А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Мед
В човешкия организъм се съдържат около 100-150mg мед. Богати на мед са черния дроб, централната нервна система, сърцето и мускулите. Медта участва във формирането на колагена и поддържането на миелиновата обвивка на неврофибрилите. Тя е от значение също за еритропоезата, развитието на скелета, функционирането на имунната система, образуването на меланин и за пигментацията, и като съставка на редица ензими: супероксиддисмутаза (еритроцити), цито хромоксидаза, тирозиназа, церулоплазмин и др.
Ежедневно се доставят 2-5 mg мед, което е над необходимия минимум. Медта се резорбира в дуоденума и горните отдели на тънките черва. В циркулацията купройоните (Сu2+) са свързани с белтъци: 95% с церулоплазмин, а остатъкът - с албумин н аминокиселини. Незначителна част е като свободен Сu2+ или се намира в еритроцитите. Много малко количество от медта се екскретира в урината. Основната част от постъпилата в организма мед се отделя с жлъчния сок.
Показания за изследване: болест на Wilson, хора, работещи с пестициди или вещества, съдържащи мед.
Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на венозна кръв и за събиране на 24-часова урина.
Биологичен материал: серум, 24-часова сборна урина, коса.
Референтни граници:
Серум:
новородени: 6,0-9,5 μmol/l мъже: 12,3-22,4 μmol/l
деца: 15,0-25,0 μmol/l жени: 13,2-24,6 μmol/l
Урина 24-h:
мъже: 0,24-1,10 μmol/24h
жени: 0,16-0,95 μmol/24h
Коса: 0,012-0,098 μmol/g
Плацентата задържа част от медта, поради което новороденото има по-ниски стойности в кръвта.
Намалена концентрация:
1. Болест на Wilson-Коновалов.
2. Синдром на Menkes.
3. Недостатъчен внос (нарушена чревна резорбция, парентерално хранене).
4. Загуба на белтъци – нефрозен синдром, ексудативна ентеропатия.
5. Лечение с АКТХ и глюкокортикоиди.
При болестта на Wilson-Коновалов се повишава отделянето на мед с урината. Лечението с D-пенициламин увеличава отделянето на мед в урината.
Повишена концентрация на мед:
1. Бременност (след 3-ия месец).
2. Холестаза.
3. Лечение с естрогени.
4. Увеличение на церулоплазмина (възпалителни процеси, тумори, лимфоми, чернодробна цироза, миелоидна левкоза).
