А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Хлорид
Хлоридът (Сl- ) е главен анион на извънклетъчната течност. Около 88% от количество на Cl- в организма се намират в извънклетъчната течност и само 12% - във вътреклетъчното пространство. При обичаен диетичен режим, ежедневният прием на Сl- е 120-260 mmol и също толкова се отделят: 98% през бъбреците, около 2% през червата и под 0,5% с потта. Основната функция на Сl- е поддържане на водния баланс и осмотичното налягане.
Показания за изследване: контрол на инфузионно лечение; диагноза на бъбречни тубулни ацидози; нарушения на алкално-киселиннотo състояние.
Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на биологичен материал.
Биологичен материал: серум, плазма, 24-часова урина, ликвор, пот.
Референтни граници:
Серум
новородени кърмачета,деца 100-115 mmol/l
възрастни 96-110 mmol/l
24-h урина (възрастни) 110-225 mmol/l
Ливвор 115-132 mmol/l
Клирънс на хлорид 0,0117-0,067 ml/s
Хипохлоридемия:
Най-честите причини са:
1. Хронична респираторна ацидоза.
2. Метаболитна алкалоза в резултат на продължително повръщане.
3. Лечение с фуроземид.
Хиперхлоридемия:
Най-честите причини са:
1. Респираторна алкалоза при продължителна хипервентилация (треска, увреждания на ЦНС).
2. Метаболитни ацидози, при които е понижена концентрацията на НСО3:
- продължителни диарии, фистули - жлъчни, тънкочревни, панкреасни (загуба на бикарбонати);
- отравяне със салицилати;
- бъбречни тубулни ацидози.
3. Приемане на някои медикаменти (амониев хлорид).
Повишено отделяне на С1- с урината: метаболитна ацидоза, хипоалдостеронизъм, лечение с фуроземид, тубулопатии.
Намалено отделяне на С1- с урината:
- хипералдостеронизъм;
- екстраренална загуба на С1- при фистули, загуба през гастро-интестиналния тракт, дренажи.
Повишена концентрация на С1- в потта има при муковисцидоза.
