Средната месечна температура за Северна България и високите полета е между 1 и 0 °С, а за Южна и Черноморието - между 1 и 3 °С. Февруари е месец на аномалии в температурните амплитуди - от -35 °С, измерена в Севлиево, 11 до +29 С, измерена в Плевен. За нормално количество валежи през месеца се смята до 40 1/m2, а за планините и най-южните райони -40-100 1/м2,
Ветровете през февруари са предимно западни и северозападни със средна скорост 2-3 m/s. В Добруджа и по Черноморието духат най-често североизточни ветрове и средната им скорост за около 1/3 от дните на месеца надвишава 10-15 m/s.
През февруари голяма част от овощните видове и сортове са във фенофаза на принудителен покой, т. е. изискванията на пъпките към студ са задоволени и те са в покой само заради неблагоприятните метеорологични условия. Ето защо ненормалните затопляния през този месец могат да доведат до активизиране на жизнените процеси, отслабване на закалката и при повторно понижаване на температурите - до повреди на вегетативните и плодните органи. Най-бързо реагират на затоплянето лешникът, дрянът, кайсията, бадемът, прасковата, джанката и сливата, следвани от черешата, вишнята, крушата, ябълката, дюлята и мушмулата.
Агротехнически мероприятия
- Продължава работата по организиране на курсове и семинари за повишаване квалификацията на ръководните кадри, специалистите и работниците.
- Полагат се системни грижи за свеждане на загубите на плодове при съхраняването в плодохранилищата до минимум, както и за предпазване на посадъчния материал за пролетно-лятно засаждане на ягоди от мухлясваме и прорастване.
а. В овощните разсадници
- Продължава засаждането на подложките в питомника.
- Преглеждат се окулираните през предходната година подложки. Премахват се превръзките (ако не е извършено през есента). Присаждат се на калем подложките, чиито окуланти са загинали през зимата.
- Изрязва се дивата част на подложката над пъпката. Голямо значение има мероприятието да се проведе преди започване на сокодвижението, защото в противен случай младото растение отслабва. Подложките се изрязват на 2-3 cm над присадената пъпка с наклон на отреза, обратен на страната на пъпката.
Изрязване на подложката на чеп на 12-15 cm над присадената пъпка се практикува в разсадници, изложени на силни ветрове. Тогава младият летораст се привързва за чепа за предпазване от отчесване.
- При подходяща почвена влага се извършват първите обработки в междуредието с култиватор или дискова брана, а в реда - с фреза с отклоняваща се секция, за да се подготви почвената повърхност за третиране с почвени хербициди.
- Събират се калеми за преприсаждане на дървета от малоценни сортове и пропаднали през зимата пъпки в овощните разсадници.
- Започва работата по облагородяването на маса. Най-добър резултат се получава при облагородяване с машина на подобрена и омеговидна копулация. Присадените компоненти се страти-фицират в дървени стърготини, дифундиран перлит от фракция 2,5-3 mm или в смес от тях. Изключително важно условие за доброто прихващане има поддържането на оптимални условия за стратификация. Най-добри резултати се получават, когато влажността на субстрата е около 60 % от пределната му влагоемност. В началото (първите 2-4 дни) температурата в помещението е по-висока-до 35-37 °С, а по-късно • (до края на стратифика-цията) - 25-28 °С.
- Полагат се грижи за стратифицираните семена. При затоплянето на времето може да започне засяването в семенилището.
На леки почви семената на семковите овощни видове се засяват на дълбочина 3-4 cm, дребните костилкови - на 4-5 cm, а едрите костилкови - на 5-6 cm. В тежки и студени почви семената се засяват по-плитко.
При ръчно отглеждане семената се засяват във фитарии на редове, отстоящи на 25-30 cm един от друг. При механизирано
отглеждане семената се засяват в ленти на 60-70 cm между лентите и 20-25 cm между редовете в тях. Разстоянието между семената в редовете е 1 cm.
b. В овощните градини
- Довършва се изкореняването на болните, остарелите и изсъхналите неплододаващи вече дървета.
- Продължава ремонтът на старите и изграждането на новите телени конструкции.
- Продължава зимната резитба за производство и подмладяване на семковите овощни видове.
- При затопляне на времето се засаждат дръвчетата в новите овощни насаждения.
- Продължава дълбокото внасяне на фосфорни и калиеви торове, ако има условия за това.
- При благоприятно време започва резитбата за производство на костилковите овощни видове.
Праскова
Получаването на качествени прасковени плодове е възможно само при нормиране на добива, което се осъществява главно чрез зимна резитба за производство.
Прилагането на добре познатата у нас къса резитба не винаги дава добри резултати, затова през последните години се възприе подобреният вариант на дългата резитба, разработена в Института по овощарство - Пловдив. Тя се нарича резитба за производство с ограничен брой плодни клонки в короната. Подбират се по възможност по-силни смесени клонки, независимо от техния наклон и посока на растеж, разположени в дсбре огрените части на короната. Не е необходимо клонките да са разпределени равномерно по дължината на скелетните клони и разклонения.
Резитбата с намален брой плодни клонки започва от върха на дървото. Най-напред се премахват много силните, разклонени едногодишни клонки. Предивременните клонки върху тях не се използват за плододаване. След това се набелязват силните смесени клонки, които ще се оставят за плододаване. Дължината им е 40-80 cm, а при някои сортове - и до 1 т. Най-често за плододаване се оставят клонки, които израстват непосредствено от скелетната част на дървото. Могат обаче да се използват и едногодишни силни клонки, намиращи се в основата на двегодишната
обрастваща дървесина. Останалите едногодишни клонки, израстващи върху скелета, се премахват изцяло или се съкращават на 1-2 пъпки. Някои от миналогодишните разклонени плодни клонки се отстраняват изцяло, а други се режат на къс чеп за подмладяване.
Много важно е върху дървото да се оставят оптимален брой смесени клонки, тъй като при прекалено голям брой дървото се претоварва и плодовете остават дребни.
В зависимост от естествената натовареност на смесените клонки с плод прасковените сортове се разделят на три групи, според които на дърветата се оставя и съответният брой смесени клонки:
а) при сортове с голямо естествено натоварване (над 15 плода) на смесените клонки - Мариголд, Редхейвън, Рио озо джем, Спрингтайм, Кардинал, Диксиред - по 40-60 клонки;
б) при сортове със средно (около 10 плода) естествено натоварване на смесените клонки - Елберта, Хале, Блейк, Сънхевън, Триоджем, Колинс, Фейерхейвън, Румяна, Септемврийска, Фортуна, Коронадо, Везувио - по 60-90 клонки;
в) при сортове със слабо (по-малко от 7 плода) естествено натоварване на смесените клонки - Хелфорд 1, Хелфорд 2, Гоум - от 130 до 200 клонки.
За сортовете Дупнишка и Сливенска ,компотна, които образуват голяма част от плодовете си върху къси клонки, при резитбата се оставя както дълга, така и къса плодна дървесина. Резитбата с ограничен брой плодни клонки може да се прилага в два варианта - с леко прореждане на завързите и без прореждане. Първият вариант е по-сигурен и се предпочита.
След резитбата с намален брой плодни клонки премахването на излишните завързи се извършва сравнително леко и бързо, тъй като се борави с ограничен брой изравнени по големина плодни клонки и се отстраняват неголям брой завързи. Запазват се най-добрите плодове. Равномерното им разпределяне върху клонката не е задължително.
При сортовете, които имат много дълги смесени клонки с голямо естествено натоварване (Мариголд, Редхейвън, Диксиред, и Кардинал), е полезно да се извършва леко съкращаване на клонките (до 1/3), за да се намали броят на плодовете върху всяка от тях.
Описаната резитба за плододаване може да се прилага с еднакъв успех при всички видове корони.
Кайсия и слива
В периода на пълно плододаване растежът на кайсиевите и сливовите дървета значително затихва и плододаващата дървесина се изнася по периферията на короните. Ако не се извършват редовно резитби за регулиране на растежа и плододаването, добивите силно се понижават, а качеството на плодовете се влошава. Смята се, че в короните на дърветата съществува равновесие между растежа и плододаването, когато средната дължина на едногодишния прираст при кайсията не е по-малка от 35-40 cm, а при сливата - от 20-25 cm.
За да се поддържа дължината на едногодишния прираст в посочените граници успоредно с нормалния плододибив, ежегодно трябва да се провеждат резитби за производство с включени в тях елементи на резитба за подмладяване. Необходимо е скелетните клони и разклонения да се съкращават на 3-, 4- или 5-годишна дървесина, като резитбата е по-силна при по-старите дървета, които имат по-слаб растеж.
В плододаваща възраст кайсиевите и сливовите дървета реагират много положително на механизирана контурна резитба, която се провежда за ограничаване размера на короните към междуредието и във височина. Обрязването на дърветата трябва да е съобразено с тяхното биологично състояние и особеностите на застъпените в насаждението сортове. В зависимост от това пълен контур (от две страни и отгоре) може да се оформи в една година или в продължение на 2-3 години.
- Започва резитбата за формиране коронките на дръвчетата в новосъздадените и младите неплододаващи насаждения.
Ябълка
След 1960 г. у нас ябълковите дървета започнаха да се формират като палмета с наклонени клони, а в последните години и като свободно растящ вретеновиден храст и стройно вретено (грузбек).
Палметата се формира с височина на стъблото 50-60 cm. При първата резитба след засаждането едногодишните дръвчета се съкращават на 60-70 cm от почвената повърхност. Ако има предивременни клончета в горната част на съкратеното дръвче, те се режат на 1-2 пъпки, като по-ниско разположените се премахват от основата. Много важна практика през пролетта след първата
резитба е филизенето на леторастите, което се извършва, когато те достигнат 10 cm дължина. Оставят се пет летораста, от които по-късно ще се формират първият етаж и продължителят. При по-силен растеж понякога се извършва и повторно филизене.
При втората зимна резитба водачът се съкращава, ако е надминал дължината, необходима за получаване на скелетните клони за втория етаж. В противен случай резитба не се прави.
През пролетта на втория вегетационен период се извършва едно филизене, с което се премахват всички леторасти, покарали по горната част на бъдещите скелетни клони от първия етаж. За да не ес допускат грешки, преди филизенето клоните се наклоняват по посока, в която ще бъдат поставени по-късно. Премахват се също така и конкурентите на продължителя на водача и на скелетните клони. Тази операция е от много голямо значение, тъй като чрез нея се избягват наклоняването на голямо количество обрастваща дървесина и зимната резитба на излишните сгъстяващи клонки.
През втория вегетационен период се извършва наклоняване на скелетните клони от първия етаж. Избързването или забавянето се отразява еднакво неблагоприятно. Избързването води до отслабване на растежа, а забавянето - до прерастване, при което клоните трудно се поставят под необходимия наклон. В такива случаи често се наблюдава изчесване и счупване на клоните, а най-често по тях се образуват големи извивки, от които покарват много силни вертикални леторасти.
Клоните от първия етаж трябва да бъдат много добре развити. Преди да се наклонят скелетните клони от първия етаж, изгражда се подпорната конструкция.
През третата и следващите 1 -2 години се оформят и останалите два етажа. Продължителят на водача се оставя една година, без да се съкращава, след което се реже на 60-70 cm над слабо клонче за ограничаване растежа на височина.
До встъпване в плододаване дърветата се режат възможно най-малко, за да започне плододаването по-рано.
Поради трудностите при изграждането и поддържането на италианската палмета през последните години се препоръчва т.нар. едноетажна палмета, при която след формиране на първия етаж дърветата се оставят да се развиват като вретено.
За гъстите ябълкови насаждения се внедряват други начини на формиране, известни под названието свободно растящ вретеновиден храст и стройно вретено (грузбек). Подходящи ябълкови сортове са Златна превъзходна, Джонатан и техните мутанти.
Сортовете със силен растеж, макар и върху слаба подложка, създават значителни трудности.
При формиране на свободно растящ вретеновиден храст след засаждането дръвчетата се съкращават на височина около 60 см с изключение на сортовете от типа спър, при които до окончателното формиране водачът не се съкращава. След като леторастите достигнат 10-15 cm дължина, извършва се филизене, за да се премахнат леторастите, разположени по-близко до почвената повърхност и конкурентите на водача.
При втората зимна резитба се съкращава само водачът на 50- 60 cm от най-горното странично клонче. Тази практика се повтаря и през следващите години, като да встъпване на дърветата в плододаване резитба за просветляване не се извършва.
Дърветата се привързват своевременно за подпорната конструкция.
За около четири години короната трябва да бъде напълно оформена, след което водачът се съкращава иа около 2,50 m от земята, над стара дървесина, за да се ограничил растежът на височина.
По системата стройно вретено (грузбек) се формират слаборастящи дървета, по централната ос на които се оставят умерено растящи плодни клонки. Силните клонки, които биха се превърнали в дървесина от полускелетен тип, се отстраняват.
По същество този начин на формиране твърде наподобява предишния, но поради ограничаване развитието на короната се създават възможности за засаждане на максимален брой дървета на декар.
Посадъчният материал трябва да бъде едногодишен. Първата резитба след засаждането се прави на височина 80-100 cm. Когато по дръвчето има предивременни клончета, разположените близо до земята и силните се премахват. Както при формирането на свободнорастящ вретеновиден храст, дърветата от сортовете тип спър не се съкращават.
През следващите години не се съкращава водачът, докато не стигне височина 2-2,5 м. Когато продължителят на водача е много силен, може да се замени с по-слаборастящо клонче.
Круша
Най-подходящи формировки за крушовите дървета са палметите с наклонени скелетни клони, свободнорастящият вретеновиден храст (свободно вретено), вретеното, пирамидалната корона с безетажно и етажно разположение (последователно) на скелетните клони и вертикалният кордон.
Палметата с наклонени скелетни клони е пригодна за крушови дървета както върху семенна, така и върху дюлева подложка. Скелетната част от короната се състои от централен клон и от 6 до 10 скелетни клона, разположени в етажи по два по посока на редовете. По-малък брой етажи (три) имат крушовите дървета върху семенна подложка, а по-голям (от 4 до 5) - дърветата върху дюлева подложка. Разстоянията между отделните етажи също зависят от растежната сила на сорта и на подложката. При семенната подложка те са от 70 до 90 cm, а при дюлева - от 60 до 80 cm. Най-малки са при сортовете д-р Жул Гюйо и Пас Красан, а най-големи - при Попска круша и Клапов любимец. След засаждането дръвчетата се съкращават на около 70 cm от почвената повърхност, за да се получи височина на стъблото 50 cm. Ако има предивременни клончета, по-късите от 20 cm в горната третина на стъблото се съкращават на 1-2 добре оформени листни пъпки, а следващите надолу се премахват до основата.
Пирамидалната корона е подходяща за крушови дървета на слаборастяща подложка. Оформените по тази система дървета имат стъбло 40-50 cm и централен клон с 8-12 последователно разположени и израстващи под ъгъл 45° скелетни клона. Скелетни разклонения върху тях не се образуват. При формиране на крушовите дървета по тази система не се допуска образуване на следващ скелетен клон, преди да е укрепнал предишният.
Свободнорастящият вретеновиден храст е сравнително най-нетрудоемката корона, по която се формират крушовите дървета върху слаборастящи подложки в интензивните насаждения. Резитбените операции при тази система на формиране до встъпване на крушовите дървета в плододаване са сведени до минимум.
След засаждането дръвчетата се съкращават на височина 70- 90 cm. Предивременните клончета (каквито има при Вилямова масловка, Харденпонтова масловка и др.) в горната третина на стъблото се оставят да растат свободно, а следващите надолу се изрязват. През вегетационния период не се прилагат резитбени операции. При зимната резитба на втората година от засаждането се извършва само съкращаване на продължителя на централния клон на височина 60-80 cm. По-ниско се съкращават продължителите на сортовете, които се разклоняват по-слабо (Хардиева масловка, Клапов любимец и пр.), а по-високо - продължителите на сортовете, които се разклоняват по-добре (Харденпонтова масловка, Попска круша и др.) Ако продължителят на централния клон е подчертано по-силен, той се изрязва напълно и се замества с неговия конкурент, който се съкращава на посочената височина. В случаите, когато продължителят не е достигнал необходимата височина, той се оставя да расте свободно.
Оформените дървета имат височина около 2,5 m и приблизително същата ширина.
Системата вретено има много общо със свободнорастящия вретеновиден храст. Подходяща е повече за умеренорастящите крушови сортове (Пас Красан, Вилямова масловка, Д-р Ждол Гюйо и др.) върху слабзрастяща подложка за създаване на насаждения със сравнително по-голяма гъстота.
След засаждането дръвчетата се съкращават на височина 80- 100 cm. Силните предивременни клончета (над 50 cm) се премахват, а слабите и с умерен растеж се оставят. Предивременните клончета на височина около 40 cm от почвената повърхност също се премахват. Летни резитби не се правят. Филизят се само прирастите по долната половина на стъблото.
При зимната резитба през втората година от засаждането силните и израстващите под ъгъл клончета се изрязват. Когато страничните клончета са добре развити, продължителят на централния клон не се съкращава. За да се постигне нормално обрастване на централния клон, прилагат се два начина на резитба. При единия продължителят се съкращава с 1/3, а при другия се заменя със следващото го дървесно клонче, което е обикновено по-слаборастящо и не се съкращава.
При зимната резитба през третата година от засаждането силнорастящите дървесни клончета се премахват напълно, а водачът се съкращава или заменя. Премахват се и клонките, които са увиснали на височина 50 cm от повърхността на почвата. Окончателно оформените дървета имат височина 2,5-3,0 m и ширина до 1,5 м.
Вертикалният кордон е подходяща система за формиране на крушовите дървета върху слабзрастяща подложка във високоинтензивните насаждения. След засаждането дръвчетата се съкращават на около 70 cm височина. В началото на вегетацията се извършва филизене на конкурентите на водача. При зимната резитба централният клон се съкращава на височина 30 cm за слаборастящите и до 50 cm за силнорастящите сортове. Дървесните клончета, които растат силно, се изрязват напълно, а слабите се оставят да растат свободно. Резитбите и през следващите няколко години се извършват по посочения начин, докато дърветата достигнат необходимата височина (2,5 м) и продължителят на централния клон се съкрати над слаба дървесна клонка.
Крушовите дървета върху дюлева подложка не се закрепват здраво в почвата и при формиране като стройно закръглено вретено, свободнорастящ храст (вретено) и вертикален кордон се налага да се изграждат подпорни конструкции от дървени или циментови колове с 2-3 реда тел, а при палметата - по един ред за всеки етаж.
Слива
Сливовите дървета могат да се формират както със закръглени, така и с полуплоски или плоски корони в зависимост от технологията на отглеждане, предназначението на продукцията и съществуващите традиции. През последните години с оглед прилагането на промишлени технологии в производството сливата се формира най-често по подобрената етажна корона и значително по-ограничено - по чашовидна. Полуплоските и плоските корони се прилагат при създаването на т. нар. плетове за производство на плодове от десертни сортове сливи.
С оглед широкото прилагане на механизираната беритба при подобрената етажна корона височината на стъблото е 90-100 cm. Короната се изгражда сравнително лесно. Първият етаж се състои от 3 скелетни клона на разстояние 10-15 см. един от друг. Останалите 2-3 скелетни клона се оставят на 60-70 cm по водача, който след формирането на последния скелетен клон се отклонява или съкращава.
Първият скелетен клон се ориентира по посока на реда или малко встрани, а останалите два - в срещуположна посока, без да се отклоняват много в междуредието.
Клоните от втория етаж се ориентират към междуредията, като се разполагат в междините на клоните от първия етаж. Върху скелетните клони се формират само полуескелетни разклонения. Първата резитба след засаждането се прави на височина около 130 cm.
При формиране на сливовите дървета по подобрената чашовидна корона на трите основни скелетни клона се придава изправен растеж. Върху тях не се оставят скелетни разклонения, а само полускелетни, разположени навън и встрани с наклон 30-35° спрямо хоризонталата.
През първите 4-5 години от засаждането ежегодно се извършва резитба за формиране на избрания тип корона. Тази резитба трябва да бъде по възможност по-слаба, за да не се удължи много младенческият период.
През периода на началното плододаване ежегодно или поне през година се извършва лека резитба за просветляване, едновременно с което се дооформя коремната и се съкращава водачът над последния скелетен клон от втория етаж (при дървета с подобрена етажна корона).
Праскова
Прасковата се формира по две основни системи на резитба - чашовидна и свободнорастяща.
През последните 7-8 соди ни чашовидната корона е претърпяла съществени промени. Вместо италианската чаша се използва т. нар. свободна чашовидна корона, която се формира лесно с минимална намеса на овощаря.
Върху скелетните клони, които са три, се оставят няколко постоянни разклонения без точно фиксирано местоположение. В резултат на по-слабата резитба плододаването на младите дървета, формирани по свободнорастяща чашовидна корона, нараства с по-бързи темпове, отколкото при старите разновидности на чашовидната корона.
Окончателно формираната по описания начин корона върху всеки скелетен клон има по 5-8 странични разклонения с различна сила, върху които се получава основната маса от плодовата продукция.
Височината на стъблото е 70-80 cm. Засаждат се едногодишни дръвчета с неоформена в разсадника коронка, върху централната ос на които има многобройни предивременни клончета. Резитбата на новозасадените дръвчета се извършва рано напролет, преди силното набъбване и разпукване на пъпките. Дръвчето се прерязва, като над избраната височина на стъблото се оставят 5-6 странични клончета или пъпки. Реже се на чеп, дълъг около 5 cm. Страничните клончета в зоната на стъблото се отстраняват, а всички над него се съкращават по на две пъпки.
В края на май иди началото на юни през първия вегетационен период от многобройните покарали леторасти се избират три равни по сила.
Описаната лятна резитба за формиране не винаги се извършва в производството. В този случай скелетните клони се определят през зимната резитба преди започване на втория вегетационен период.
При зимната резитба скелетните клони не се съкращават. Отстраняват се само клончетата, израснали от вътрешната страна на скелетните клони, и силните клонки в горната част на короната нбез оглед на тяхното положение спрямо скелетния клон. Почти всички останали клончета по протежение на скелетните клони се замазват. Клончетата, които се подготвят за скелетни разклонения, се товарят по-малко с цветни пъпки, за да не увиснат под тежестта на плодовете.
През лятото на втория вегетационен период (юли) вътрешността на короната се почиства от сгъстяващите леторасти.
В резултат на слабата резитба и оставянето на значителен брой странични клончета дървото израства по-бързо на височина и особено на ширина и по-рано встъпва в плододаване.
Резитбата на тригодишните дървета е вече по-силна. Скелетните клони обикновено не се съкращават. Само при слаб растеж, когато има опасност в горната част на дървото да не се образуват достатъчно силни странични разклонения, полезно е скелетните клони да се съкратят леко на външно клонче или пъпка.
При по-слаборастящите сортове, които имат склонност да се претоварват с плод (Диксиред, Редхейвън, Мариголд, Рио озо джем, Спрингтайм и др.), резитбата е по-силна. Върховете на скелетните клони се освобождават задължително от плодни клонки или леко се презязват, за да не се наведат под тежестта на плодовия товар. Подобни грижи се полагат и за скелетните разклонения. Плододаващата дървесина се оставя главно в основната и средната част на короната, където скелетът е поздрав.
Силнорастящите сортове с по-слабо естествено натоварване с плодове (Сливенска компотна, Хелфорд 2, Гоум, Елберта, Дупнишка и др.) изискват значително по-слаба резитба. При тях на тригодишна възраст опасността от претоварване с плод практически не съществува.
При резитбата на 4-5-годишни дървета скелетните клони се Ограничават на височина около 3 т. Растежът на скелетните разклонения на ширина също се ограничава и от този момент дърветата се поддържат с определен постоянен размер.
Консервните сортове за механизирано прибиране на плодовете се формират с височина на стъблото 90 cm и с по-изправени скелетни клони. Силни скелетни разклонения в долната част на короната не се оставят. Скелетът се изгражда по възможност порядък, за да се намали процентът на повредените плодове при падането. По-нататък формирането на чашовидните корони за ръчно и механизирано прибиране на плодовете е еднакво.
За изграждане на свободнорастяща корона се засаждат едногодишни, неформирани в разсадника дръвчета. Предивременните клончета до височина 60-70 cm от земята се отстраняват, а разположените по-високо се съкращават на две пъпки. Централното стъбло на дръвчетата не се прерязва. Поради по-слабата резитба прихващането им е по-трудно. Затова засаждането трябва да се извършва през есента.
До третата година дърветата се оставят да растат свободно, почти без резитба. Необходимо е само водачът да се поддържа в доминиращо положение спрямо останалите клонки, поради което понякога се налага да се отстраняват много силните, излизащи под остър ъгъл и изправено растящи странични разклонения.
През 3-та-4-та година след засаждането се провежда сравнително силна резитба, чрез която се оформя скелетът на дървото и се увеличава прекомерното натоварване с плод. Резитбата е опростена и се състои главно в прореждане на гъсторазположените странични клони, а клоните, които растат близо до земята и пречат на обработката, се отстраняват. Отстраняват се и прекалено силните и изправенорастящите клони. Дървото се ограничава на височина до 2,5 т. Останалите странични клони се съкращават.
Кайсия
Кайсията се формира главно по подобрената етажна и чашовидната корона.
Подобрената етажна корона се изгражда от 6-7 скелетни клона. Първата резитба след засаждането се прави на височина 80-9O cm, като предивременните клончета в зоната на короната, ако са слаби, се съкращават на 2-3 пъпки, а когато са силни, използват се за оформяне на скелетните клони от първия етаж (обикновено 3) и се режат на 1/2 до 1/3 от дължината им. Ниско израсналите се премахват от основата. През лятото в зоната на короната се избират три летораста за бъдещите скелетни клони и водач. Всички останали се премахват. През следващата пролет при втората резитба клоните се режат по описания начин, като водачът се оставя с около 1/4 no-дълъг от скелетните клони.
Останалите скелетни клони и разклонения се избират през третата и четвъртата година, с което приключва формирането. Скелетните клони над първия етаж са разположени на 50-80 cm в зависимост от растежа на отделните сортове. При сортовете с по-прибрана корона разстоянието е no-голямо. Разстоянието между отделните клони е 20-40 cm при единично разположените и 30- 50 cm при разположените на групи (от два клона).
За формиране на кайсиевите дървета съществено значение имат летните резитби - филизене и пензиране. Чашовидната корона се изгражда както при прасковата.
Череша и вишни
Черешовите дървета се формират по подобрената етажна корона. Височината на стъблото е 40 cm. Изграждат се четири етажа, като първият се формира с три скелетни клона, сключващи помежду си ъгъл от около 120°. Вторият етаж се изгражда на разстояние 100-110 cm. Трите му скелетни клона се разполагат в междините, образувани от клоните на първия етаж. В третия и четвъртия етаж се оставят по два скелетни клона. След оформянето на короната водачът се прерязва над подходящо странично клонче. Разстоянието между втория и третия етаж е 90-100 cm, а между третия и четвъртия - около 80 cm. Скелетните разклонения се оставят на разстояние 60-80 cm от основата на скелетния клон или предшествуващото разклонение, като се разполагат последователно от различни страни на скелетния клон, но никога откъм тръбната или коремната му страна. След встъпване на дърветата в плододаване височината им не бива да превишава 4,5 м.
При формиране на дърветата с височина на стъблото 9O-100 cm и седем скелетни клона, разположени в три етажа, за първия се избират три клона, два от които по посока на редовете, а третият - сключващ ъгъл около 20° спрямо посоката на реда. Вторият етаж се оформя на разстояние 90-100 cm от първия с два клона, разположени перпендикулярно на редовете. На 80-90 cm от втория етаж се оставят още два скелетни клона, след което водачът се премахва над странично клонче, намиращо се на 40-60 cm над тях. Така се формират дърветата, плодовете на които ще се прибират механизирано.
В по-ограничен размер се създават плетове. В тях дърветата имат височина на стъблото 30-40 cm, като скелетните клони н разклонения се насочват чрез превиване и привързване в посоката на реда. При формирането на дърветата се извършва съкращаване, но в по-ограничен размер, а силните леторасти, които израстват перпендикулярно на посоката на редовете, се премахват напълно. След окончателното оформяне плетът има около 4 m височина и 2-2,2 m ширина.
В съвременното черешово производство все повече ще нарастаа значението на т. нар. контурна резитба, която се извършва с помощта на резитбени агрегати. При тази операция през известни интервали от време се прерязват върховете на скелетните клони и разклонения на височина 4,5-5 т. Ограничава се и ширината на короните. След механизираната резитба се прореждат или се съкращават някои клони.
Вишневите дървета се формират с височина на стъблото 90- 100 cm по подобрената етажна корона, подробно описана при черешата. Плододаващите вишневи дървета се нуждаят от резитба за прореждане на короната и особено за съкращаване на юбрастващите клонки.
Съкращаването се извършва през 4-5 години. Ширината и височината на короните на дърветата се ограничават чрез контурна резитба.
Орех
При отглеждането на ореховите дървета резитбата е сведена до минимум, особено през периода на плододаване. През първите 1-2 години след засаждането на дръвчетата обаче са необходими грижи за формиране на короната и определяне височината на стъблото.
Поради ценната дървесина височината на стъблото не бива да бъде по-малка от 1,50 m и повече от 2,20 м. Най-подходяща форма на короната е подобрената етажна, образувана от три странични скелетни клона на първия етаж и 2-3 единично разположени клона по водача, или подобрената чашовидна с четири скелетни клона. Формирането на короните не е трудоемна работа. През първата година с ръка се оронват пъпките по стъблото. Оставят се 5-6, от които впоследствие израстват скелетните клони. Оронването на пъпките става след набъбването им, когато големите зимни студове са преминали. На втората година при подобрената етажна корона се оставят три клончета и един продължитела при подобрената чашовидна - четири. Всички останали клончета по стъблото се премахват от основата. След третата година коронките на дръвчетата са формирани и резитбата се изразява в премахване на някои излишни клончета, които сгъстяват короната, т. е. прилага се резитба за просветляване. При формирането не се съкращават клончета.
Бадем
През първите четири години резитба за формиране на бадемовото дръвче не се извършва. Почиства се само стъблото на необходимата височина, която за сортовете Кримски, Нонпарей, Приморски, Марково 11 и Несебър е 100-110 cm, а Десертен, Никитски късноцъфтящ, Никитски 1710 - не по-малко от 120 cm. В короната може да се направи слаба корекция само на някои изправено растящи силни клончета, които се съкращават леко, за да не потиснат растежа на останалите. Само при сортовете Десертен, Никитски 1710 и Никитски късноцъфтящ ежегодно наведените клончета се съкращават на горна пъпка или на горно предивременно клонче, за да се повдига короната.
През зимата срещу петата година от засаждането и през петата и шестата година последователно се отстраняват преплетените или разположени един над друг клони, без да се прави резитба за съкращаване и да се почистват плодни клончета. През следващите години периодично се отстраняват също само единични полускелетни клонки.
Растителнозащитни мероприятия
а. В овощните насаждения
- Изрязват се, събират се и се изгарят гъсеничните гнезда, яйчните купчини и пръстенчета, клонките и леторастите, заразени от болести и нападнати от неприятели, мумифицираните плодове и др., ако това не е извършено през есента.
- Обеззаразява се амбалажът (касетки, бокспалети, контейнери и др.), като се обгазява в затворени помещения или се напръсква с разтвор от фунгицид (0,4 % купроцин) и инсектицид (0,1 % вофатокс 50).
- Метеорологичните условия през февруари са благоприятни за провеждане на зимното пръскане. То се извършва с разтвор от 1,5 % динитроортокрезолови препарати (динозол 50 РП, агризол, нитрозан, арборол 3 %) срещу щитоносните и листните въшки, листните бълхи, кръвната въшка, яйцата на педомерките, а карите, какавидите на листоминиращия молец и др., конто зимуват по стъблата и короните на дърветата. Срещу яйцата на червения овощен акар и ларвите на калифорнийската щитоносна въшка за предпочитане е да се използва 3 % от масления препарат ЕМ-80.
Зимно пръскане се извършва, когато плътността на някои от неприятелите е над икономическия праг за вредност, а именно: за акарите - 50 яйца на клонка, дълга 8-10 cm; за сливовата щитоносна въшка - над 5 ларви от втора възраст на линеен метър; за листните въшки - над 5 яйца на линеен метър; за ябълковия молец - 0,5-1 щитче на линеен метър; за крушовите бълхи - над 35-40 яйца на торбесто клонче; за калифорнийската щитоносна въшка - независимо от плътността й.
Със същите препарати се пръскат сливовите дърсета срешу кривули и окапалите листа за унищожаване на зимуващата зараза от струпясване по ябълката и крушата, от червени листни петна по сливата, антракноза по ореха, церкоспороза и струпясване по бадема (фиг. 32). Развитието на кривулите по сливата зависи изключително от валежите през периода на набъбване и разпукване на плодните пъпки, придвиждането на които за сега е невъзможно, поради което зимното пръскане срещу тази болест се извършва всяка година. За зимно пръскане срещу кривулите по сливата може да се използва и 1 % бордолезов разтвор.
Динитроортокрезолови препарати не трябва да се използват за пръскане на прасковени дървета, нападнати от калифорнийска щитоносна въшка и други неприятели, защото са фитотоксични за плодните пъпки на някои сортове. С ДНОК препарати не бива да се прави зимно пръскане всяка година, защото причиняват отслабване на мразоустойчивостта на овощните дървета.
Резултатите от зимното пръскане са добри, когато разтворите се изпръскват във вид на едри капки и всички части на дърветата се покрият с разтвор. Това може да се постигне при изпръскване на 100-150 1/dka с мощни пръскачки в тихо време.
- За южните райони на страната най-подходящият срок за внасяне на почвените хербициди е краят на февруари защото тогава започва поникването на плевелите и почвата е достатъчно влажна - гаранция за висока ефективност. За икономия на хербициди и за намаляване на вредните последствия от тях се третира само редовата ивица на насажденията. Преди внасянето на хербицидите почвата се разрохква и подравнява. При грубо обработена и неподравнена почва разпръскването на хербицидите е-неравномерно, поради което някои плевел ни растения остават незасегнати. Почвата в редовата ивица се обработва с фрези или култиватори с отклоняващи се секции, към които се агрегатира и уредба за внасяне на хербициди. В Института по овощарство -Пловдив, е конструирана уредба, с която може да се пръска при различни ширини на междуредията в овощните насаждения и много добро опазване на ниско разположените листа и клони от разтвора. При липса на специални уредби за внасяне на хербициди след фрезуването се пръска с пръскачка ОНК. Вентилаторните пръскачки не са подходящи за тази цел.
За пръскане на почвата в ябълкови насаждения на 2-3-годишна възраст се използва 300-500 g/dka симазин 50 (хербазин 50) или 400 g/dka кармекс, а за насаждения над четиригодишна възраст и тежки почви симазинът се увеличава на 600-1000 g/dka.
Фиг. 32. Кривули по слива:
1, 2, 3 - болни плодове; 4, 5 - здрави плодове
В ябълковите насаждения над четиригодишна възраст освен симазин 50, може да се използват и 600-1000 g/dka атразин 50, 600-1000 g/dka цеазин 50, 600 g/dka аминотриазол и др.
Дюлята и крушата, присадени върху дюлева подложка, са силно чувствителни и до тригодишна възраст не понасят третиране с почвени хербициди. Насажденията над четиригодишна възраст могат да се пръскат с 600 g/dka симазин или 400 g/dka диурон (кармекс). За третиране на дюлевите и крушовите насаждения, както и на ябълковите до четиригодишна възраст, особено когато почвата е лека, песъчлива, не бива да се използва атразин. Борбата с плевелите в тях може да се води с 8-10 kg/dka гранулиран касброн и префикс или с 1000-1200 g/dka намокрим прах от същите препарати без риск да се повредят растенията. Преди поникването на плевелите и при поникването, когато още не са достигнали височина, по-голяма от 3-4 cm, в крушовите насаждения над тригодишна възраст много добър ефект се получава от 400-600 g/dka диурон, разтворен в 60-90 1 вода, а при поизраснали плевели - от 200-300 g/dka амизин.
Костилковите овощни видове (праскова, кайсия, череша и др.) са силно чувствителни на системни хербициди. При внасяне в насаждения до четиригодишна възраст те причиняват жълтеене и опадане на листата и сериозни смущения в развитието на дърветата. Насажденията с костилкови овощни видове могат да се третират с не повече от 500 g/dka симазин или 8-10 kg/dka касорон, 300 g dka диурон или 200 g/dka синбар.
Хербицидите се нзпръскват с пръскачки, които не се използват за пръскане с други пестициди (фунгициди, инсектициди, акарициди), защото и най-малките остатъци от тях причиняват повреди по зелените растения. Когато няма такава възможност, след пръскане на хербициди резервоарите, тръбопроводите и разпръсквачите на пръскачките се измиват обилно с вода, в която е разтворена 2 % калцинирана сода или негасена вар.
б. В ягодовите насаждения
- Ягодовите растения до тригодишна възраст са чувствителни на триазинови хербициди (симазин 50, атразин 50, хербазин 50, цеазин 50), но са устойчиви на теноран. Затова 300 g/dka симазин, разтворен в 60-80 1 вода, може да се използва за борба с плевелите в ягодовите насаждения само след тригодишна възраст. Най-подходящ за ягодовите насаждения е 600-100O^g/dka теноран, приложен веднага след поникването на плевелите. По-късно той не е ефикасен.
в. В малиновите насаждения
- Зимно пръскане на малиновите насаждения с 1,5 % ДНОК препарати (динозол 50, агризол, нитрозан) срещу дидимела, ко-иотириум, антракноза, листни петна, щитоносни въшки и други болести и неприятели, при което освен растенията, се напръскват и окапалите листа. Насаждения, нападнати от калифорнийска щитоносна въшка, се напръскват с 3 % EM-80.
- За борба с плевелите в малиновите насаждения се използва 400 g/dka симазин 50 (хербазин 50) или префикс, 8-12кг/дка гранулиран касорон или 1-1,2 kg/dka праховиден касорон Младите малинови насаждения до тригодишна възраст не се третират със симазин, а атразинът не е подходящ както за младите, така и за по-възрастните насаждения.
г. В касисовите насаждения
- Пръскане на почвата в касисовите насаждения с 400 g/dka симазин или префикс, 8-12 kg/dka гранулиран касорон или 1- 1,2 kg/dka праховиден касорон.
