Болки в гърдите
Болките в гърдите могат да се дължат както на заболяване на гръдната стена, така и на болестен процес в органите, намиращи се в гръдния кош.
Болката, дължаща се на заболяване на самата гръдна стена, е най-често ограничена и протича с локализирана чувствителност при натиск. Тя е зависима от дихателните движения или от движенията в раменния пояс. Болестното огнище може да лежи в кожата, подкожната тъкан, мускулите, нервите, ребрата, гръдната кост и плеврата. В някои случаи заболяванията на гръбначния стълб (напр. шипове на прешлените) могат да причиняват излъчващи болки в гръдния кош (гърба).
Болката, която изхожда от мускулатурата на гръдния кош, е свързана с движенията и често се дължи на вирусни заболявания или пък е реакция от претоварване на мускулатурата (напр. след упорита и силна кашлица). Когато болката има сегментен, опасващ характер, тя говори за заболяване на междуребрените нерви (междуребрвна невралгия). Тази болка е тъпа или стрелкаща и често е по-силна през нощта. При натиск в междуребрените пространства и съответните места до гръбначния стълб и гръдната кост болният усеща болка.
Най-голямо значение има разграничаването на гръдните от сърдечните болки. Така наречената гръдна жаба (ангина пекторис или стенокардия) дава твърде типични болки и често самият болен разбира тяхното естество и взима съответни мерки.
Типичната сърдечна (стенокардиална) болка се характеризира с поява след физическо усилие (качване по стълби, извършване на физическа работа) и преминава няколко минути след преустановяване на натоварването. Пълният стомах и вдишването на студен въздух благоприятствуват появата й. Болката се локализира обикновено зад гръдната кост — вляво или в двете й страни. Болката е пристягаща, свиваща, като може да бъде слаба или извънредно силна. В някои случаи болният изпитва смъртен страх. Характерно е излъчването на болката към лявата ръка, лявото рамо и плешка, а понякога и към лявата част на шията и челюстта. По-рядко болката се излъчва към корема и може да наподобява болката при коремно заболяване, но в този случай коремът не е болезнен при натиск, нито е опънат (както това се среща при острите коремни заболявания).
Сърдечната болка може да се появи и във време на покой, може да бъде нетърпимо силна и да продължи с часове. В такива случаи съмнението за инфаркт на сърцето е основателно.
Голямо практическо значение има своевременното разпознаване на сърдечната болка и когато тя е силна и необичайно продължителна, налага се болният да бъде поставен на постелен режим и да не става под никакъв предлог, докато консултиращият лекар не разреши това.
