Наблюдава се най-ясно в третия стадий на алкохолизма, но започва своето развитие още през първия стадий. През първия стадий хроничната алкохолна енцефалопатия се проявява с повишена уморяемост, раздразнителност, нарушение на съня и лошо настроение. През втория стадий тези симптоми се засилват и се появяват някои двигателни разстройства — предимно нарушение в координацията и тремор (треперене). Алкохолният тремор най-напред се появява по време на абстиненцията, но постепенно става постоянен. На преден план изпъква тремор на езика и клепачите. Характерно за тремора при хроничната алкохолна енцефалопация е, че той се засилва при статично натоварване и не се променя при движение.
Разстройствата на съня като проява на хронична алкохолна енцефалопатия заслужават специално внимание. Те обхващат както фазата на засипването, така и фазата на съня и събуледането. Нарушения в засипването се наблюдават при липса на желаната вечерна доза алкохол. Фазата на съня е рязко скъсена. Сънят е неспокоен и много често болните се събуждат поради това, че „виждат" мишки, змии, фантастични чудовища и др. Сънищата се отличават със своята динамичност — всичко се движи и при това непрекъснато. Болните се събуждат неотпочинали, подтиснати, нетрудоспособни.
В основата на хроничната алкохолна енцефалопатия лежат тежки структурни изменения в мозъка, настъпили в резултат на продължителна интоксикация с алкохол. Тези структурни увреждания определят и алкохолната деградация на личността, която обхваща всички психични функции и преди всичко емоциите, волята и интелекта. При някои от болните хроничната алкохолна енцефалопатия завършва с т. нар. алкохолно с л а б о у м и е.
Хроничната алкохолна енцефалопатия определя и многообразието в клиничните прояви на алкохолизма и на алкохолната болест. С развитието на алкохолизма прогресират и разстройствата, характерни за алкохолната енцефалопатия.
Лечението на хроничната алкохолна енцефалопатия е по същество лечение на алкохолната болест.