А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Цинк
Общото количество на цинка в организма e 2-3 g. Той се съдържа вьв всички органи на човешкия организъм, като особено богати са черния дроб бъбреците, β-клетките в панкреаса, простатата, косата, еритроцитите. В кръвта цинкът се разпределя между еритроцитите (75-85 %), плазмата (12-25%) и левкоцитите (3%). Цинкът е съставка на над 70 металоемзима (карбоанхидраза, уриказа, глутаматдехидрогеназа, алкална фосфатаза, алкохолдехидрогеназа). Участва във формирането на колагена и има отношение към зарастването на рани. Важен е за възприятията (вкус и мирис), от значение е за клетъчната репликация, растежа и половото съзряване, за имунната защита.
Ежедневно с храната се приемат 5 mg цинк. Резорбцията му се осъществява в дуоденума и тънките черва, а екскрецията - 90% през червата (секреция от панкреаса, чревната лигавица и жлъчката) и 10% през бъбреците.
Показания за изследване: за установяване на недоимък при застрашени групи (неправилно хранени деца, бременни, недоимъчно, както и продължително парентерално хранене, трудно заздравяващи рани, обширни изгаряния) и за диагнозата на ентерохепатален акродерматит.
Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на биологичен материал.
Биологичен материал: серум, плазма без следи от хемолиза, клетъчни лизати (еритроцити, левкоцити), сборна урина от 24-часа, коса.
Референтни граници:
Серум:
новородни: 11-40 µmol/l
кърмачета, деца: 11-31 µmol/l
възрастни: 12-24 µmol/l
Урина (24-h диуреза):
мъже: 1,5-23,0 µmol/24h
жени: 1,5-11,0 µmol/24h
В серум стойностите са с около 10% по-високи от тези в плазмата, поради освобождаване на цинк от тромбоцитите по време на съсирване на кръвта. Ссрумната концентрация на цинка е най-висока в 9 и 18часа.
Намалена концентрация на цинк в серума:
1. Вродено нарушение в резорбцията на цинка.
2. Продължително парентерално хранене.
3. Нарушена чревна резорбция.
4. Фебрилни състояния и травми.
5. Обширни изгаряния.
6. Анорексия.
7. Лечение с анаболни и металхелатни лекарства, пенициламин, химиотерапия.
8. Предразполагащи към дефицит на цинк са възпалителни заболявания на стомаха, целиакия, сьрповидноклетъчна хемолитична анемия, захарен диабет, уремия, нефрозен синдром, цироза, остър инфаркт на миокарда, паренхимни чернодробни заболявания.
Главният сигнал за недоимък на цинк са прояви като косопад и кожни лезии, трудно зарастващи рани, намалено обоняние и вкус. Освен това недоимъкът на цинк у деца води до нанизъм, задържане на половото съзряване, хепатоспленомегалия, хипохромна анемия.
Повишена концентрация на цинк в серума:
1. Предозиране на заместително лечение с цинкови соли.
2. При инхалация на пари от цинкови соли.
