А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
На латински език: Intoxicatio cum carboneo oxydato.
На английски език: Carbon monoxide poisoning.
Причини: Въглеродният оксид се образува в цеховете на тежката индустрия – влиза в състава на доменния газ. Основна съставна част е на пушечните газове при експлозии и пожари. Отравяне с въглероден оксид може да настъпи при отопление с печки с твърдо и с течно гориво при затворен или полузатворен клапан за изходящите газове, както и при недостатъчен достъп на въздух. Застрашени от отравяне са и пътниците в кола, затрупана от снежна преспа, ако двигателят се остави да работи, както и при работа на двигателя на кола в затворен гараж.
Патогенеза: Въглеродният оксид прониква в организма по инхалационен път. Той блокира хемоглобина, като образува с него карбоксихемоглобин. В резултат на това се ограничава транспорта на кислород от белите дробове до клетките и тъканите. Настъпва хипоксия, на която най-чувствителни са клетките на нервната система. Освен това въглеродният оксид блокира ензимните системи в клетките на ЦНС и паренхимните органи. Възниква обща хипоксия.
Патоанатомия: Откриват се мозъчен оток, белодробен оток, дистрофични промени в миокарда, бъбреците, множество точковидни кръвоизливи. Тъканите и кръвта са светлочервени.
Клиника: Различават се следните клинични форми:
1. Лека форма. Проявява се с отпадналост, силно главоболие, световъртеж, бучене в ушите, гадене. Има нистагъм, атаксия.
2. Средно тежка форма. Характерезера се с изразена адинамия, сомнолентност, сопор или повърхностна кома, които бързо преминават след лечение. След възстановяване на съзнанието се установяват главоболие, нистагъм, атаксия.
3. Тежка форма. Характеризира се с коматозно състояние. Установяват се патологични рефлекси. В резултат на мозъчната хипоксия в даден момен настъпват гърчове. Мускулният тонус е променлив – има ригидност, сменяща се с мускулна хипотония. Пулсът е учестен и мек, кръвното налягане е ниско. Често се установява пирексия.
4. Много тежка (свръхостра) форма. Възниква при масивна инхалация на въглероден оксид. Отровеният бързо изпада в дълбока кома. Настъпва смърт поради парализа на дишането.
Лабораторни изследвания: В кръвта се открива въглероден оксид и в различна степен карбоксихемоглобин. При средно тежки и тежки форми в урината може да се установи протеинурия, цилиндриурия.
Диагноза: Поставя се въз основа на данните за контакт с източник на въглероден оксид, по особеностите на клиничната картина и по химичния анализ на кръвта.
Диференциална диагноза: Прави се с вирусен енцефалит, с мозъчен инсулт, с алкохолна кома.
Лечение: Пострадалият се извежда от обгазената среда. Започва кислородолечение – дава се кислород през назален катетър или кислородна маска. При болни в безсъзнание се прилага асистирано или командно дишане. Прилагат се антихипоксанти – пирамем, ноотропил. Срещу мозъчния оток се използват: калциев глюконат, кортикостероиди, манитол. При тежки форми се започва хемотрансфузия или обменно кръвопреливане.
Симптоматично лечение с антипиретици, противогърчови средства. Прилагат се витамини – С, В1, В6, В12.