Детските приказки

С приказки можете да приковете на едно място и най-немирното дете. И малки, и големи деца могат да слушат с часове, дори да забравят да ядат. Заради хубавите призказки детето моли да се отложи часът за заспиване: «Дядо, хайде още една приказка и после ще си лягаме да спим». А след това още една, която също да бъде последна, после друга,
пак последна. Детето вече знае приказката наизуст, дори поправя баба си, ако нещо сбърка. Но пак иска да слуша, макар и същата приказка.
Защо децата толкова много обичат приказките? Защото в тях виждат един чуден свят, в който винаги доброто побеждава над злото, героят винаги успява в добрите си намерения, хората остават щастливи. Ако му разкажете приказка с лош край, детето вече не я иска. Дори когато кажете, че лошата вещина омагьосала красивата девойка, нетърпеливото слушателче бърза да изясни: «Да, но принцът ще дойде и ще развали магията ! » Приказките са полезни за малките деца, защото развиват тяхното въображение, усета им за добро и лошо, хубаво и грозно, обогатяват знанията и речника им, разширяват кръгозора им. Затова вие не можете да откажете да разказвате приказки на децата.
Подбирайте приказките. По-малките деца не бива да слушат за страшни зверове, за вещици, които вземат децата в торбата . През следващата нощ детето вижда лошата вещица в сънищата си и вие ще го чуете да вика: «Вещицата, вещицата.. », притискайки се към вас.
Децата обичат всички хубави приказки, но все пак момчетата предпочитат тези с прояви на героизъм, а момичетата - приказките, в които девойката, например Пепеляшка, се харесва не само заради своята хубост, но и заради трудолюбието и добротата си.
Не привиквайте децата само да слушат приказките. Нека и те да ви разказват. Може и да се уговорите - от мама две приказки, от детето една. Като разказва, детето се старае да използва художествени изрази, усвоява езиковата интонация и което е много важно, не привиква на готованство.
Недостатъкът на приказките от радиото, телевизията, по телефона е именно в това - те приучват детето на словесен мързел. Едно време малчуганът яхваше пръчката и тя ставаше неговият кон-вихрогон. Сега той се качва на «истински» кон и се люлее на него в парка, пък там се качва и на самолет и т.н. Сега всичко му се дава наготово и детето не свиква или отвиква да си направи нещо самичко. Така става и с приказките наготово. По-рано виждахме децата, насядали в кръг, и едно от тях увлекателно разказва най-новата интересна приказка. След това друго започва своята. А сега в определения час те тичат към телевизора, за да не изпуснат детското предаване. Или пък например майката трябва да излезе до магазина. За да е сигурна, че децата ще стоят вкъщи мирни и кротки, пуска им касетката за вълка и седемте козлета.