А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Кръв
Кръвта се разглежда като течна тъкан. Тя представлява 1/14 от телесната маса. Състои се от кръвна плазма (течна съставка) и формени елементи (клетъчна съставка). Съотношението на обема на клетките към общия обем кръв се нарича хематокрит. Течността, която се отделя след съсирването на кръвта, се нарича кръвен серум. Той не съдържа фибриноген и тромбоцити. Намаляването на общия обем кръв се нарича олигемия, а увеличението – плетора. С хидремия се означава увеличението, а с анхидремия – намалението на течната съставка на кръвта.
Формените елементи на кръвта биват:
1. Червени кръвни клетки – еритроцити. Броят им възлиза на 4,5-5 х 1012/l клетки. Те са безядрени клетки с форма на двойно вдлъбнати дискове, с диаметър около 7 μm. Съдържат хемоглобин, съставен от белтък – глобин и небелтъчна хеминова група – хем. Средният обем на еритроцитите (MCV) е около 90 fl (фемтолитра), а средното съдържание на хемоглобин (МСН) е около 30 pg (пикограма). Еритроцитите са пластични и могат да преминават през тесните капиляри и през синусоидите на слезката. Мембраната им може да се самовъзстановява, но когато се увреди тежко, настъпва вътресъдово изтичане на хемоглобин. Освободеният хемоглобин се свързва с хаптоглобина в кръвта и се отнася до моноцито-макрофагиалната система (ММС). Несвързаното количество преминава през бъбречния филтър в урината – хемоглобинурия. Със стареенето си еритроцитите стават по-плътни и ригидни, което води до захващането им от фагоцитиращите макрофаги в ММС на слезката и до разрушаването им. От хема се освобождава желязо, което се свързва с трансферина и отново се доставя на еритропоезата в костния мозък. Средната продължителност на живот на еритроцитите е около 120 дни. Количеството на циркулиращите еритроцити зависи от равновесието между образуването и разрушаването им.
2. Бели кръвни клетки – левкоцити. Броят им възлиза на 6-8 х 109/l клетки. Биват:
- гранулоцити – притежават цитоплазмени гранули, които показват различна оцветяемост с кисели и основни багрила. Въз основа на това те се делят на неутрофилни, еозинофилни и базофилни. С най-малки размери са неутрофилните гранулоцити, а с най-големи – базофилните. Неутрофилните гранулоцити съставляват 60-65% от общия брой на левкоцитите. Зрелите клетки имат сегментирано ядро и се наричат още сегментоядрени клетки. По-младите неутрофилни гранулоцити имат пръчковидно ядро и се наричат пръчкоядрени неутрофили. Еозинофилните гранулоцити съставляват 2-5% от общия брой на левкоцитите. Неутрофилните и еозинофилните гранулоцити имат фагоцитарна способност. Базофилните гранулоцити съдържат хепарин и хистамин и вероятно участват в кръвосъсирването.
- лимфоцити – съставят 20-30% от общия брой на левкоцитите. Те са сравнително малки клетки с голямо кръгло ядро. Участват в имунните процеси.
- моноцити – съставят 2-8% от общия брой на левкоцитите. Те са сравнително големи клетки с различна форма на ядрото – бъбрековидна, подковообразна и др. Имат фагоцитарна функция.
3. Тромбоцити. Броят им възлиза на 150-450 х 109/l клетки. Представляват цитоплазмени фрагменти с размер 2-3 μm. Играят роля в съсирването на кръвта.
Кръвната плазма съдържа над 90% вода. Останалите съставки са белтъци, масти, въглехидрати, минерални соли, а също и крайни продукти на обмяната (урея, пикочна киселина, креатинин, билирубин). Кръвните белтъци са албумини, глобулини и фибриноген. Фибриногенът при определени условия преминава във фибрин – настъпва съсирване на кръвта. Кръвта изпълнява множество функции, най-главните от които са: транспортна (дихателна), хранителна, защитна и буферна. Дихателната функция се състои в доставяна на кислород на клетките. Адекватното снабдяване на клетките и тъканите с кислород зависи от: концентрацията на хемоглобин в еритроцитите, от количеството на кислород във вдишвания въздух, от газообменната функция на белия дроб, от работата на сърцето, от разпределението на кръвта в съдовете на дадена тъкан. Намаляването на хемоглобина и еритроцитите довежда до хипоксия на тъканите.
