А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Креатинин
Креатининът е крайният метаболит на мускулния креатинфосфат. Количеството на образувания за едно денонощие креатинин зависи от мускулната маса на индивида. Затова при мъжете стойностите му са малко по-високи в сравнение с жените. Нивото му в циркулиращата кръв е относително постоянно. Екскретира се почти изцяло чрез гломерулна филтрация и не се реабсорбира в тубулите. Нивото му в кръвта е основен показател за функцията на бъбреците.
Показания за изследване: заболявания на бъбреците, бъбречна недостатъчност.
Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на биологичен материал за изследване.
Биологичен материал: серум, урина.
Референтни граници:
Серум:
новородени 63-125 µmol/l
кърмачета до 12 м. 18-42 µmol/l
1 - 5 години 26-53 µmol/l
6 - 12 години 18-71 µmol/l
13 - 16 години 53-97 µmol/l
възрастни 44-134 µmol/l
Урина:
мъже 13,2-17,6 mmol/l (1,5-2,0 g/24 h)
жени 7,1-13,2 mmol/l (0,8-1,5 g/1)
Креатининът в серума има денонощен ритъм. Концентрацията му в серума е най-висока вечер, а най-ниска - сутрин.
Повишена серумна концентрация на креатинин при:
- гломерулонефрити;
- пиелонефрити;
- остра тубулна некроза;
- обструктивен синдром – нефролитиаза, простатен аденом и карцином;
- намален приток на кръв към бъбреците при: шок, дехидратация, застойна сърдечна недостатъчност, атеросклероза;
- мускулни травми;
- тежко физическо натоварване.
Понижена серумна концентрация на креатинин се среща рядко:
- при заболявания, свързани с намаляване на мускулната маса;
- по време на бременност.
