А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я

Хематурия

Наличието на кръв в урината се нарича хематурия. При микроскопско изследване на уринен седимент нормално може да се открият до 2-3 еритроцита на зрително поле.Стойности над тези се приемат за патологични. Наличието на изоморфни еритроцити (с еднаква форма) говори за кървене от дисталните пикочни пътища. При кървене от бъбречен произход, поради деформация при преминаването им през гломерулната базална мембрана и тубулите, повече от 30% от еритроцитите са дисморфни - с неравни очертания и форма, различни един от друг.

В зависимост от интензивността й, хематурията бива:
- микроскопска – установява се само при микроскопско изследване;
- макроскопска – видима. Урината се оцветява в червено при наличие на повече от 1ml кръв в 1l урина.

Характеристика на хематурията:

1. По цвят бива:
- с тъмнокафеникаво ръждив цвят като чай, кафе - източникът на кървене е от бъбреците. При лизирането на еритроцитите се освобождава хемоглобин, който в кисела среда се превръща в кисел хематин;
- със светло розов цвят като вода, в която е мито месо - източникът на кървене е от дисталните пикочни пътища.

2. По количество бива: профузна (отделяне на обилно количество кървава урина), силна, умерена, слаба.

3. По време на микцията бива:
- инициална – израз на увреждане на задната уретра или простатната жлеза;
- тотална – от бъбречен произход;
- терминална – от пикочния мехур.

Ориентировъчно значение за източника на кървене има така наречената “проба с трите чаши”. Болният уринира последователно в три съда, като седиментът на всяка порция се изследва поотделно. При поява на кръв в началото на уринирането (инициална хематурия) и в първата чаша, причините най-често са в уретрата и простатата. При поява на кръв в края на уринирането (терминална хематурия) и в третата чаша, причините най-често са в пикочния мехур. При поява на кръв и в трите чаши (тотална хематурия), тя е от бъбречен произход.

4. По протичане бива: постоянна и интирмитентна (строго периодична или през неправилни интервали).

5. В зависимост от наличието или отсъствието на съпътстващи симптоми, хематурията бива:
- изолирана (безсимптомна);
- симптоматична – има болки, смущения в уринирането, цилиндрурия, пиурия.

Макроскопската хематурия трябва да се отличава от:

1. Псевдохематурия – урината е червено оцветена, но при микроскопското изследване не се установяват еритроцити. Може да се дължи на:
- хемоглобинурия – урината е бистра с ясно червен до тъмночервен цвят, но при микроскопско изследване не се установяват или се установяват единични еритроцити.. Дължи се на излишен свободен хемоглобин в кръвта. Наблюдава се при пароксизмална хемоглобинурия, при преливане на груповонесъвместима кръв, при тежки изгаряния, след отравяния (напр. с карболова киселина).
- ендогенни вещества – порфирин, урати, уробилин и уроеритрин.
- екзогенни вещества – прием на амидофен, аналгин, тубоцин, туборин, тетрациклини. Може да се оцвети и от храни, напр. цвекло.

2. Уретрорагия – има кървене от уретрата и се появява между микциите. Може да се дължи на травми или на тумор на уретрата.

Най-честите причини за поява на хематурия са:

1. Преренални (предбъбречни):
- кръвни заболявания, при които има нарушение в кръвосъсирването – хемофилия, хеморагична пурпура, левкемии;
- лечение с антикоагуланти и други медикаменти – сулфонамиди, салицилати, барбитурати;
- остри трескави състояния – скарлатина, ревматизъм, морбили, сепсис, бруцелоза, тиф и др.;
- хронични инфекциозни заболявания – малария, ендокардит;

2. Ренални (бъбречни): гломерулонефрити, пиелонефрити, нефролитиаза, бъбречна туберкулоза, тумори, бъбречен инфаркт, интерстициален нефрит, поликистоза, папиларна некроза, травми.

3. Постренални (следбъбречни): литиаза и тумори на пикочните пътища, хеморагичен цистит, дивертикули, травми, тумори на простатата.