Когато възпалителният процес от горните дихателни пътища обхване лигавицата на бронхите, е налице бронхит. Проявите на бронхита у големите деца не се отличават от тези при възрастните. У малките деца и особено у кърмачетата обаче той протича по-тежко поради по-тесния просвет на бронхите. В тази възраст болното може да има и повишена температура. Кашлицата отначало е суха, но скоро става влажна и започва отделянето на храчки. Бебетата и малките деца не могат да изхвърлят храчките и ги поглъщат. Добре е по-големите деца да се приучват да плюят храчките си. Това е наложително не толкова, защото погълнатите храчки представляват някаква опас-ност, а за да можете да следите вида на храчките и да съобщите на лекаря за тях. Отначало те са слузни, но след това могат да станат и слузно-гнойни. Нерядко можете от разстояние да доловите хриптенето в гърдите на детето.
Колкото по-дълбоко в бронхиалните разклонения слиза възпалителният процес, толкова по-тежка е картината на заболяването. Обхващането на най-малките бронхиални разклонения се нарича бронхиолит. Съответно на по-широкото разпространение на възпалителния процес състоянието на детето е по-тежко. То е отпаднало, отказва се от играта, има повишена температура. Най-важните показатели за тежестта на бронхита са учестяването на дишането и появата на задух. Ако например кърмачето или малкото дете диша 40-50 пъти в минута, това говори за недостиг на въздух и кислород. Когато възпалението обхване и белодробните алвеоли, вече е налице пневмония.
Бронхитът може да се лекува и вкъщи. Тежките случаи обаче е за предпочитане да останат в болница, където е осигурено постоянно наблюдение върху хода на болестта. Обикновено лекарят назначава антибиотик и сиропче за по-лесно отхрачване. Ако детето остане да се лекува у дома, не си позволявайте да му давате прахчета, таблетки и сиропи за кашлица, предписани за възрастни, тъй като в тях често има съставки, които могат да бъдат опасни за бебетата.