А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Стафилококова пневмония
На латински език: Pneumonia lobularis.
На английски език: Staphyloccocal pneumonia.
Определение: Стафилококовата пневмония представлява остро възпалително заболяване на белите дробове.
Етиология: Причинява се от Staphylococcus aureus – Грам-положителен микроорганизъм. Счита се, че освен S. aureus патогенни са и други стафилококи – S. albus, S. epidermidis.
Патогенеза: Инфекцията се развива по два пътя:
1. Въздушно-капков път – след колонизация на горните дихателни пътища инфекцията слиза към долните дихателни пътища.
2. Хематогенен път – при сепсис от различни гнойни огнища извън белите дробове – остеомиелит, панарициум и др.
Заболяването най-често се развива след вирусни инфекции, които увреждат трахеобронхиалното дърво или като вътреболнична инфекция. По-често боледуват пациенти със захарен диабет, алкохолици, болни след тежки операции, след продължително лечение с кортикостероиди, имуносупресори.
Патоанатомия: Стафилококовата пневмония е лобуларна. Около бронхите се откриват огнища на възпалителна инфилтрация. Бронхиалната лигавица е инфилтрирана с левкоцити. Алвеолите са изпълнени с ексудат. При тежки форми може да има абсцес, белодробен оток, емпием.
Клиника: Заболяването най-често се развива след грип с висока температура, катар на горните дихателни пътища, кашлица със слузно-гнойни или кървави храчки, бодежи в гърдите. Общото състояние на болния е сериозно засегнато. Сърдечната дейност е учестена, дишането е учестено, повърхностно, появява се задух, цианоза. При физикалното изследване се установява: притъпен перкуторен тон, бронхиално дишане, дребни и средни влажни хрипове.
При увредени имуносупресирани пациенти заболяването протича фудруянтно с картината на сепсис, с тежка интоксикация и остра сърдечна недостатъчност.
Изследвания:
1. Лабораторни изследвания – ускорена СУЕ, левкоцитоза с олевяване.
2. Рентгеново изследване – откриват се конфлуиращи петнисти сенки в средните и долни белодробни полета, често двустранно. При абсцедиране се установява кухинна сянка с ниво на течност. При деца се открива т.нар. пневматоцеле – тънкостенна кухина с вентилен клапен механизъм.
3. Микробиологично изследване – стафилококите се доказват чрез посявка на храчки на хранителна среда и чрез хемокултура.
Усложнения:
1. Абсцедиране – възникват единични или множествени абсцеси.
2. Плеврални изливи – емпием, пневмоторакс и пиопневмоторакс.
3. Сепсис и метастатични огнища в мозъка.
4. Сърдечни усложнения – ендокардити, миокардити, перикардити.
5. Други усложнения – отит, нефрит.
Диагноза: Основава се на клиничната картина и доказването на S. aureus в храчки.
Диференциална диагноза: Прави се с: туберкулоза, микози, при оформен абсцес – с бронхиален карцином.
Лечение: Режимът е постелен. Диетата в началото е млечно-течна, а по-късно се разширява. Провежда се лечение с полусинтетични бета-лактамазаустойчиви пеницилини (Oxacillin, Flucloxacillin) за 10-14 дни. Може да се приложат цефалоспорини (Cefalexin, Cefamandol, Ceftriaxon, Fortum) или антибиотици комбинирани с бета-лактамазни инхибитори – Augmentin, Unasyn. При много резистентни щамове се прилага Vancomycin.
При тежко протичане се прилагат интравенозни капкови инфузии с Dextran, антистафилококова плазма.
Симптоматично лечение. Прилагат се противокашлични средства, антипиретици, аналгетици. При нужда – бронходилататори, кислородолечение, имуностимулатори.
Прогноза: Прогнозата е сериозна. Смъртността в детска възраст и при увредени пациенти е сравнително висока.
