А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Тънко черво
Тънкото черво представлява нагъната тръба, която започва от пилора на стомаха и завършва при илео-цекалната клапа, намираща се на границата с дебелото черво. Дължината му у жените е около 6,5 m, а у мъжете – 7 m. Ширината на просвета на тънкото черво е най-голяма в началната му част ( около 4-5 сm),след това постепенно намалява, като в крайната му част е около 3сm.
Тънкото черво се разделя на три части:
1. Дванадесетопръстник – duodenum: има форма на подкова, която обхваща главата на панкреаса. Дължина му е 25-30 сm (12 напречни пръста). Състои се от четири части:
- горна част (pars superior) – започва от пилора и има дължина около 5 сm. Тази част се означава като луковица – bulbus duodeni;
- низходяща част (pars descendens);
- напречна част (pars horinzotalis) – прекосява напречно долната куха вена (v. cava inferior) и коремната аорта на нивото на IV поясен прешлен;
- възходяща част.
Дванадесетопръстникът се разполага ретроперитонеално, с изключение на горната му част. Тя е почти изцяло покрита с перитонеум (серозна ципа), докато останалите части на дуоденума са покрити само по предната си повърхност.
2. Празно черво – jejunum.
3. Хълбочно черво – ileum.
Празното и хълбочното черво носят общото название мезентериално тънко черво. То образува множество извивки по протежението си. Отпред е покрито от голямото було. Отляво и отдясно е обградено от части на дебелото черво. Назад тънкото черво се допира до част от главата на панкреаса, коремната аорта, долната куха вена, до долните полюси на бъбреците, пикочопроводите, общите хълбочни съдове. В областта на малкия таз чревните примки залягат върху задната павърхност на пикочния мефур, към предната повърхност на правото черво, а при жените и към матката.
Стената на тънкото черво се състои от:
1. Лигавица – tunica mucosa: тя е силно нагъната. По цялото протежение на тънкото черво има около 800-900 гънки. В низходящата част на дванадесетопръстника се разполага надлъжна гънка - plica longitudinalis duodeni. Тя се предизвиква от преминаващия под лигавицата общ жлъчен канал – ductus choledochus. Този канал заедно с канала на задстомашната жлежа се отваря в долния край на гънката, в едно възвишение – papilla duodeni major.
Лигавицата на тънкото черво се състои от:
- lamina epithelialis: епителът е еднореден цилиндричен.
- lamina propria: състои се от колагенни и еластични влакна.Богата е на лимфоцити, които на места образуват лимфни фоликули. Лимфната бариера обезврежда проникналите в храносмилателния тракт микроорганизми.
- muscularis mucose: състои се от гладкомускулни влакна.
Специални образувания на лигавицата са чревните власинки, чревните и дуоденалните жлези.
Чревните власинки придават кадифен вид на вътрешната повърхност на червото. Броят им е около 4 милиона. Те осъществяват резорбцията на хранителните вещества.
Чревните жлези (Либеркюниеви жлези) произвеждат храносмилателни ензими (интестинална липаза, малтаза и пептидаза),които влизат в състава на чревния сок и извършват луменалното храносмилане (заедно с жлъчката и панкреатичните ензими).
Дуоденалните жлези продуцират слуз. Разполагат в подлигавичния слой на дуоденалната лигавица.
Подлигавичният слой – tela submucosa е добре развит.Състои се от рехава съединителна тъкан, съдържа кръвоносни съдове и нерви.
2. Мускулна обвивка – tunica muscularis: състои се от гладкомускулни влакна, разположени в два слоя: вътрешен – кръгов и външен – надлъжен.
3.Серозна обвивка – tunica serosa: обхваща почти цялата горна част на дуоденума и предната стена на останалите му части. Празното и хълбочното черво са почти изцяло покрити.
Кръвоснабдяването на дванадесетопръстника се осъществява от a. pancreaticoduodenalis superior и от a. pancreaticoduodenalis inferior. Празното и хълбочното черво се кръвоснабдяват от клонове на a. mesenterica superior.
Венозната кръв се оттича по венозните съдове от системата на v. portae.
Лимфните съдове се оттичат към целиачните и мезентериалните лимфни възли.
Инервацията на тънкото черво се осъществява от парасимпатикови влакна на n. vagus и симпатикови влакна, идващи от ganglion celiacum и ganglion mesentericum superius.
