А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я

Ингвинална херния

На латински език: Hernia inguinalis.
На английски език: Inguinal hernia.

Определение: Ингвиналната (слабинната)херния представлява излизане в подкожието на коремни органи, покрити с париетален перитонеум през ингвиналния канал. Носи името си от анатомичната област, в която се формира. Това е най-често срещаната херния – 75% от всички случаи.

Етиология:
І. Причини от общ характер:
1. Предразполагащи фактори: пол, възраст, наследственост, телосложение, охраненост. Хернии възникват по-лесно при хора със слаба мускулатура на коремната стена.
2. Предизвикващи фактори: повишаване на вътрекоремното налягане при физическа работа, напъни за микция и дефекация, кашлица.
ІІ. Причини от локален характер: особености в анатомичното устройство на ингвиналния канал.

Анатомия: Слабинната област има следните граници: медиално се ограничава от външния ръб на правия коремен мускул, латерално от слабинната връзка (lig. inguinale), отгоре от хоризонталната линията, която съединява двете горни предни хълбочни бодила (spinae iliacae ant. et sup.). В тази област се разполага ингвиналния канал. Той има дължина 4-5 сm. През него при жената преминава облата маточна връзка (lig. teres uteri), а при мъжа - семенната връв (funiculus spermaticus). Основните съставки на семенната връв са: семепроводът (ductus deferens), съдове и нерви за семепровода и тестиса (a et v. ductus deferens, a. testicularis, plexus pampiniformis). Ингвиналният канал има 4 стени:
- предна – изгражда се от разтеглицата на външния кос коремен мускул;
- долна – от слабинната връзка (lig. inguinale);
- задна – от напречната фасция (fascia transversalis);
- горна – от долните ръбове на вътрешния кос коремен мускул и напречния коремен мускул.
Каналът има два отвора:
- повърхностен отвор – намира се в долния вътрешен край на предната стена. Образува се чрез разцепване на разтеглицата на външния кос коремен мускул.
- дълбок отвор – намира се върху задната повърхност на коремната стена, на около 5 сm нагоре и латерално от повърхностния отвор. Представлява цепка в напречната фасция с размер 1-1.5 сm.
Перитонеумът, покриващ предната коремна стена, в областта на ингвиналния канал притежава две хлътвания (ямки):
- латерална ингвинална ямка (fossa inguinalis lateralis) – съответства на дълбокия слабинен отвор;
- медиална ингвинална ямка (fossa inguinalis medialis) – съответства на повърхностния отвор.
През тези ямки перитонеумът заедно с коремни органи може да се изтлачи навън и да се образуват ингвинални хернии. Тези образувани през латералната ямка, преминават през целия ингвинален канал и се наричат индиректи (външни). Образуваните през медиалната ямка се наричат директни (вътрешни).

Елементи на хернията:
1. Херниален отвор – отвора на коремната стена, през който преминава херниалния сак.
2. Херниален сак – образува се чрез пролабиране на париеталния перитонеум през херниалния отвор в подкожието. Представлява тънка, прозрачна ципа, покрита с плосък епител. Може да има най-различна форма – крушовидна, конусовидна, кълбовидна и др. Херниалният сак се състои от шийка, тяло и дъно.
3. Херниално съдържима – най-често в херниалния сак попадат тънко черво, което е с дълъг мезентериум и е лесно подвижно, голямо було, по-рядко дебело черво (цекум, сигма) и др.

Видове ингвинална херния:
І. Индиректна – коса, външна.
1. Вродена индиректна ингвинална херния. Появява се още през първата година след раждането. Среща се по-често у момчета, което е във връзка със спускането (десцензус) на тестиса в скроталната торбичка. По-често възниква от дясната страна, тъй като спускането на десния тестис винаги закъснява и processus vaginalis peritonei остава отворен и след раждането. Това е предпоставка за образуване на херния.
2. Придобита индиректна ингвинална херния. Това е най-често срещаната херния. Засяга по-често мъже на възраст между 20 и 40 години. Обикновено е едностранна, но може да бъде и двустранна.
В развитието на индиректната ингвинална херния се различават следните степени:
- hernia inguinalis incipiens – начална херния – херниалният сак е започнал да се образува и се усеща чрез влизане с пръст в ингвиналния канал (през повърхностния отвор) като удар върху пръста при надуване или кашляне.
- hernia inguinalis incomplete – херниалният сак е оформен, но не излиза извън ингвиналния канал.
- hernia inguinalis completa – херниалният сак излиза извън ингвиналния канал.
- hernia inguinoscrotalis – сакът навлиза в скротума. Тази херния може да достигне големи размери и тогава се означава като hernia inguinoscrotalis permagna.
ІІ. Директна – пряка, вътрешна. Тази херния винаги е придобита и води началото си от медиалната ямка. Среща се при възрастни мъже. По-често са двустранни. Сакът не може да слезе в скроталната торбичка.

Клинична картина: Зависи от големината на хернията, от вида на херниалното съдържимо, от възрастта на болния, от наличието на усложнения. Болните се оплакват от болка, гадене, повръщане. Болката е по-силна в началото на образуване на хернията, а след това е по-слаба. Може да има запек, подуване на корема, микционни смущения ако в сака има пикочен мехур. Появява се подутина, която нараства постепенно или възниква изведнъж (например след физическо усилие). Хернията може да се прибира, когато болния е легнал, а когато се изправи изпъква отново. След време се получава срастване и хернията не се прибира.
Чрез оглед се определя големината и формата на херниалния сак. Чрез палпация се определя консистенцията, установява се дали хернията е репонибилна – дали съдържимото в легнало положение чрез леки тласъчни движения се прибира в перитонеалната кухина. При перкусия се установява тимпаничен тон при наличие на тънки черва в сака, а при наличие на оментум – притъпен перкуторен тон. Чрез аускултация се установява перисталтика на червата в херниалния сак.

Усложнения:
1. Заклещване (инкарцерация). Изразява се в силно пристягане на херниалното съдържимо от херниалния отвор. Появява се силна, внезапна болка, хернията увеличава обема си, има гадене, повръщане, задръжка на газове и изпражнения. Развива се картината на странгулационен илеус.
2. Възпаление на херниалното съдържимо.
3. Травматични увреждания. Подвижността на органите в сака е ограничена и те се увреждат по-лесно, от органите в коремната кухина.
4. Появя на тумори на органите в херниалния сак.

Диагноза: Поставя се лесно.

Диференциална диагноза: Прави се с: хидроцеле, ингвинален лимфаденит, епидидимит, тумори на тестиса и др. Трябва да се разграничи индиректна от директна ингвинална херния.
За индиректната ингвинална херния е характерно:
- образува се през латералната ямка;
- бива вродена и придобита;
- среща се при деца и млади мъже;
- по-често е едностранна;
- херниалният сак е с крушовидна форма, достига до големи размери и слиза в скротума;
- когато с показалец се проникне в ингвиналния канал и при закашляне на болния на върха на пръста се усещат тласъчни движения.
За директната ингвинална херния е характерно:
- образува се през медиалната ямкя;
- бива само придобита;
- среща се по-често при възрастни мъже;
- често е двустранна;
- херниалният сак е със сферична форма, малки размери и не слиза в скротума;
- тласъчните движения се усещат встрани от върха на пръста.

Лечение: Лечението е оперативно. Извършва се херниотомия, херниалният сак се отваря и херниалното съдържимо се прибира, след което се прави херниопластика. Съществуват редица модификации на херниопластика.

Профилактика: Укрепване на коремната стена чрез спортуване, туризъм. Избягване на напъни, своевременно лечение на кашлица, запек, намаляване на телесното тегло.