В тази група влизат едни от най-разпространените сред хората кожни болести. Под гнойни заболявания на кожата или пиодермии се разбират всички гнойновъзпалителни процеси, причинени от гноеродни бактерии. Тези бактерии се намират върху кожата и могат да станат болестотворни при дадени условия - нехигиенична битова и трудова среда, влажност на кожата, по-силно изпотяване, микротравми, замърсяване, лоша хигиена и др. От вътрешните фактори играят роля намалените защитни сили на организма, неправилното хранене, авитаминозите, инфекциозните заболявания и др.
Втората група болести са т. нар. микози, т. е. заболявания на кожата и кожните придатъци (косми и нокти), причинени от растителни гъбички. Те засягат всички възрасти и са заразителни. Някои гъбички паразитират само върху човека, но повечето от тях засягат и животните - кучета, котки, телета и др. Това е важно за изясняване начина на заразяване и предпазване. В тази глава е включено и най-честото паразитно заболяване на кожата - крастата.
ИМПЕТИГО
Импетигото е заразно заболяване на кожата, което се среща предимно при децата. Нарича се още контагиоза, т. е. прилепчиво. Появява се внезапно, бързо се разпространява и лесно се предава от човек на човек. Клиничната картина на заразното импетиго се характеризира с появата върху привидно здрава или леко зачервена кожа на малки мехурчета с тънка стена и бистро съдържание. Много скоро бистрото съдържание се превръща в мътна течност, а след това в рядка гной. Мехурчетата се пукат лесно, като дъното им има вид на повърхностно охлузване. Съдържимото на мехурчетата за-съхва бързо и образува характерни жълтокафяви корички Под коричките се открива влажна розовочервена повърхност. Коричките се задържат около 5-6 дни, след което падат. Заболяването започва и се развива по откритите части - лицето, окосмената част на главата, ръцете. Има склонност към раз-пространение към периферията. Ако заболяването не се лекува, поради разчесванията нерядко върху поразената кожа се присъединява вторична инфекция. Образуват се по-дебели кафяво-зеленикави кори. Близките лимфни възли се подуват и стават болезнени. Общото състояние на организма също може да се засегне. Импетигото е заразително. По тази причина болното от импетиго дете не трябва да се допуска в детски колективи (ясли, градини, училища). На болния трябва да се забрани измиването на засегнатите участъци с вода и сапун, тъй като чрез тях и чрез избърсването с кърпа заразните материи се разпространяват и полепват ло здравата кожа. Коричките се премахват чрез размеква-него им с 5% салицилов мехлем и се почистват със слънчогледово или рицияово масло. След това местата се намазват 2-3 пъти дневно с багрилни (анилинови) разтвори - 1% пиоктанин, фуксин, брилянтово-зелено и др., които имат антисептично и подсушаващо действие. Предпазването от импетиго се свежда до създаване на хигиенни навици, предпазване от замърсяване и малки наранявания. При мъжете след бръснене трябва да се прилага редовно дезинфекциране на кожата с одеколон или някакъв тоалетен спирт.
ЦИРЕЙ
Циреят (фурункулът) е добре познато дълбоко гнойно възпаление на кожата. Гноеродните бактерии причиняват в близост до косъма малко гнойно мехурче, след което инфекцията прониква в дълбочината на космената торбичка и там около нея се развива гнойно възпаление. Гнойното възпаление обхваща както кожата, така и подкожната тъкан. Кожата на мястото на образуващия се цирей е болезнена, зачервена, отекла и сферообразно надигната над околната кожа. След 5-6 дни циреят нагноява. Неговите размери се увеличават. В центъра му се образува отвърстие, запълнено с умъртвена тъкан от корена на косъма - т. нар. жило на цирея. След отделянето на жилото инфилтратът и отокът около него се разнасят и се образува язва, която се запълва с новообразувана тъкан. Причини за появата на циреи са: малки травми, триене на кожата, замърсяване, отслабване на защитните сили на организма, захарна болест и др. Циреите могат да се локализират навсякъде, където има косми - по лицето, врата, ръцете, бедрата, седалището и т. н. Особено опасно и бурно се развиват циреите по носа, горната устна, клепачите. Те се съпровождат с големи отоци и при несвоевременно лечение могат да доведат до сериозни усложнения - менингит, сепсис (отравяне на кръвта) и др. При тези по-особенн и тежки локализации се наблюдават и обши увреждания на организма - висока температура с втрисане, главоболие, повръщано, отпадналост. Броят на циреите може да бъде различен. При наличие на много циреи, които се задържат по-дълго време и имат склонност да повтарят, говорим за фурункулоза. Тя се среща най-често у изтощени хора, диабетици, алкохолици и др. Сливането на няколко цирея в един общ голям гнойник се нарича карбункул (слепок). Местното лечение на цирея се състои в прилагането на средства, които довеждат до ускоряване на узряването му. За тази цел се препоръчва намазването на цирея 1-2 пъти дневно с чист ихтиол, който се покрива с тънък слой марля, както и прилагането на суха топлина (ултратерм). След отделяне на жилото в центъра на цирея се поставя чиста марля, напоена с риванол. Необходимо е да се знае, че циреят не трябва да се изстисква. Околната кожа се об-трива с камфоров спирт или 1% салицилов опирт, за да не се разпространява инфекцията. Космите около цирея трябва да се острижат, а не да се бръснат. При наличие на големи фурункули или такива, разположени по лицето, се прилагат ло предписание на лекар антибиотици или се прави оперативно срязване. Болният от фурункулоза не трябва да се къпе. Препоръчва се на болния да не употребява дразнещи храни, подправки, алкохол. Количеството на захарта трябва да се намали. Необходимо е да се вземат в по-голямо количество витамини и най-вече витамин В комплекс (съдържа се пълноценно в бирената мая), витамин С и др. Организмът трябва системно да се закалява. Препоръчват се слънчеви бани.
РАЗНОЦВЕТЕН ЛИШЕИ
Това заболяване се среща често. Причинява се от растителна гъбичка, която се намира в люспиците и в роговия слой на кожата. Никога не пониква по-дълбоко и не засяга космите и ноктите. Заразителността на тази гъбичка е малка и на практика заболяването не е прилепчиво. Болестта се характеризира с поява яа кръгли или елипсовидни залющени петна със светложълт до тъмнокафяв цвят (оттук името разноцветен). Големината на петната е различна - от просено зърно до големина на нокът. Кожата, върху която са разположени петната, е покрита с фини люспици и не показва възпалителни изменения. Петната са разположени по врата, раменете, горната половина на гърдите и гърба. Боледуват по-често млади и в средна възраст хора и особено тези, които силно се потят. При излагане на слънце здравата кожа хиперпигментира и петната изглеждат по-светли. Разноцветният лишей не се съпровожда със субективни оплаквания (освен понякога с лек сърбеж). Лечението се състои в премахване на петната и гъбичките, поселили се в тях. За тази цел се използуват излющващи и противогъбични средства. Желателно е лечението да се провежда след къпане с топла вода и сапун, при което се получава излющване на петната. Правят се 1-2 ежедневни намазвалия с 1-2% йодова тинктура или 5% салицилов спирт и мехлеми, предписани от лекар, които имат и противогъбично действие. Необходимо е лечението да продължава до премахването и на най-малкото петно (средно 10-15 дни), защото в противен случай болестните явления ще се повторят. На болния се препоръчва чистота, често къпане, носене на по-леки дрехи през лятото. Като предпазна мярка болните трябва да избягват топлината, влагата и изпотяването. За тази цел се правят изтривания с оцет и вода (по равни части), камфоров спирт или одеколон. Използуват се и антисептични и подсушаващи пудри.
ЕПИДЕРМОФИТИЯ
Епидермофитията е най-разпространеното гъбично заболяване. Причинява се от група гъбички, известни под името епидер-мофитони, които са много устойчиви. Засягат кожата между пръстите и по гънките. Никога не засягат космите. За широкото разпространение на тази микоза имат значение лошите професионални условия - топлина, влага, триене, малки травми. Засягат се най-вече лица, които работят в мини, бани, кора, които носят ботуши, гумени обувки, партенки (особено през лятото). Заразяването може да стане и при общо ползуване ла обувки, чехли, налъми и др. Най-често срещана и с най-голямо значение е епидермофитията между пръстите на краката (особено между третия и четвъртия и между четвъртия и стетия пръст). На тези места гъбичките причиняват зачервяване и лющене на кожата. Появява се силен сърбеж (особено вечер), който води до разчес-ване и подмокряне. Епидермисът се охлузва, появяват се ра-нички и болезнени пукнатини. Кожата става още по-червена и се лющи. Когато епидермофитията започва да подмокря, т. е. екзематизира, говорим за т. нар. микотична екзема. Лечението на болните от епидермофития трябва да бъде упорито и продължително. То се състои в редовно измивана на краката с вода и сапун и намазване сутрин и вечер на засегнатата кожа с 1-2% йодова тинктура, а вечер намазвате с 5-10% мехлем със салицилова и бензоена киселина. В аптеките има и готови форми на противогъбични препарати: фунгит Н, микодермин, абридерм и др., които също могат да се ползуват. Профилактиката заема важно място в борбата с епи-дермофитията, тъй като болестта е заразна, често протича незабелязано и изисква продължително лечение. Предпазните мерки се отнасят до спазване на добра лична хигиена и провеждане на обществени мерки. В областта на личната хигиена трябва да се спазва следното: Намаляване изпотяването на краката (редовно миене на краката и ежедневна смяна на чорапите). Желателно е носенето на памучни, а не на найлонови чорапи. Носене на удобни обувки, и то от естествени материи. При усилено потене на краката не трябва да се носят гумени или от изкуствени материи обувки. Обувките на болните трябва често да се дезинфекцират, като се поставя вътре парче памук, напоено с 40% формали-нов разтвор, а обувките се увиват и престояват така две денонощия. Ползуване на индивидуални (лични) джапанки и изтривалки в баните. Обществените мерки се свеждат до следното: Строг медицински контрол в обществените бани, басейни, перални и др. Редовен медицински преглед на обслужващите лица. Редовна дезинфекция на банските помещения.
ТРИХОФИТИЯ
От всички гъбични болести, които наред с кожата засягат космите и ноктите, трихофитията (стрижещият лишей) е най-разпространена у нас. Заедно с микроспорията и фавуса те съставляват групата на т. нар. същински микози. И трите забелявания засягат най-вече окосмената част на главата и затова пораженията, които нанасят по косата, носят народното име кел. В миналото тези болести се срещаха сред населението с тежки условия на живот - нехигиенични жилища, гъстота на населението, ниска здравна култура и хигиена (най-вече в Родопите, Лудогорието и по селата). Днес с подобряване условията на живот и повишаване културата на населението тези болести са рязко намалели. Трихофитията се причинява от гъбичките трихофитони. Те паразитират по-често у човека, като засягат космите, гладката кожа и ноктите, но нерядко засягат и животните, и то най-често домашните - кучета, котки, едър рогат добитък и др. Затова предаването на заболяването става при допир, от човек ла човек, от животно на човек или чрез предмети и вещи на болен човек - гребен, четка, шапка, тоалетни прибори и други. Трихофитията е силно заразна болест, която засяга най-вече децата, и то предимно в училищната възраст. От трихофития могат да боледуват и възрастните. По окосмената част на главата гъбичките нападат косъма откъм свободния му край. Наблюдават се множество малки огнища с кръгла и овална форма с различна големина. Кожата е леко зачервена. Космите бързо се разрушават и се чупят на 1-3 мм над нивото на кожата, като остават да стърчат т. нар. пънчета. Други косми, начупени на самото ниво на кожата, се показват под формата на черни точки. На пръв поглед космите по засегнатите участъци изглеждат изпадали като при косопад, но в същност те са само ниско начупени, което различава заболяването от истинския косопад. Трихофитията може да засегне и гладката кожа - най-вече лицето, шията и ръцете. Получават се добре очертани кръгли или овални петна с червен цвят, покрити с дребни люспи. Петната бързо разрастват по периферията, където се запазват червеният цвят и възпалителният ръб, а в центъра избеляват. Гъбичките на трихофитията могат да засегнат и ноктите, като навлизат от свободния им край. Ноктите губят своя блясък, нокътната плочка става неравна, сива, трошлива. Ноктите имат вид на наядени. Заболяването е хронично, упорито и изисква продължително лечение. Лечението на трихофитията по окосмената част на главата и ноктите се провежда с вземане по предписание и контрол на лекар на специален за целта антибиотик. Косата трябва да се остриже ниско и да се използуват противогъбични лекарства. Лечението на ноктите изисква дълбоко изрязване, пилене и намазване с йодова тинктура или с лак, съдържащ антисеп-тични багрила. При упорити случаи се налага хирургическо изваждане на ноктите. Лечението на трихофитията по гладката кожа трае няколко седмици, като местата се мажат с противогъбични разтвори и помади. При откриване на болен от гъбично заболяване трябва да се извърши преглед на всички членове от семейството. Ако се открие друг болен, той също трябва да се лекува. Заболялото дете трябва да се изолира и всички вещи, с които си е служило, да се дезинфекцират. В детските заведения и училищата трябва да се провеждат периодични прегледи на децата и обслужващия ги персонал. Необходим е постоянен санитарно-хигие-нен контрол в бръснаро-фризьорските салони, баните и на техния персонал.
КРАСТА
Крастата е заразна болест, която се причинява от особен кърлеж (акар), паразитиращ само у човека. Тя е много разпространена във всички страни в света. Разпространението й е тясно свързано с материалното състояние, санитарно-хиги-енните условия на живот и културното ниво на населението. Заразяването с краста става, когато оплоден женски акар попадне върху кожата на здрав човек. Развитието на болестта започва 7-10 дни след навлизането на паразита в кожата. Характерният обрив на крастата е ходът (тунелчето). То има вид на права или извита чертичка, леко надигната над повърхността на кожата, с дължина от няколко мм до 1 см и ширина 1 мм. Цветът на тунелчето е сивкав. На единия край се образува разширение, в което се намира паразитът. Ходовете се разполагат най-вече между пръстите на ръцете, по китките, лактите, корема (около пъпа), около гръдните зърна у жените, седалищната област, по члена у мъжа. Характерен белег на крастата е сърбежът, който се усилва нощно време. Той води до многобройни разчесвания на кожата и безсъние. Заразяването става непосредствено от болния човек или чрез вещи и предмети на болния. Необходимо е да се провежда едновременно лечение на лицата от едно семейство: мъж, жена, деца, въпреки че някои от тях могат да нямат още клиническа изява на болестта. Лечението цели да унищожи и премахне от кожата на болния и от неговите дрехи причинителя на крастата - акара. Това се постига с различни средства. Едно от най-старите и разпространени средства е сярата под формата на мехлем със свинска мас (30% за възрастен човек и 20% за деца). Лечението се провежда по следния начин: серният мехлем се втрива в кожата на цялото тяло (с изключение на главата и врата) вед-нъж дневно 3 дни подред. Втриването трябва да е най-енергично в онези участъци на кожата, където има обриви. На четвъртия ден болният се изкъпва, преоблича и сменя чаршафите на леглото. Дрехите на болния подлежат на дезинфекция (изваряване). Горните дрехи и тези, които не могат да бъдат изварени (одеяла, кожуси и др.), се изглаждат с гореща ютия или се оставят на въздух да се проветряват, без да бъдат ползувани в продължение на 2 седмици, през което време акарите умират. Най-важният момент в предпазването е своевременното откриване и лечение на болния. При откриване на болен от краста трябва да се прегледат всички лица, които са били в контакт с него, и на откритите болни да се приложи незабавно и едновременно лечение, за да се избегне повторното предаване на болестта.
