А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Хроничен гастрит
На латински език: Gastritis chronica.
На английски език: Chronic gastritis.
Определение: Хроничният гастрит е дълготрайно неспецифично възпалително заболяване на стомашната лигавица.
Класификация:
А. Хроничен гастрит тип А, хроничен гастрит на корпуса, хроничен автоимунен гастрит:
Етиология: Счита се, че за възникването на този гастрит основна роля имат генетичните фактори.
Патогенеза: Касае се за автоимунно заболяване, което често се асоциира с пернициозна анемия, с някои автоимунни ендокринопатии – тиреотоксикоза, тиреоидит на Хашимото, захарен диабет тип 1, болест на Адисон.
Установяват се антитела срещу пристенните клетки и срещу интринзик-фактора (ИФ). Автоантителата срещу пристенните клетки биват три типа: автоантитела срещу микрозомите на пристенните клетки, срещу повърхностните им антигени (цитотоксични антитела) и срещу мембранно свързаната Н+ / К+- АТФ-аза. Те увреждат пристенните клетки и намалява продукцията на солна киселина. Стига се до хипо- и ахлорхидрия. Гастрин продуциращите клетки са интактни и по механизма на обратната връзка настъпва хипергастринемия.
Автоантителата срещу интринзик-фактора биват два типа:
1. ИФА-1 (блокиращи, 70%): блокират свързването на вит.В12 с ИФ и на абсорбцията на витаминиа, може да се развие вит.В12 недоимъчна анемиа (пернициозна анемия).
2. ИФА-2 (свързващи, 30%): свързват се както с ИФ, така и с комлекса ИФ-вит.В12 и не блокират абсорбцията на витамина.
Б. Хроничен гастрит тип В, хроничен гастрит на антрума, хроничен бактериален гастрит:
Етиология: Причинява се от Helicobacter pylori. Процесът се локализира предимно в антрума. Увреждат се гастринпродуциращите клетки и настъпва хипогастринемия. Понякога възпалителният процес се разпространява асцендентно, при което се увреждат пристенните клетки и настъпва хипохлорхидрия.
Хроничен гастрит тип В се среща в над 50% от хората над 50-годишна възраст.
В. Хроничен гастрит тип С, химически индуциран гастрит:
Етиология: Дължи се на въздействието на различни химични вещества. Най-често се наблюдава при продължително лечение с нестероидни противовъзпалителни средства, цитостатици, по-рядко поради рефлукс на жлъчка в стомаха.
Патоанатомия: При хроничните гастрити се установява инфилтрация на lamina propria на лигавицата с лимфоцити и плазмоцити.
Клиника: В повечето случаи заболяването протича безсимптомно. При напреднал процес може да се наблюдава безапетитие, горчив или метален вкус в устата, обложен с белезникав налеп език, тежест и тъпи болки след нахранване в стомаха. Установяват се бледа кожа и видими лигавици в резултат на желязодефицитна или пернициозна анемия.
Диагноза: Поставя се въз основа на клиничното протичане и ендоскопското изследване. Потвърждава се хистоморфологично след биопсия. Хеликобактер-пилорна инвазия в стомашната лигавица се доказва чрез: дихателен тест с 13С урея, културелно, хистологично, серологично.
Лечение: При хроничен гастрит тип А се провежда лечение с кортикостероиди (напр. Prednisone, Prednisolone) и имуносупресори – Azathioprin (Imuran). Антителата срещу пристенните клетки и ИФ намаляват и състоянието на пациента се подобрява.
При хроничен гастрит тип В се цели трайно отстраняване на хеликобактер-пилорната инфекция. Известни са различни схеми за ерадикационна терапия. Напр. тройната комбинация от Metronidazole, Amopen, De Nol, в съчитание с инхибитор на протонната помпа (напр. Omeprazole). Други комбинации са напр. Clarithromycin, Amoxicillin и Omeprazole; Metronidazole, Clarithromycin и Omeprazole. Лечението продължава 7-10 дни. Успехът от терапията се проверява един месец след нейното завършване чрез гастроскопия с биопсия от антрум и корпус.
Прилагат се и гастропротектори, аналгетици, спазмолитици, антиемитици, желязосъдържащи препарати, vit.B12.
Прочетете за:
анатомия на стомаха
