сменяващи се периоди на подобряване и влошаване.
Разпознаването и лечението на хроничния ентерит е изключително лекарска задача. Болният трябва да бъде щателно изследван, за да се уточни причината на заболяването. Често това може да стане само в балнична обстановка. Диетата е водещо лечебно средство при хроничния ентерит. В острите стадии и фазите на влонхаване се постъпва както при острия ентерит. В периодите на подобрение болният е на по-разширена диета, но трябва да се избягват груби, дразнещи храни — фасул, грах, зеле, много картофи, подправки, люти храни, запръжки, тежки месни и рибни консерви. Храната трябва да съдържа достатъчно белтъци — нетлъсто месо сирене, яйца. Мазнините трябва да се ограничат. Позволени са някои недразнещи подправки — чубрица, джоджен, магданоз. В периодите на подобрение може да се използва и
балнеосанаториално лечение.
