А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Хемолитични анемии при дефицит на пируват-киназа
Определение: Пируват-киназният дефицит е второто по честота след глюкозо-6-фосфат дехидрогеназния дефицит нарушение, което предизвиква ензимно обусловена хемолитична анемия.
Етиология: Пируват-киназата (ПК) има 4 изоензима:
1. ПК тип М1 – действа в мускулите, сърцето, мозъка.
2. ПК тип М2 – действа в левкоцитите и тромбоцитите.
3. ПК тип L – действа в черния дроб.
4. ПК тип R (с подтипове R1 и R2) – действа в еритроцитите.
Молекулата на типовете М1 и М2 се синтезират под ръководството на доминантен ген в дългото рамо на 15 хромозома, а на типовете L и R - в дългото рамо на 1 хромозома. При мутации в генът в първа хромозома намалява синтеза на ПК тип R1 и R2 и се получава хемолитична анемия. Заболяването се унаследява по автозомно-рецесивен начин. Хетерозиготните носители са клинично здрави. Среща се в северна Европа, Япония, Мексико.
Патогенеза: ПК участва в цикъла на анаеробната гликолиза в еритроцитите, който осигурява енергия за техния живот. В еритроцитите с дефицит на ПК е понижен синтеза на АТФ. Те са лесно късливи, разрушават се в слезката и имат скъсена преживяемост. АТФ поддържа Na+/K+ градиент на клетъчната мембрана. Понижаването на АТФ води до напускане на K+ от еритроцитите и те се разрушават.
Клиника: Клиничната симптоматика варира от тежка неонатална жълтеница (която може да доведе до kernicter) до множество олигосимптомни форми. Постоянен симптом е анемията – има бледа кожа и лигавици, отпадналост, лесна умора. Анемията се понася сравнително леко от пациента поради изместване надясно на кривата на дисоциация на оксихемоглобина. Това се дължи на повишеното съдържание на 2,3-дифосфоглицерат в еритроцитите.
Има интермитентно пожълтяване на склерите и кожата, сплено- и хепатомегалия. Хемолитичните кризи се провокират от остри инфекции, стрес, хирургична интервенция, бременност. Като усложнение може да настъпи холелитиаза.
Лабораторни изследвания: Понижени са хемоглобинът, еритроцитите, хематокрита. Повишени са ретикулоцитите. Има анизоцитоза, пойкилоцитоза, шизоцити, телца на Howell-Jolly, базофилно пунктирани еритроцити, единични еритробласти. Осмотичната резистентност на еритроцитите е понижена. Повишен е индиректния билирубин, понижен е серумния хаптоглобин, серумното желязо е нормално или повишено. Чрез специфичен ензимен тест се доказва ПК-дефицит.
В костният мозък има еритробластна хиперплазия.
Диагноза: Поставя се въз основа на данните за анемия, жълтеница, понижена осмотична резистентност, ретикулоцитоза. Сигурна диагноза се поставя чрез доказване на понижена активност на ПК в еритроцитите.
Диференциална диагноза: праве се с наследствена микросфероцитоза, Г6ФД дефицит, таласемии, с всички хемолитични анемии и всички случаи на иктеричен синдром.
Лечение: При незначителна анемия лечение не е необходимо. При тежко протичане се прилагат кортикостероиди, анаболни препарати, антиоксиданти (витамин А, витамин Е), фолиева киселина. Обменно кръвопреливане се налага при новородени с тежка анемия.
Спленектомията е с несигурен ефект.
