А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Феморална херния
На латински език: Hernia femoralis.
На английски език: Femoral hernia.
Определение: Бедрената херния представлява излизане в подкожието на коремни органи, покрити с париетален перитонеум през феморалния канал. Носи името си от анатомичната област, в която се формира. Бедрената херния е винаги придобита. Среща се по-често при жени след 40 годишна възраст.
Етиология:
І. Причини от общ характер:
1. Предразполагащи фактори: пол, възраст, наследственост, телосложение, охраненост, бременност. Хернии възникват по-лесно при хора със слаба мускулатура на коремната стена.
2. Предизвикващи фактори: повишаване на вътрекоремното налягане при физическа работа, напъни за микция и дефекация, кашлица.
ІІ. Причини от локален характер: особености в анатомичното устройство на бедрения канал.
Анатомия: Феморалният канал заема медиалната част на lacuna vasorum, през която големите кръвоносни съдове преминават от малкия таз към бедрото. През нея преминават също лимфни съдове и се разполагат лимфни възли. Бедреният канал има дължина 1-2 сm. В изправено положение има почти вертикална посока, като латерално се ограничава от v. femoralis, медиално от lig. lacunare, отзад от pectin ossis pubis, а отпред от lig. inguinale. Каналът има два отвора:
- външен отвор (hiatus saphenus) – образува се от повърхностния слой на fascia lata. През този отвор преминава v. saphena magna и се влива във v. femoralis.
- вътрешен отвор, бедрен пръстен (anulus femoralis) – ширината му (т. е. разстоянието между v. femoralis и lig. lacunare) е 1.2 сm при мъжете и 1.8 сm при жените. В областта на бедрения пръстен перитонеумът хлътва и се образува ямка – fossa femoralis. При повишено вътрекоремно налягане коремни органи могат да избутат париеталния перитонеум през бедрения пръстен и да се спуснат заедно с него до hiatus saphenus. Възниква феморална херния.
Елементи на хернията:
1. Херниален отвор – отвора на коремната стена, през който преминава херниалния сак.
2. Херниален сак – образува се чрез пролабиране на париеталния перитонеум през херниалния отвор в подкожието. Представлява тънка, прозрачна ципа, покрита с плосък епител. Може да има най-различна форма – крушовидна, конусовидна, кълбовидна и др. Херниалният сак се състои от шийка, тяло и дъно.
3. Херниално съдържима – най-често в херниалния сак попадат тънко черво, което е с дълъг мезентериум и е лесно подвижно, голямо було, по-рядко дебело черво (цекум, сигма) и др.
Клинична картина: Болните се оплакват от теглеща болка в слабинната област. Може да има гадене, повръщане, подуване на корема, дизурични смущения. Появява се окръглена подутина с малки размери, до орех или кокоше яйце, разположена винаги под lig. inguinale. В легнало положение хернията се прибира спонтанно. Феморалната херния се заклещва по-често от ингвиналната. Бедреният канал е тесен и картината на заклещването е бурна. За 3-4 h настъпва некроза.
Диагноза: Поради малките размери хернията може да не се разпознае.
Диференциална диагноза: Прави се с: ингвинална херния, абсцес на m. psoas, варикозен възел на v. saphena magna, аневризма на a. femoralis.
Лечение: Лечението на бедрената херния е оперативно. Може да се използва феморален, ингвинален или абдоминален достъп.
Профилактика: Укрепване на коремната стена чрез спортуване, туризъм. Избягване на напъни, своевременно лечение на кашлица, запек, намаляване на телесното тегло.
