Гушавост
Това е увеличение на щитовидната жлеза обикновено без уловими отклонения в нейните функции. Според разпространението се различават ендемична и спорадична гушавост.
Ендемична гушавост се наблюдава в определени области и засяга голяма част от населението. По данни на Световната здравна организация от ендемична гушавост боледуват над 200 милиона души — около 6% от населението на земята. Заболяването се наблюдава почти навсякъде, но се реша по-често във високите планински райони. У нас в някои планински райони гушавост се среща в 30% от населението. заболяването е по-често при децата, юношите и жените. Основната причина на ендемичната гушавост е хроничният недоимък на йод. Източник на йод е почвата, откъдето този елемент преминава в растенията и водата. Човек задоволява нуждите си от йод от растителната храна — 60%, от животинската — 30%, и от водата и въздуха — 10%. В ендемичните области храната и водата съдържат едва 30% от необходимото количество йод. Освен недоимъка на йод за развитието на ендемичната гушавост са от значение и редица допълнителни фактори — недоимъчно белтъчно и витаминно хранене, глистни заболявания, лоши битови условия, хронични инфекции и интоксикации.
Клинично ендемичната гушавост се изявява с разностепенно увеличение на щитовидната жлеза. То може да бъде дифузно или възлесто. Наблюдават се и смесени форми. Различават се пет степени на увеличение на жлезата. В по-младата възраст преобладават по-леките степени и дифузното увеличение на жлезата, докато при по-възрастните са характерни възлестите форми и по-високите степени на увеличение. Увеличеиата щитовидна жлеза може да притиска някои съседни органи и да причини различни оплаквания — задух и кашлица при притискане на трахеята, затруднено гълтане при ритискане на хранопровода, нарушение на кръвообращението главата. Ако заболяването се развие в детска или юношеска възраст, то води до забавяне на растежа и закъсняване на половото узряване, изоставане в психичното и умственото развитие.
При подозрение за увеличение на щитовидната жлеза (особено в ендемични области) трябва веднага да се консултира лекар. От навременното разпознаване и лечение на болните зависи тяхната съдба. Разкриването на значението на йодния недоимък за развитието на ендемична гушавост даде възможност за действено предпазване и лечение. Понастоящем в почти всички ендемични огнища по света (от 1958 г. и у нас) вместо обикновената готварска сол се употребява йодирана сол, съдържаща 20 мг калиев йодид на 1 кг сол. Децата и бременните получават допълнително по една таблетка антиструмин (1 мг калиев йодид) всяка седмица. Освен допълнителното даване на йод в ендемичните области се налага и провеждане на мерки за подобряване храненето и бита на населението. В леките случаи от ендемична гушавост не се налага специално лечение. Достатъчно е само употребата на йодирана сол и антиструмин. Тежките, напреднали случаи и особено тези с прояви от притискане на съседни органи трябва да бъдат системно лекувани. Понякога се стига до оперативно лечение.
Спорадична гушавост. За разлика от ендемичната гушавост този тип увеличение на щитовидната жлеза се среща не в определени области, а разпръснато между населението. Заболяването е по-често у жени над средна възраст. Спорадична гушавост с незначителна изявеност (първа и втора степен) се установява нерядко у подрастващите и през пубертета.
Спорадичната гушавост също се дължи на недоимък на йод. Но в тези случаи недоимъкът не се обуславя от намаленото съдържание на този елемент в храната, водата и въздуха. Същинските причини на недоимъка на йод при спорадичната гушавост не са изяснени. Предполага се, че в много случаи той се обуславя от наследствено предадена неспособност на щитовидната жлеза да оползотворява йода от неговите източници. От значение са и влиянията на половите жлези, с което се обяснява по-честатата гушавост у жените и подрастващите. Редица храни — зеле, ряпа, цвекло, соя, съдържат т. нар. струмигенни вещества, които подтискат функциите на щитовидната жлеза и водят до нейното увеличаване. Разностепенна гушавост може да се развие и при употребата на някои медикаменти — напр. лекарства, които се употребяват за лечение на тиреотоксичните състояния, редица лекарства за намаляване на кръвното налягане, витамин В12, ПАСК.
Клиничните прояви на спорадичната гушавост са същите както при ендемичната. При възрастните жени по-честа е възлестата струма. От практическо значение е т. нар. ювенилна струма — увеличение на щитовидната жлеза у подрастващите и през време на пубертета. Тя се наблюдава до 70% от момичетата и е честа причина за излишни безпокойства. Увеличението на щитовидната жлеза в тези случаи е незначително, често несиметрично и не е свързано с никакви отклонения в нейните функции. Струмата обикновено изчезва с напредване на възрастта и не изисква никакво лечение.
При всяко установено увеличение на щитовидната жлеза трябва да се потърси лекарски съвет. Леката, нискостепенна, спорадична гушавост често изчезва след подобряване условията на живот, пълноценно хранене, леки физически упражнения. В по-тежките случаи се налага лечение с извлек от щитовидна жлеза, но само по назначение и под контрола на лекаря. До оперативно лечение се прибягва в краен случай — при притискане на околните органи или съмнение за злокачествено израждане.
