А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Инфекциозна мононуклеоза
На латински език: Mononucleosis infectiosa.
На английски език: Infectious mononucleosis, Kissing disease, Mono.
Синоними: Жлезиста треска.
Определение: Инфекциозната мононуклеоза е инфекциозно заболяване с вирусна етиология, протичащо с фебрилитет, хиперплазия на лимфната тъкан и характерни промени в левкограмата.
Етиология: Причинява се от вируса на Epstein-Barr (EBV), който принадлежи към семейство Herpesviridae и се нарича още - Human herpes virus 4 (HHV-4). Представлява ДНК-вирус. Притежава редица антигени – ранен антиген (ЕА), вирусен капсиден антиген (VCA), нуклеарен антиген (NA). EBV не е устойчив в околната среда.
Епидемиология: Инфекциозната мононуклеоза се среща най-често в юношеска и младежка възраст – между 14 и 24 години. Основният механизъм на заразяване е въздушно-капковият, чрез инфектирана слюнка, затова заболяването е известно още като “болест на целувката”. EBV може да се предава и чрез преливане на кръв, кръвни продукти и др. Чрез серологични изследвания е доказано, че около 90 % от хората в Европа са имали контакт с вируса и са негови здрави носители.
Патагенеза: EBV прониква през епитела на орофаринкса и се размножава в лимфоидната тъкан. Чрез специфичен рецептор EBV се залавя за В-лимфоцитите и предизвиква пролиферативна трансформация на В-лимфоцитите. Срещу трансформираните В-лимфоцити реагират Т-лимфоцити, които подтискат пролиферацията на В-клетките и така заболяването се самоограничава. Малка остатъчна популация от оцелели В-лимфоцити може да стане причина за доживотно персистиране на вируса.
Имуногенеза: Чрез серологични тестове се откриват антитела към нуклеарния антиген (NA), към ранните антигени (ЕА) и към вирусния капсиден антиген (VCA). При първите симптоми на болестта се появяват IgM към EA и към VCA. Нараства и титърът на IgG към двата антигена. IgM антителата къв VCA имат диагностична стойност за заболяването. Те изчезват няколко месеца след оздравяване. В оздравителната фаза антителата към NA започват да се покачват и персистират в продължение на години.
При 90 % от болните се установяват хетерофилни антитела. Те аглутинират овнешки или конски еритроцити, което се доказва чрез реакцията на Paul-Bunell. Хетерофилните антитела остават до 1 година след боледуване.
За инфекзиозна мононуклеоза са характерни атипични лимфоцити в периферната кръв, които представляват CD8 и CD4 Т-лимфоцити, а не вирусно инфектирани В-лимфоцити.
Патоанатомия: В лимфоидните тъкани е налице хиперплазия и пролиферация на клетъчни елементи. В черния дроб се наблюдава интрахепатална холестаза, активиране на Купферовите клетки.
Клинична картина: Инкубационният период може да бъде 10-14-50 дни. Може да се наблюдават следните симптоми:
1. Фебрилитет. Температурата е субфебрилна (до 38 °С), но може да достигне и до 40 °С. Често е налице фебрилитет в продължение на 10 и повече дни, до няколко седмици. Може да има отпадналост, слабост, безапетитие.
2. Промени в гърлото. Налице е катарално възпаление на фаринкса, небните дъги, увулата са хиперемирани и оточни, по мекото небце може да има точковидни кръвоизливи. Тонзилите са силно увеличени и понякога могат да бъдат доближени една до друга в средата на орофаринкса и да затруднят дишането или гълтането. При част от болните е налице псевдомембранозна ангина. Тонзилите се покриват с нежен, мръсно-сивкав налеп, който лесно се отсранява. Има болки в гърлото, особено при преглъщане.
3. Характерен фациес. Дишането през носа е затруднено поради хиперплазия и на ретроназалната лимфоидна тъкан. Говорът е гъгнив, носов. Оформя се т. нар. аденоиден фациес – леко оточно, подпухнало и бледо лице. При деца често има конюнктивит и оток на клепачите.
4. Увеличени лимфни възли в шийната област и генерализирано. Типично е увеличението на лимфните възли по задния ръб на mm. sternocleidomastoidei и по-рядко по предния им ръб. Уголемяват се и тилните, и подчелюстните лимфни възли. Достигат на големина до 3 cm. Образуват пакети, тъй като се доближават, но не срастват помежду си. Чувствителни са при палпация, кожата над тях не е зачервена и затоплене, не супурират. Увеличават се и останалите лимфни възли – аксиларни, ингвинални, медиастинални, мезентериални и др.
5. Хепатоспленомегалия. При някои болни може да има увеличен черен дроб и слезка.
6. Обриви. Може да се появи макулопапулозен, уртикариален, петехиален обрив. Ако болен от инфекциозна мононуклеоза приема Ampicillin или Amoxicillin, се появява макулопапулозен обрив – т. нар. “ампицилиново морбили”.
Различават се лека, средно тежка и тежка форма, а също остра и хронична форма. Хроничната мононуклеоза се среща много рядко. Характеризира се с персистиране на вирусната репликация.
Лабораторни изследвания: Налице е левкоцитоза 10-20 х 109/l. В ДКК над 50 % са лимфоцити, като 10-20 % са атипични лимфоцити. Серумните трансаминази и алкалната фосфатаза могат да се повишат 2-3 пъти.
Чрез реакцията на Paul-Bunell се доказват хетерофилни антитела. Счита се за положителна при титър над 1:80. Позитивира се след първата седмица и остава положителна няколко седмици. Ако тази проба е отрицателна се търсят антитела срещу вируса на Epstein-Barr: анти-VCA, анти-EA. Прясна инфекция с EBV се доказва с наличието на IgM анти-VCA.
Усложнения: Рядко може да се наблюдават:
1. Хематологични усложнения – автоимунна хемолитична анемия, тромбоцитопения, панцитопения.
2. Руптура на слезката. Проявява се с болки в корема, хиповолемия. Болните трябва да не се натоварват физически по време на болестта.
3. Вторични бактериални инфекции – вторични стафиликокови тонзилити, отити, бронхопневмонии.
Диагноза: Диагнозата се поставя по характерната клинична картина и лабораторните промени. Потвърждава се чрез серологични реакции – доказва се наличието на антитела (анти-VCA, анти-EA, хетерофилни антитела). Бързи тестове за доказване на хетерофилни антитела са Monospot, Monosticon.
Диференциална диагноза: Прави се със стрептококова ангина, дифтерия, вирусен хепатит, цитомегаловирусна инфекция, токсоплазмоза, рядко от лимфобластна левкемия и левкемизирал лимфом.
Лечение: Препоръчва се ограничаване на физическата активност, течно-кашава храна. Етиологично лечение не съществува – няма лекарство срещу вируса на Epstein-Barr. Провежда се симптоматично лечение. При висока температура се прилагат антипиретици. При силно уголемени тонзили, при много висока температура се препоръчват кортикостероиди. Прилагат се антибиотици от групата на макролидите, за да се избегне инфекция със стрептококи.
Много често не се налага лечение.
Профилактика: Няма специфична профилактика.
Протичане и прогноза: Прогнозата е благоприятна. В повечето случаи симптомите отзвучават за 2 до 4 седмици, но няколко месеца след болестта може да има отпадналост, слабост, лесна умора. Остатъчна лимфоцитоза може да има до 3-6 месеца.
