А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я

Магнезий

Общото съдържание на магнезий в организма на възрастни е около 21-28g. Приблизително 50-55% от това количество се намира в костното вещество на скелета, около 46-48% е във вътреклетъчното пространство и само около 1% - в извънклетъчното пространство и кръвта. В извънклетъчната течност е четвърти по количество катион, а вътреклетъчно - той е по-малко само от К+. Вътреклетъчният магнезий е в относително висока концентрация в скелетната мускулатура, черния дроб и миокарда. Магнезият в серума се транспортира в две форми: ултрафилтруем - 66-70% йонизиран (iMg) и около 5% комплексно свързан магнезий и нефилтруем - 20-30% белтъчно свързан. При увеличаване на рН се повишава свързването му с белтъците в плазмата и се понижава iMg.
Магнезият е кофактор на над 300 ензима: предимно от гликолитичната верига и участващи в трансцелуларния йонен транспорт, мускулното съкращение, окислителното фосфорилиране и др.
Магнезият постъпва в организма чрез храната. Йонизираната фракция се филтрира през гломерулите и се реабсорбира до 96-97% в тубулите.
Показания за изследване: нарушения в нервномускулната възбудимост, парентерално хранене, остра и хронична бъбречна недостатъчност, абстиненция у алкохолици, продължително лечение с диуретици (фуроземид), химиотерапия при малигнени заболявания.
Показания за определяне на iMg: наблюдение на болни с инфаркт на миокарда, трудна за овладяване аритмия; за преценка на лечението при хипокалиемия; пациенти на парентерално хранене; терапия с диуретици, дигоксин, циклоспорин, цитостатици; продължителни диарии. Биологичен материал: серум, плазма (литиев хепарин като антикоагулант) - за общ и iMg; пълна кръв за – iMg и урина от 24-часова диуреза.
Референтни граници:
Общ магнезий
Серум
кърмачета 0,65-0,95 mmol/l
деца 0,70-0,90 mmol/l
възрастни 0,70-1,20 mmol/l

Йонизиран магнезий (iMg)
Серум
деца 0,54-0,70 mmol/l
възрастни 0,54-0,74 mmol/l

Урина от 24h диуреза 7,10-11,70 mmo/l
Клирьнс 0,117 ml/s

Хипомагнезиемия:
Най-честите причини са:
1. Недостатъчен прием: дефицит на магнезий в почвата (киселинни дъждове) или във водата ("меки" води), небалансирана диета (пшеничен хляб, бедна на калций, богата на сол, мазнини, въглехидрати, диети за отслабване).
2. Гастроинтестинални заболявания:
- нарушена резорбция: малабсорбционен синдром, шпру, резекция на тънки черва, целиакия;
- загуба през стомашночрвения тракт: хронично повръщане, хронични диарии, стеаторея, хроничен улцерозен колит, болестта на Сrohn.
3. Загуба през бъбреците:
- бъбречни заболявания: полиурична фаза на острата бъбречна недостатъчност, бъбречна ацидоза;
- осмотична диуреза (глюкоза, урея, манитол);
- продължително лечение с диуретици: фуроземид, тиазидни.
4. Лекарства: антибиотици (гентамицин, амфотерицин), циклоспорин, цитостатици, лаксативни, транквилизатори.
5. Ендокринопатии: хипералдостеронизъм, хипертиреоидизъм, хиперпаратиреоидизъм, диабет.
6. Метаболитни причини: трети триместър на бременността.
7. Други причини: остеолитични тумори на костите, остър панкреатит, тежки изгаряния, обилни изпотявания, сепсис, хипотермия, стрес, инфаркт на миокарда.
Магнезиевият дефицит може да бъде честа причина за неизяснена хипокалциемия, хипофосфатемия и хипокалиемия.
При хипомагнезиемия се наблюдават освен електролитен диебаланс и нарушение на сърдечната дейност (тахикардия, камерно фибрилацио, иехемия, повишена чувствителност към дигоксин, внезапно спиране на сърцето), нервномускулни промени (миастения, крампи, тремор), съдови промени (вазоспазъм, хипертензия).
При лека хипомагнезиемия е достатъчно внасянето на магнезий с храната. При тежък дефицит на магнезий се провежда парентерално лечение с магнезиев сулфат.

Хипермагнезиемия:
Най-честите причини са:
1. Ятрогенни причини:
- прием на антиацидни препарати, съдържащи Мg2+ ;
- парентерално хранене_с_течности, съдържащи Мg2+;
- магнезий-съдържащи медикаменти при еклампсия;
- интоксикация с литиев карбонат.
2. Бъбречна недостатъчност: остра (олигуричен стадий) и хронична бъбречна недостатъчност, лупусна и миеломна нефропатия.
3. Диабетна кома преди лечение.
4. Хипотиреоидизъм, болест на Addison.
5. При хемолиза.

При хипермагнезиемия се наблюдават симптоми главно от страна на ЦНС и сърцето. При ниво от 2,05 до 2,87 mmol/l се наблюдава нервномускулна депресия, хипотензия, потискане на дихателния център. Кома настъпва при концентрация между 4,10 и 6,1.5 mmol/l. При ниво от 6,8 до 8,3 mmol/l настъпва спиране на сърцето. Най- бърз и сигурен ефект има лечението с хемодиализа.