А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Отравяне с метилов алкохол
На латински език: Intoxicatio cum methanolo.
На английски език: Methanol poisoning.
Причини: Причинява се от метилов спирт, който се намира в значителни количества в недоброкачествени спиртни напитки. Използва се в бояджийството, като разтворител на лакове, за почистване на мебели и др.
Патогенеза: Метиловият алкохол прониква в организма през храносмилателния тракт, рядко през кожата. Резорбира се много бързо. Причинява иритативни увреждания на лигавиците – те са зачервени с повишена секреция. Излъчва се бавно през бъбреците. При метаболизирането му в организма се образуват формалдехид и мравчена киселина. Последните причиняват тежка метаболитна ацидоза, увреждат нервната система и особено зрителния нерв, блокират клетъчни ензими.
Патоанатомия: Установява се дистрофия на паренхимните органи, мозъчен и белодробен оток.
Клиника: Отравянето започва с коремни болки, повръщане, главоболие, световъртеж. При тежки форми се наблюдават гърчове и кома. Дишането е неправилно, появяват се шок и цианоза. Характерни са симптомите от страна на очите. В началото има мидриаза и намален зеничен рефлекс. По-късно настъпва слепота поради атрофия на зрителния нерв.
Лабораторни изследвания: Доказва се наличието на метилов алкохол в кръвта и урината.
Диагноза: Поставя се въз основа на данните за прием на алкохол, по характерните клинични симптоми и химичното доказване на отровата.
Диференциална диагноза: Прави се с отравяния с етилов алкохол, с атропиново отравяне, ботулизъм.
Лечение: Извършва се незабавна стомашна промивка с вода и медицински въглен, след което се дават очистителни средства. Провежда се инфузионна терапия с глюкозни и алкални водно-солеви разтвори. Като антидотно лечение се счита прилагането на етилов алкохол: при леки форми - перорално (една чаша коняк), а при тежки форми – венозно. Етиловият алкохол ангажира алкохолдехидрогеназата и пречи на метаболизирането на метиловия алкохол във формалдехид.
При неврит на зрителния нерв се прилагат витамини – С, В1, В12.
При най-тежките случаи се налага диализно лечение – предпочита се перитонеална диализа.
