Бъбречна недостатъчност
Бъбреците са жизнено важен отделителен орган, който отделя излишната вода, вредните продукти и ненужните соли, излъчени при обмяната на веществата. Когато бъбреците са увредени от някакво заболяване, те не могат да изпълняват добре тази своя отделителна функция. Това болестно състояние се нарича бъбречна недостатъчност. В зависимост от това, дали бъбречната недостатъчност е резултат на остро, бързо развиващо се бъбречно заболяване или е последица на бавно и дълго протичащо увреждане, различаваме остра и хронична бъбречна недостатъчност.
Остра бъбречна недостатъчност. Острата бъбречна недостатъчност е тежко, драматично състояние, при което бъбреците внезапно преустановяват образуването на урина и болният престава да уринира. Това се случва при различни заболявания и наранявания — тежки остри бъбречни заболявания, големи кръвозагуби, тежки наранявания с шок, обезводняване (неспирни повръщания и диарии), тежки инфекции и др.
Заболяването протича много тежко. Поради спрялото отделяне на урина организмът се отравя от неизлъчените токсични вещества и бързо (в разстояние на 4—5 дни) развива уремия. Болният започва да повръща, не се храни и ако не се вземат енергични мерки, след 8—10 дни може да настъпи смъртен изход. Напредъкът на медицинската наука и техника даде възможност при тези болни да се приложи лечение с изкуствен бъбрек и да се поддържа животът, докато заболелите бъбреци отново започнат да отделят урина. Това става най-често след 15-30 дни.
Тези състояния трябва да се различават от заболяванията, при които болният не може да уринира не защото бъбреците не могат да образуват урина, а защото съществува механична пречка за изпразване на пълния с урина пикочен мехур. Последното състояние се среща най-често при възрастни мъже с увеличена простатна жлеза. Катетеризацията на пикочния мехур потвърждава наличността на задържана урина и облекчава състоянието на болния.
За предпазване от остра бъбречна недостатъчност се вземат мерки за намаляване на травмите (особено тези през време на война), за предотвратяване на инфекциите (специално криминалните аборти), отравянията и тежките остри заболявания на бъбреците.
Хронична бъбречна недостатъчност. С хронична бъбречна недостатъчност завършват обикновено различните хронични бъбречни заболявания — хронични нефрити, хронични пиелонефрити, бъбречна поликистоза и др. Хроничната бъбречна недостатъчност се развива бавно и постепенно в течение на години и в някои случаи незабележимо. Най-често с течение на времето болните започват да се оплакват от лесна уморямост, стават по-бледи (развиват анемия), апетитът им намалява. Започват да уринират по-често и отделят голямо количество урина с ниско относително тегло. С напредване на болестта болните получават гадене и повръщане. Изследването на кръвта и урината дава данни за нарушена бъбречна функция.
Хроничната бъбречна недостатъчност понякога протича скрито, незабелязано и се изявява с белезите на напреднала бъбречна недостатъчност. За да се избягнат такива неприятни изненади, всеки човек трябва да изследва урината си 1—2 пъти в годината, дори и да няма оплаквания. Наличността на албумин в урината и евентуални кръвни клетки (левкоцити и еритроцити) дават основание да се подозира бъбречно заболяване.
Появата на жажда и често уриниране (включително и нощно) не трябва да се пренебрегва, а трябва да бъде повод за изследване на урината и кръвта с оглед на две заболявания: захарна болест и хронично бъбречно заболяване.
Ако се установи анемия с неясна причина или повишено кръвно налягане, също трябва да се изследва урината. Изследването на очните дъна може да подскаже наличност на хронично бъбречно заболяване.
Ранното откриване на хроничните бъбречни заболявания осигурява навременното им лечение, въпреки че борбата с тези заболявания е трудна. В тези случаи може да се разчита на диетата, която не трябва да бъде прекалено строга, но не и свободна.
В профилактиката на хроничната бъбречна недостатъчност са от значение мерките, които целят да намалят заболяемостта от остри и хронични бъбречни болести. Важен дял заемат мерките срещу бъбречнокаменната болест, инфекциите, вродените аномални на пикочните пътища, злоупотребата с лекарства и пр.
