Бронхитът се числи към най-честите заболявания. Тъй като в повечето случаи протича невинно и без особени оплаквания, той често пъти не се смята за заболяване, а само за симптом и причина за постоянна невинна кашлица („тютюнджийски катар"). Острият бронхит, Причинен от бактерии или вируси, както и от химични и физикални дразнения от околната среда, спада към общоизвестната картина на острата „простуда", на острата респираторна инфекция. Кашлица, храчки, болки зад гръдната кост, температура — това са симптомите на един остър бронхит, който може да бъде както начална изява на грип, така и самостоятелна клинична картина, която отзвучава за около 2 седмици.
Хроничният бронхит обаче остава и след острата фаза на инфекцията. Световната здравна организация го дефинира като самостоятелно възпалително заболяване на бронхите, което протича с кашлица, храчки и затруднено дишане, което трае най-малко 3 месеца и се явява поне веднъж на две години. Тютюнопушене, чести инфекции на дихателните пътища, постоянно излагане на течение, свръхчувствителност на бронхиалната лигавица и други фактори благоприятствуват развитието на хроничния бронхит. На преден план винаги излизат продължителната кашлица и експекторацията, Хроничните бронхити могат да предизвикат усложения (пневмонии, белодробен емфизем, астма и др.). Въпреки че при един възрастен човек острият бронхит в повечето случаи протича без прояви на болест, все пак трябва да се имат пред вид тези възможности за поява на усложнения, както и отслабването на защитните сили на организма вследствие на тлеещата инфекция. Но типичните симптоми на бронхита все пак трябва да ни карат винаги да мислим и за други белодробни болести (например тумори, пневмонии). По тази причина голямо значение има и бронхитът в детската възраст, при който е необходимо дълготрайно лекарско наблюдение (диспансеризация).
