А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Карцином на бъбрека
На латински език: Carcinoma renis.
На английски език: Kidney cancer, Renal cancer, Renal cell carcinoma.
Синоними: Хипернефром, тумор на Grawitz, бъбречно-клетъчен карцином.
Определение: Бъбречният карцином произхожда от епителните клетки на бъбречните каналчета. Среща се най-често между 45 и 65 годишна възраст. Мъжете боледуват два пъти по-често от жените.
Етиология: Неизвестна е. В произхода на заболяването роля играят наследствени фактори. Среща се по-често при хора с кръвна група А, при някои наследствени заболявания – бъбречна поликистоза, болест на von Hippel-Lindau (хемангиоми на ЦНС и ретината). За рискови фактори се считат: тютюнопушенето; химични вещества (ароматни амини, тежки метали- кадмий, олово); прием на аналгетици, съдържащи фенацетин; вируси (херпес симплекс вируси); хормони.
Патоанатомия: При напречен разрез карциномът има лобулиран вид, като цветът му варира от бледожълт до оранжев в зависимост от липидното съдържание на карциномните клетки. Микроскопски се раличават три клетъчни типа:
1. Светлоклетъчен тип – състои се от цилиндрични клетки със светла цитоплазма. Среща се най-често.
2. Гранулирано-клетъчен вариант – състои се от клетки с еозинофилна гранулирана цитоплазма.
3. Саркоматоиден вариант, съставен от вретеновидни клетки. Среща се най-рядко.
Бъбречният карцином метастазира по хематогенен, лимфогенен път и чрез директно прорастване през бъбречната капсула към съседните органи.
Класификация: Разграничават се 4 стадия:
Стадий І: туморът е локализиран в бъбрека и се ограничава от бъбречната капсула.
Стадий ІІ: туморът преминава капсулата, но все още се разполага във фасцията на Gerotas.
Стадий ІІІА: туморът инфилтрира бъбречната вена или долната куха вена.
Стадий ІІІВ: туморът обхваща регионалните лимфни възли.
Стадий ІV: туморът инфилтрира надбъбречните жлези и съседните органи. Установяват се далечни метастази в белите дробове, костите, черния дроб, мозъка.
Клиника: Над 60% от бъбречните карциноми се откриват случайно по време на ехография. Класическата триада: макроскопска хематурия, болка и палпираща се туморна маса се открива в 15% от болните, но при повечето болни се проявява поне един от тези симптоми. Хематурията е най-честият симптом. Тя е макроскопска, безболкова и интермитентна. Често е първи признак на заболяването. Болката е късен симптом. Тя е тъпа и се дължи на разтягане на бъбречната капсула от нарастващия тумор. Туморната маса в корема се открива при напреднал карцином и е късен симптом. Може да има фебрилитет, отпадналост, обща слабост, безапетитие, отслабване на тегло. Появата на варикоцеле при възрастни пациенти поражда съмнение за бъбречен карцином. Свързва се с прорастването на тумора в долната куха вена и туморен тромбоемболизъм на vena spermatica.
Понякога могат да се наблюдават паранеопластични синдроми вследствие продукция на хормоноподобни субстанции от карциномните клетки:
- хипертония – дължи се на продукцията на рениноподобни продукти;
- полиглобулия – секреция на еритропоетин;
- хиперкалциемия – секреция на паратхормоноподобна субстанция;
- гинекомастия, хирзутизъм, аменорея – резултат от повишените нива на хорионгонадотропин.
Може да има симптоми, свързани с метастазирането на бъбречния карцином. Метастазите в белите дробове се проявяват със задух, суха кашлица, кръвохрак или болки в гърдите. Костните метастази се проявяват с упорити болки, патологични фрактури.
Изследвания:
1. Лабораторни изследвания. Урина. Може да се установи хематурия, но могат и да липсват промени. Периферната кръвна картина се характеризира с увеличение на еритроцитите, хемоглобина, тромбоцитите. Повишават се алкалната фосфатаза, острофазовите протеини.
2. Инструментални изследвания. Чрез ефография на бъбрека може да се установи туморна формация. На обзорната рентгенография се намира увеличени размери на бъбреците, променени контури. Венозната урография показва липса на контрастиране в участъка на тумора с деформация на чашките и легенчето. Чрез компютърна томография (КАТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) се установява точно големината, локализацията на тумора, прорастването му в околните тъкани, наличие на метастази в лимфни възли, черен дроб. Артериография се прилага, когато се извършва предоперативна емболизация на бъбречната артерия. Чрез кавография се установява туморното проникване в бъбречната вена и в долната куха вена.
Диагноза: Поставя се въз основа на данните от инструменталните изследвания.
Диференциална диагноза: Прави се с киста на бъбрека, бъбречна туберкулоза, хидронефроза, нефролитиаза и др.
Лечение: Оперативно лечение. Извършва се радикална операция с премахване на бъбрека (нефректомия), надбъбрека и регионалните лимфни възли. Единични далечни метастази в черния дроб, белия дроб могат да бъдат отстранени. Като допълнително лечение се прилагат:
1. Химиотерапия – използват се адриамицин, винбластин, блеомицин, циклофосфамид.
2. Хормонотерапия – прилагат се гестагени.
3. Имуностимулация – интерферон в комбинация с интерлевкин.
4. Лъчетерапия – бъбречният карцином е лъчечувствителен.
