А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я

Калций

Калцият се среща както в клетъчното, така и в извънклетъчното пространство. 99% от калция в организма е основен градивен елемент на костната тъкан и само 1% се намира в клетките и в извънклетъчното пространство. Калцият въздейства върху нервно-мускулната възбудимост и пропускливостта на клетъчните мембрани, участва в екзокринната и ендокринната функция на организма, в кръвосъсирването и др. В биологичните течности калцият се намира в две форми – йонизиран и свързан. В плазмата се съдържа 2,12 – 2,62 mmol/l калций, 45-55% от който циркулира като свободни калциеви йони Са2+ - йонизиран калций (iСа), 35-40% е свързан с плазмените белтъци, предимно с албуминовата фракция и 8-14% образува комплекси с някои аниони - бикарбонат, фосфат, сулфат, лактат, цитрат. . В клетките калцият е предимно свързан с органични фосфати, нуклеинови киселини и много малка част е като свободен, iСа в цитозола. Отделните фракции на калция се намират в лабилно равновесие, което зависи най-вече от рН на кръвта: при ацидоза се повишава делът на iСа, а при алкалоза, обратно - делът на iСа е намален. В регулацията на калциевата обмяна участват: калцитонин, паратхормон и витамин D, а също и тиреоидни, глюкокортикоиди, полови хормони, соматотропин.
Показания за изследване: костни заболябания; рахит; злокачествени тумори с метастази; контрол при лечение с дцуретици, витамин D, глюкокортикоиди, антиепилептични лекарства; бъбречни заболявания, болни на хемодиализа; вкалцяване на меки тъкани; остър панкреатит; ендокринопатии - хипо- и хиперкортицизьм; тежки операции.
Подготовка на пациента: спазване на изискванията към условията за вземане на венозна кръв. Три дни преди събирането на урина, изследваният трябва да приема бедна на калций храна.
Биологичен материал: серум, хепаринизирана плазма, 24-часова урина. Вземането на кръвта трябва да става без венозна стаза (пристягане за >30 s). За получаване на плазма (особено в случаи на спешност) не се използват антикоагуланти като ЕДТА и оксалат, тъй като те свързват калция. Препоръчва се литиев хепарин, за предпочитане в суха форма. Кръвните проби се изпращат веднага в лабораторията за бързо отделяне на серума (плазмата).
Урината се събира в стъклен съд, изплакнат с киселина за отстраняване на евентуално замърсяване с калций. Прибавя се предварително консервант - 5 ml разтвор на тимол в изопропанол. След приключване на събирането към общото количество урина се прибавят 10 ml 6mmol/l НСl и в продължение на 10 min грижливо се размесва. Обемът на диурезата се измерва и се отделя проба за изследване.
Епруветките (флаконите) с кръв или урина се затварят с пластмасови капачки или стъклени запушалки, а не с филтърна хартия или коркови тапи, тъй като те съдържат калций, което води до фалшиво по-високи резултати.
Определянето на iСа изисква анаеробно вземане на кръвта, тъй като загубата на СО2 повишава рН на пробата и води до по-ниски резултати.
Референтни граници:
Общ калций
Серум:
новородени 1,80-3,20 mmol/l
кърмачета 2,00-3,00 mmol/l
деца 2,20-2,80 mmol/l
възрастни 2,12-2,62 mmol/l

Йонизиран калций (iCa) в серум:
новородени
1.ден 1,30-1,60 mmol/l
З.ден 1,20-1,48 mmol/l
5.ден 1,20-1,44 mmol/l
над 1 година 1,29-1,38 mmol/l
възрастни 1,16-1,32 mmol/l

24-h урина (възрастни) 2,50-4,46 mmol/24h
Клирънс на калций 0,003-0,075 ml/s

Критични граници на общия калций при възрастни: 1,65-3,25 mmol/l, а за iCa – 0,70-1,58 mmol/l. Концентрацията на общия калций в серума зависи от концентрацията на албумина. Затова общият белтък и албуминът в серума винаги трябва да се определят едновременно с общия калций.

Хипокалциемия: серумната концентрация на общия калций е под 2,12 mmol/l, а на йонизираният калций под 1,16 mmol/l.
Най-честите причини са:
1. Хипопаратиреоидизъм.
2. Малабсорбция на калций и витамин D (целиакия, панкреасна недостатъчност).
3. Злокачествени тумори с метастази в костите (бронхиален карцином), карцином на щитовидната жлеза с повишена секреция на калцитонин.
4. Хиперкортицизъм или лечение с глюкокортикоиди.
5. Хронична бъбречна недостатъчност.
6. Остър панкреатит с мастна некроза.
7. Недостатъчен прием или нарушено усвояване на калций, фосфати и витамин D.
8. Прием на някои лекарства: фуроземид, гентамицин, продължително лечение с антиконвулсивни (фенилхидантоинът и фенобарбиталът потискат образуването на 1,25-дихидроксихолекалциферол и причиняват намаляване на чревната резорбция на калция), лаксативни (хиперфосфатемия), цитрат (масивно кръвопреливане), митомицин (химиотерапия), калцитонин.
Клиничните прояви на хипокалциемията се изразяват с повишена мускулна възбудимост, тетанични гърчове, положителни симптоми на Chvostec и Trousseau, ларингоспазъм, бронхоспазъм, апнея. От страна на сърдечно-съдовата система – хипотония, сърдечни аритмии, застойна сърдечна недостатъчност.
Лечението се провежда с перорални калциеви препарати и витамин D, а при тежка хипокалциемия се прилага интравенозно 10% разтвор на калциев глюконат.

Хиперкалциемия: серумната концентрация на общия калций е над 2,62 mmol/l, а на йонизираният калций над 1,32 mmol/l.
90% от случаите с хиперкалциемия се дължат на хиперпаратиреоидизъм, злокачествени или грануломатозни заболявания. При хиперкалциемия често се установява и хипокалиемия. При повечето от формите на хиперкалциемия, с изключение на първичния хиперпаратиреоидизъм, концентрацията на фосфата е повишена.
Най-честите причини са:
1. Първичен хиперпаратиреоидизъм.
2. Злокачествени тумори на белия дроб или бъбрека, при 2% от пациентите с Ходжкинов или неходжкинов лимфом, костни метастази, активиране на остеокластите (мултиплен миелом, лимфом на Burkitt).
3. Лекарства: интоксикация с витамин D, млечно-алкален синдром, диуретици (тиазидни), естроаени, андрогени, литий, витамин А, тиреоидни хормони.
4. Остра остеопороза.
5. Ендокринопатии: хипертиреоидизъм, синдром на Кушинг, акромегалия.
6. Грануломатозни заболявания: саркоидоза, туберкулоза, микоза,берилиоза.
7. Недоимък на магнезий (при вторичен хиперпаратиреоидизъм).
Клиничните прояви на хиперкалциемията са разнообразни и варират от безсимптомно протичане до развитие на бъбречна недостатъчност, ритъмни нарушения.
Наблюдават се: полиурия, никтурия, полидипсия, гастроинтестинални прояви (безапетитие, гадене, повръщане, запек, коремни болки), астеноадинамия,главоболие, депресия, артериална хипертония, брадикардия, скъсен QT интервал, метаболитна ацидоза, мекотъканни калцификации в конюнктива(синдром “red eye”), корнея, кръвоносни съдове, сърдечни клапи.
Лечението включва рехидратация чрез вливане на физиологичен разтвор, след това се добавя и диуретик /фуроземид/. При липса на ефект се пристъпва към хемодиализа.
Мощен хипокалциемичен ефект имат бифосфонатите – Aredia, Bonefos, Fosamax.
С късен и несигурен ефект са: Calcitonine, Mithramycin, глюкокортикоиди, перорално приложение на фосфати.
Увеличено отделяне на калций в урината: хипокалциемия в резултат на хиперкортицизъм; лечение с фуроземид, първична загуба на Са2+ през бъбреците; тубулни ацидози; усилено разграждане на костна тъкан в резултат на остеопороза при имобилизация или недоимък на естрогени.
Намалено отделяне на калций В урината: хипокалциемия (с изключение на причинената от повишено отделяне на Са2+ в урината).

Йонизиран калций (iCa)
При повишаване на рН на кръвта се повишава свързването на калция с албумин и намалява концентрацията на йонизирания калций, а понижаването на рН има обратен ефект. Поради това рН на кръвта винаги трябва да се определя едновременно с йонизирания калций. Определянето на йонизирания калций се предпочита в сравнение с общия, тъй като той е биологично активната фракция и може да бъде измерен много бързо.

Намалена концентрация на iCa:
1. Хипервентилация.
2. Хипопаратиреоидизъм.
3. Дефицит на витамин D.
4. Прием на бикарбонати при метаболитна ацидоза.
5. Някои лекарства: хепарин, епинефрин, интоксикация с алкохол.
6. Тежък стрес ( остър панкреотит, сепсис, остър миокарден инфаркт).
7. Хемодиализа.
8. Повишено количество на йони, които свързват Са2+: фосфати, бикарбонати, рентгеноконтрастни средства.

Повишена концентрация на iCa:
1. Хипоалбуминемията може да бъде причина за повишено ниво на iCa при нормален общ серумен калций.
2. При 90-95% от болните с хиперпаратиреоидизъм, йонизираният калций е повишен, докато общият калций е повишен само в 75-80% от случаите.