Белодробен емфизем
Белодробният емфизем е сериозно заболяване на белите дробове, при което е налице атрофия на преградките между отделните алвеоли. Така се стига до увеличаване на техния обем и намаляване на техния брой. Заболяването най-често е вторично и се явява като усложнение на други заболявания. Най-голямо значение за развитието на белодробния емфизем имат хроничният бронхит и бронхиалната астма. До белодробен емфизем могат да доведат и белодробната туберкулоза, повтарящите се бронхопневмонии и пр. У възрастните хора се развява така нареченият старчески емфизем, който не представлява такава опасност.
Белодробният емфизем се среща по-често у мъжете над 40-годишна възраст. Започва бавно, постепенно и незабелязано. Неговите признаци се предшествуват и примесват с признаците на основното заболяване — напр. хроничен бронхит или бронхиална астма. С развитието на емфизема болните зaпочват да се заморяват все по-често и при незначителни усилия получават задух, който ги принуждава да починат. По-кьсно задухът става постоянен и се усилва през студените и влажни ните сезони. Гръдният кош променя своята форма - става по-кьс, по-широк и по-дълбок. Издишването е значително затруднено и удължено. Кашлицата се усилва и се съпровожда от вадене на храчки. Работоспособността е силно намалена. Пулсът е учестен. С течение на времето сърцето се обременява силно и към тази белодробна недостатъчност (обоснована от емфизема) се прибавят и белезите на сърдечната недостатъчност — белодробно сърце. При това положение задухът се засилва и е постоянен, шийните вени набъбват, черният дроб се увеличава, може да се появят отоци по долните крайници, а понякога и събиране на течност в коремната кухина, Напълно развитият белодробен емфизем е неизлечимо състояние. Следователно и тук най-важни са профилактичните мерки — борба с тютюнопушешнето и с първичните заболявания: бронхит, бронхиална астма, пневмония, белодробна туберкулоза и др.
