А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Хроничен лимфоцитен тиреоидит на Хашимото
На латински език: Thyreoiditis lymphomatosa chronica Hashimoto.
На английски език: Chronic lymphocytic thyroiditis, Hashimoto’s thyroiditis, Autoimmune thyroiditis.
Определение: Хроничният лимфоцитен тиреоидит на Хашимото е автоимунно заболяване, което възниква у генетично предразположени лица (носители на HLA-DR5 антиген). Най-често боледуват жени на възраст между 30 и 50 години. Съотношението мъже:жени е 1:20. При деца и юноши се среща в около 1%. Тиреоидитът на Хашимото е най-често срещаната форма на тиреоидит. Нарастването на честотата му се свързва с повишената честота на вирусните инфекции, повишената консумация на йод, а вероятно и на повишения радиационен фон.
Етиология: За пусков механизъм на заболяването се счита гама-интерферонът, който се освобождава при вирусни инфекции. Той води до експресия на HLA-DR5 антигена, с последващо активиране на Т-хелпери, които стимулират В-лимфоцитите за синтез на тиреоидни антитела. Образуват се тиреоглобулинови антитела (ТАТ), микрозомални антитела (МАТ), растежни антитела (ТРАТ). При 5% от болните се установяват висок титър на антитела, стимулиращи рецепторите за ТТХ на щитовидната жлеза.
Патоанатомия: Щитовидната жлеза е с много плътна консистенция, неравна повърхност, възлеста структура. Хистологично се установява инфилтрация с лимфоцити и плазматични клетки, които формират лимфни фоликули, но тиреоидните фоликули са запазени. Възможно е да има разрастване на фиброзна тъкан. Според хистологичните промени и еволюцията са описани три варианта на тиреоидита на Хашимото:
1. Ювенилен лимфоцитен тиреоидит – има изразена лимфоцитна инфилтрация. Среща се при деца в пубертетна възраст.
2. Оксифилен вариант – има лимфоцитна инфилтрация, оксифилия и гигантски клетки. Среща се между 30 и 50 годишни.
3. Фиброзен вариант – налице е изразено фиброзно разрастване, по-слаба лимфоцитна инфилтрация. Щитовидната жлеза е малка. Среща се при възрастни пациенти. Повече от половината болни завършват с хипотиреоидизъм.
Клиника: Основен клиничен белег е нарастването на щитовидната жлеза (ІІ – ІІІ степен). Тя става плътна, неравна, възловидна, може да има асиметрична форма. Понякога жлезата е болезнена при палпация, но винаги е подвижна при преглъщане.
Функционалнато състояние на щитовидната жлеза може да бъде различно през отделните периоди, поради което и клиничната картина е разнообразна. В по-голям период от време, а понякога и постоянно е налице еутиреоидно състояние (нормална функция на щитовидната жлеза). В 5-10% от случаите се наблюдава хипертиреоидизъм (хашитоксикоза). По-често настъпва състояние на хипотиреоидизъм. Тези преходи във функционалното състояние на жлезата настъпват през различни интервали (месеци, години), но при повечето болни има тенденция към хипотиреоидизъм.
Освен тези има и още редица варианти на заболяването. Понякога започва подостро с болки и наподобява подостър тиреоидит.
Semi-Hashi е вариант, при който щитовидната жлеза дифузно нараства, а плътността й се увеличава. Понякога има лека болезненост в жлезата и леко увеличени лимфни възли. Този вариант често се съчетава с нехочкинови лимфоми и карцином на млечната жлеза, на щитовидната жлеза. При Semi-Hashi лечението с тиреоидни хормони не е ефективно.
Тиреоидитът на Хашимото често се съчетава с други автоимунни заболявания – ревматоиден артрит, системен лупус еритематодес и др.
Изследвания: Хормоналните изследвания най-често са нормални или с долногранични Т3 и Т4 (расп. FT3 и FT4) и повишен TSH. Установяват се много високи титри на антитела (ТАТ, МАТ и др.).
На ехография се установява хипоехогенен образ на жлезата. В повечето случаи поглъщането на 131J е повишено. Сцинтиграфията е характерна – “петниста”, тип “леопардова кожа”. Понякога има както “псевдостудени” участъци, така и “псевдогорещи” участъци. Най-ценна информация дава тънкоиглената аспирационна биопсия с хистологично изследване.
Диагноза: Поставя се въз основа на увеличената, плътна щитовидна жлеза, повишените титри на антитела, аспирационната биопсия с хистологично изследване.
Диференциална диагноза: Тиреоидитът на хашимото може да имитира всички тиреоидни заболявания. Трябва да се разграничи от: ендемична струма, карцином на щитовидната жлеза, тиреотоксикоза, токсичен аденом, другите тиреоидити.
Лечение: Провежда се заместително лечение с тиреоидни хормони в 6-8-12- месечни курсове. Когато е настъпил траен хипотиреоидизъм се провежда пожизнена заместителна терапия.
При хашитоксикоза се прилагат тиреостатици.
Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване, но лечението с кортикостероиди и имуносупресори е неефективно.
Хирургично лечение се предприема при съмнение за тиреоиден карцином, при възли, неповлиявани от хормоналната терапия, и при големи струми с компресионни прояви. Следоперативно се провежда супресивна терапия с тиреоидни хормони.
Прогноза: прогнозата е благоприятна. Ако настъпи хипотиреоидизъм той се коригира с тиреоидни хормони и трудоспособността на болния не се понижава.
Прочетете за:
анатомия на щитовидната жлеза
