А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Отравяне с фосфоорганични съединения
На латински език: Intoxicatio cum praerparato phosphororganico.
На английски език: Phosphororganic insecticides poisoning.
Причини: Причинява се от фосфоорганични съединения. Препарати, които се използват у нас са: Агрия 1050, Агрия 1060, БИ-58, Дурсбан, Релдан и др. Отравянията със селскостопански отрови имат характерен сезон – от май до септември.
Патогенеза: Фосфоорганичните съединения (ФОС) са мастноразтворими вещества. Проникват в организма през храносмилателния тракт, дихателната система, кожата. Блокират холинестеразата. В резултат на това се натрупва ацетилхолин в тъканите. В това се състои основното действие на тези отрови – мускариноподобно. Наблюдава се и никотиноподобно действие.
Патоанатомие: Лигавицата на храносмилателния тракт е зачервена, оточна, с малки кръвоизливи. В черния дроб, бъбреците и миокарда се установява мастна дистрофия. В мозъка и белите дробове се развива оток.
Клиника: Първите прояви мотат да възникват около 30 минути след приемане на отровата, а при леки форми след 2 до12 часа и повече. Появява се гадене, повръщане, коремни болки, диария. Постепенно се развиват мускариноподобни явления: обилна саливация, сълзотечение, изпотяване, миоза, брадикардия, хипотония, учестено дишане или задух, дължащ се на обилната бронхиална секреция или на бронхоспазъм. Никотиноподобното действие се изразява в: отпадналост, лесна умора, мускулна слабост и хипотония, гърчове.
При тежки форми настъпва остра дихателна недостатъчност, мускулни крампи, кома с парализа на дишането.
Лабораторни изследвания: Установява се намаляване на холинестеразата в серума. Химично се доказват ФОС в урината и кръвта.
Диагноза: Поставя се въз основа на данните за контакт с отровата, по мускариноподобните явления и понижената холинестеразна активност.
Диференциална диагноза: По отношение на белодробните прояви се прави с отравяне от нитрозни и хлорни газове. По отношение на комата – с мозъчен инсулт.
Лечение: При приемане на отровата през устата се прави стомашна промивка с вода и медицински въглен, след което се дава салинно очистително. При контакт с кожата се прави тоалет с вода и сапун на засегнатия участък.
Като антидоти се използват:
- атропин – прилага се венозно през 20-30 минути до изчезване на явленията на отравяне или до настъпване на признаци на атропинизация – зачервяване на лицето, разширяване на зениците, изсъхване на лигавицата на устата.
- холинестеразни активатори (токсогонин, пралидоксим) – прилагат се през първите 24-48 часа от отравянето, понеже след това отровата е трайно свързана с холинестеразата.
Провежда се инфузионна терапия с глюкозни и водно-солеви разтвори. При нужда се прилагат симптоматични средства – антипиретици, антиконвулсивни препарати.
При тежки форми се провежда хемодиализа.
