Когато се говори за безплодие, винаги трябва да се разбира 6езплодие в семейството. Отъждествяването на безплодието е безплодие на жената е абсолютно погрешно, тъй като безплодието в семейството се дължи в 20—45% на безплодие на мъжа. Ето защо трябва да се разграничават понятията безпло-дие в семейството, безплодие на жената, и безплодие на мъжа.
За да настъпи забременяване, необходимо е хармонично взаимодействие на множество процеси в организма. Това осигурява производството на нормални зрели полови клетки у жената и у мъжа, възможност за срещане и сливане на двете за-родишни клетки, придвижване на оплоденото яйце и поселва-нето му в предварително подготвената за целта лигавица на матката. Прекъсването на тази сложна верига, в което и да е звено, води до безплодие.
Причините на безплодието са много, поради което безплодие В семейството се среща в 10—15% от семействата.
За безплодие в семейството се говори, когато при нормален полов живот в продължение на една година не настъпи забременяване.
БЕЗПЛОДИЕ НА ЖЕНАТА
Безплодието на жената може да бъде физиологично и паталогично.
Физиологично безплодие. Физиологичното безплодие може да е временно явление, но то трябва да се познава за да се избегне лекуването на несъществуващо безплодие. Причините за физиологичното безплодие са:
Липса на редовен полов живот. Това е честа при-чина за временно безплодие. Плодоносните дни в един мен-струален интервал са малко — само 3—4 дни. Очевадно е, че за да настъпи оплождане съпрузите трябва да имат редовен полов живот, който да съвпадне с дните, в които е възможно забременяване. При несистемен полов живот вероятността да, настъпи забременяваме намалява.
Период на кърмене. През периода на кърмене при-близително половината от родилките не получават менструация я не забременяват. Погрешно е обаче да се мисли, че през периода на кърменето забременяването е въобще невъзможно. Всички менструиращи кърмачки могат да забременеят. Забременяването може да настъпи и преди появата на първата менструация след раждането.
Критична възраст. През време на критичната възраст (за нашите условия през петото десетилетие) оплодителната способност на жената рязко намалява, но забременяване (ма-кар и рядко) е възможно и през петото десетилетие и дори след 60-годишна възраст а като куриоз и след спиране на менструацията.
Патологично безплодие. Причините за патологичното безплодие на жената са многобройни и разнообразни, но могат да се сведат до няколко основна групи.
Ненормална дейност на яйчниците. Тя може да се дължи на вродена или придобита липса на яйчници или: липса на овулация, т. е. на редовно отделяне на яйцеклетки яли отделяне на непълноценни, негодни за оплождане яйцеклетки. Тази функционална непълноценност на яйчниците може да се дължи на разстройства в дейността яа други жлези с вътрешна секреция, заболявания на обмяната на веществата (гуша, Базедова болест, диабет, затлъстяване и др.), непълноценно хранене и липса на витамини, хронични интоксикации е живак, олово, арсен, наркотици, хроничен алкохолизъм и ни-котинизъм, тежки инфекциозни заболявания (гнойни инфекции, туберкулоза и др.).
Непроходимост на маточните тръби. Най-честата причина за безплодието с непроходимостта на маточните тръби, която прави невъзможно оплождането, т. е. срещата и сливането на двете зародишни клетки - яйцеклетка и сперматозоид. Непроходимостта на тръбите практически е винаги вторична — най-често след аборт (особено криминален или при напреднала бременност), след прекарало туберкулозно заболяване на половия апарат и др. Продължителното и не-лекувано бяло течение може да бъде първоизточник на инфекция и запушване на маточните тръби.
Нарушен механизъм на придвижване на неоплодената яйцеклетка. Безплодието може да се дължи ма забавено придвижване на неоплодената яйцеклетка от яйчника към тръбата, в която нормално става оплождането. Забавеното придвижване води до загиване на яйцеклетка преди да бъде оплодена.
Липса на условия за поселване. Причината безплодие може да бъде и липсата на условия за поселване на оплодената яйцеклетка при висока степен на недоразвитост на матката или нейната лигавица — атрофична или разрушена.
Как се установяват причините на безплодието. Всяка жена страдаща от безплодие, трябва да знае, че не може да се провежда каквото и да е лечение, преди да бъде изяснена причината на безплодието. Това обаче не е по силите на всеки лекар или гинеколог, тъй като са необходими специални лабораторни и апаратни изследвания. Поради тава трябва да се търси помощта на специализираните кабинети за борба със стерили-тета.
Изследването з кабинетите за борба със стерилитета има за основна задача да реши преди ваичко три въпроса:
В кого е причината за безплодието в семейството — в жената, в мъжа или едновременно в двамата.
Отделят ли съпрузите редовно годни за оплождане полови клетки.
Проходими ли са маточните тръби и добре ли е развита матката.
Решаването на тези основни въпроси се извършва с помощта на специални изследвания, между които продухване на тръбите и контрастна снимка на матката и тръбите. Спираме се на този въпрос, за да подчертаем, че при добре спазени условия тези изследвания не крият опасност за жената. Те са неизбежни при търсене и уточняване причината за безплодието, а също така в редица случаи оказват и лечебно действие, като спомагат за отпушването на тръбите.
Когато жената реши да се отправи към кабинета за борба със стерилитета, тя трябва да отиде заедно със съпруга си и в подходящо време — 2—3 дни след приключване на една менструация, без да е имала в това време полови сношения. Така ще има възможност да се започнат своевременно необходимите изследвания.
БЕЗПЛОДИЕ НА МЪЖА
Безплодието на мъжа като причина за безплодието в семей-твото е факт, който не буди съмнение. Все още обаче някои мъже, а немалко и жени, смесват възможността на даден мъж да има полови сношения със способността да опложда. А това са две различни неща, които не вървят винаги заедно. Мъжът може да бъде полово активен, но безплоден. За да има оплодителна способност, мъжът трябва не само да е го-ден за нормален полов живот, но и семенната му течност (спермата) да има определени биологични качества, да бъде способна да опложда.
Поради това при безплодие в семейството мъжът не само трябва да бъде изследван, но и нещо повече — изследването на мъжа трябва да предшествува изследването на жената.
Изследването на мъжа се осъществява в кабинетите за борба със стерилитета. При някои случаи (особено при полова немощ) се налага консултативно изследване и в специализираните кабинети по андрология и урология.
Причините за мъжкото безплодие могат да бъдат твърде различни. В зависимост от тях безплодието може да бъде аб-солютно, когато причините са неотстраними (липса на тестикули), или относително, когато при съответно лечение причините могат да бъдат отстранени.
От друга страна, безплодието на мъжа може да бъде от два типа:
Безплодие, дължащо се на липса на полова способност (импотентност), т. е. липса на способност за извършване на полово сношение. Причините на този тип безплодие могат да бъдат: недоразвитост или порочно развитие на половите органи, различни заболявания от нервно-психично естество, токсични, обменни и хронични инфекциозни заболявания, физическа или психична преумора, стигаща до изтощение, и др. В тези случаи спермата най-често е с напълно запазена оплодителна способност.
Безплодие, дължащо се на липса на оплодителна способност при запазена способност за полов живот. Причините на този тип мъжко безплодие са заболявания, които нарушават или унищожават производството на семенните клетки (сперматозоидите), както и непроходимост на семепроводните канали, през които се изхвърля спермата при полово сношение. Заболяванията които могат да доведат до това състояние, са също разнообразни — трипер, епидидимит, туберкулоза, заболявания на половия апарат общи заболявания (хормонални, токсични, обменни и др.) Нормално количеството на семенната течност която се от-деля при полово сношение, е 3-6 куб. см, като във всеки кубически сантиметър сперма се съдържат около 40 000 000 сперматозоиди, от които около 80% са с нормално устройство и подвижност.
Причина за безплодие могат да бъдат следните по-съще-ствени болестни промени в спермата:
Пълна липса на отделяне на сперма при полово сношение.
Пълна липса не само на зрели, но и на незрели сперматозоиди.
Сперма, която съдържа само мъртвисперматозоиди.
Сперма с нормален 6рой сперматозинди, голям процент от които обаче са ненормални по форма и устройство и са неподвижни.
Сперма с различно намален брой на сперматозоидите.
Безплодието може да се дължи и на променен химизъм на семенната течност или на имунологична несъвместимост на половите клетки на двамата съпрузи. С други партньори забре-мвняването е често напълно възможно.
За да бъде изследването на спермата точно, е необходимо.
Изследването да се извършва само в кабинетите за борба със стерилитета, т. е. от опитен специалист.
Мъжът да не е имал полови сношения поне 5—6 дни преди изследването.
Получаването на спермата трябва да стане в кабинета за борба със стерилитета, където съществуват необходимите усло-вия и е осигурена пълна тайна.
ЛЕЧИМО ЛИ Е БЕЗПЛОДИЕТО
Безплодието на жената и на мъжа не е определено заболяване, а само симптом или на дефекти в развитието или на забо-лявания на половия апарат, или на общи заболявания. Някои от причините на стерилитета могат лесно да бъдат отстранени, други — по-трудно и след упорито лечение, а трети са въобще неотстраними. Така че определен отговор, дали безплодието е лечимо, може да се даде само за всяко конкретно семейство. Трябва да се отбележи, че неотстранимите причини се срещат, по-рядко, така че по принцип безплодието на мъжа и жената в мнозинството от случаите е лечимо.
Съвременната гинекология разполага с дълга поредица от лекарствени вещества и хирургични, физиотерапевтачни и дру-ги методи за лечение на стерилитета. Съобразно причината на безплодието се избира най-подходящото за всеки конкретен случай. Не съществува едно определено „най-ефикасно средство на лечение на безплодието. Едно средство може да бъде офикасно за дадена жена, но безполезно или дори опасно за друга.
Тук няма да се спираме върху методите и средствата за лечение, а ще посочим само някои от условията, от които в значителна степен зависи успехът на лечението. Тези условия са:
Установяване на причината, която е предизвикала безплодието.
Своевременност на потърсената компетентна лекарска помощ. Колкото времето на стерилитета е по-кратко, колкото възрастта е по-млада, толкова изгледите за успех са по-големи.
Компетентност на провеждащия изследването и лечението. Тава е безспорно много важен фактор за успеха. Затова първичната консултация може и трябва да бъде проведена с районния гинеколог, който ще насочи безплодното семейство към специализирания кабинет за борба със стерилитета, в който е осигурена както компетентност, така и възможност за съвременна диагноза и лечение.
Системност и упоритост при провеждане на лечението от страна както на гинеколога, така и на пациента са важен фактор за оси-гуряване на успеха. В някои случаи забременяването настъпва само след няколко месеца лечение, в други случаи - след го-дини — 1—3—5... Когато изгледите за успех са изчерпани напълно, лекуващият лекар не ще пропусне да изясни истинското състояние и да препоръча осиновяването на дете.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ БЕЗПЛОДИЕ
Профилактиката на безплодието трябва да започне още през вътреутробното развитие на човека, като бременната редовно посещава женската консултации, където получава необходимите указания за най-добра хигиена и режим, които осигуря-ват в най-голяма степен нормално развитие на плода.
Веднага след раждането трябва да се търсят и своевременно открият вродените аномалии на половите органи (ако такива съществуват), за да се осигури своевременно лечение.
Грижите за хармонично развитие на детето (особано през пубертета) са изключително важни, тъй като от това зависи в значителна степен и пълноценното развитие на половите ор-гани, на детеродната способност. Правилното възпитание, общото закаляване (спорт, туризъм, гимнастика, закаляващи процедури) и рационалното хранене са много важни фактори в профилактиката на безплодието на жената и мъжа. Добър показател за правилното развитие на гениталния апарат на момичето е навременната поява на първата менструация.
С навлизането на момичето в полова зрялост то трябва да бъде запознато с хигиената на менструацията и половата хигиена въобще. Това е задължение на просветената майка и училищния лекар.
Всички девойки и юноши трябва да бъдат запознати добре със същността и смисъла на половия живот, бременността и раждането, с хигиената на половия живот, с опасностите, които крият онанизмът и случайните заболявания. Избягването на извънбрачните полови сношения е най-добрата профилактика на стерилитета.
Младите мъже и жени, водещи полов живот преди брака, трябва да познават и ползуват съвременните средства за предпазване от забременяване, защото изкуственият аборт е най-честата причина за безплодието на жената.
Сериозно внимание трябва да се обръща и на общите заболявания (особено през възрастта на половото съзряване), които могат да станат причина за безплодие — епидемичен па-ротит (заушка), плеврит, туберкулоза и др.
Половата хигиена на жената и мъжа е изключително важно профилактично мероприятие на стерилитета. Половите сноше-ния по време на менструация (макар в началото или в края) са опасни, тъй като отвореният канал на маточната шийка създава благоприятни условия за проникване в матката на микроорганизмите, които се внасят във влагалището при полово сношение. Половата нечистоплътност на мъжа е честа причина за внасяне на тежки инфекции във влагалището на жената. Ето защо е необходима изрядна чистота ла половите органи както при жената, така и при мъжа.
Половите излишества и извращения са вредни не само за нервно-психичното здраве, но могат да унищожат и оплодителната способност.
Злоупотребата с алкохол и тютюнопушенето намаляват половата потентност и плодовитостта на мъжа и жената.
