А Б В Г Д Е Ж З И Й К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Щ Ю Я
Желязо
Общото количество на желязото в организма на възрастен индивид е около 4.5-5.5 g. за мъж и 3.5-4.5g. за жена. То е разпределено в следните форми: желязо в хемоглобинa – 3000 mg под формата на двувалентен катион; резервно желязо - при мъже 800-1000 mg и при жени
400 mg; желязо в миоглобина, ензимно желязо в цитохромите в количество
около 20 mg и серумно желязо - при мъже 17-27 µmol/l, а при жени - 12-23
µmol/l.
Източници на желязо за организма са : месо и месни продукти, яйца, риба, продукти от растителен произход като хляб, грах, просо, спанак, пресни зеленчуци и плодове.
Обмяна на желязото
В стомаха солната киселина въздейства върху железните съединения от приетата храна, освобождава желязото от белтъчния му носител и го превръща в двувалентна форма Fе++(фероформа ). В стомаха се съдържа още желязосвързващ мукопротеин, с който то се пренася до червата.
Резорбцията се осъществява в дуоденума и горните отдели на тънките черва. За резорбцията на 1-1,5 mg Fe от лигавицата на тънките черва е необходимо условие с храната да е постъпило 15-20 пъти повече, т. е. 18-20 mg за денонощие.В лумена на йеюнума мощни свързващи агенти като аскорбинова киселина и цистеин, го отделят от мукопротеина и образуват с него нискомолекулни комплекси, които се натрупват върху тънкочревните вили. Ентероцитите на последните съдържат специфични рецептори за желязото. Чрез тях се осъществява активният механизъм на резорбция. Вторият механизъм е пасивен, осъществява се чрез проста дифузия при постъпване с храната на много големи количества. През бързата фаза на резорбция за 30 минути се резорбират 50% от цялото количество, а през втората, бавна фаза до края на денонощието се резорбират останалите 50%.
Транспорт на желязото
В ентероцитите желязото се свързва с апоферитин в тривалентни феритинови комплекси – феритин. Специфичен протеин, наречен трансферин, транспортира феритиновия комплекс до костния мозък и железните депа. Най голямото депо на желязо в организма е черния дроб. Трансферинът се синтезира в черния дроб, костния мозък и слезката. Циркулиращият в плазмата трансфериин се насища само до 1/3 от възможностите си, което се нарича наситен желязосвързващ капацитет, с референтни граници 18 до 21 µmol/l. Останалитe 2/3 от количеството на трансферина не носят желязо и се наричат латентен желязосвързващ капацитет, с референтниграници 35-45 µmol/l. Пълното насищане е известно като тотален ЖСК, който има референтни стойности от 35 доб0 µmol/l.
При процеси на голямо освобождаване на желязо, каквито са хроничните хемолитични анемии, феритинът се насища в по-голяма степен – до 50-55%, и се кондензира под формата на хемосидерин. Част от последния може да се мобилизира при дефицитни състояния, но по-голямата част остава постоянно в тъканите, причинявайки хемосидероза.
Екскреция на желязото
Тя се осъществява чрез излющване на тънкочревния епител, жлъчката, бъбреците, кожата и космените покривки и е около 1mg за 24 часа.
Регулацията на обмяната на желязото
Фактори, активиращи обмяната на желязото са витамините В6, В12, С и D, стомашният сок със съдържащитесе в него солна киселина, пепсин и мукополизахариди. Инхибиращи фактори са солите на фитиновата киселина, различни карбонати, фосфати, гастроферин и др.
Различават се: 1. абсолютен железен дефицит: при дефицит на желязо в организма. Повишава се нивото на трансферина, така че степента му на насищане още се понижава. 2.относителен железен дефицит: при хронични възпалителни заболявания, тумори. Нивото на трансферина се понижава и степента му на насищане е нормална или леко понижена.
Пероралните контрацептивни средства и лечение с естрогени, тироксин и хлорамфеникол водят до повишена концентрация на желязото, а кортикостероидите и ацетизалът - до понижено ниво.
Показания за изследва на желязо и ЖСК: недоимък на желязо, сьмнение за хемохроматоза, диференциране на желязонедоимъчи състояния.
Показания за изследване на трансферин: клинични данни за желязодефицит, диференциране на хипохромни анемии.
Показания за изследване на феритин: клинични данни за желязодефицит, диференциране на хипохромни анемии, контрол на лечението на хемохроматозите, чести кръвопреливания със съмнение за "претоварване" с желязо.
Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на венозна кръв.
Биологичен материал: серум.
Референтни граници:
Желязо в серум
новородени: 5-20 μmo/l мъже: 12,5-26,7 μmo/l
кърмачета: 7-23 μmo/l жени: 10,7-23,4 μmo/l
деца: 9-25 μmo/l
тЖСК 44,8-71,6 μmo/l
Трансферин
новородени: 0,2-0,4 g/l мъже: 2,0-4,0 g/l
кърмачета до 1м. 1,5-2,0 g/l жени до 45г. 2,0-3,5 g/l
кърмачета до 1г. 2,0-2,5 g/l жени над 46г. 2,0-3,0 g/l
деца: 2,5-4,0 g/l
Феритин
деца
1-6г. 14-23 μg/l мъже: 40-200 μg/l
7-14г. 14-20 μg/l жени: 30-100 μg/l
15-21г. 14-39 μg/l
%Tf-насищане:
мъже: 30-40%
жени: 25-40%
железен дефицит под 15%
Концентрацията на желязото в кръвния серум има изразен 24-часов ритъм: минимум в 22-24 часа и след това постепенно нарастване през нощта с максимум между 6 и 9 часа сутринта.
Намалена концентрация на желязо Fe в серума (сидеропения, хипосидеремия):
1. Недостатъчен внос с храната (рядко, тъй като от внесеното количество се резорбира само около 1g.).
2. Намалена резорбция на желязо: малабсорбционни синдроми, ахилия, състояния след резекция на стомаха или червата.
3. Побишено включване на желязо в клетките - повишени нужди (бременност, интензивен растеж у кърмачета, малки деца, юноши, след успешно лечение на пернициозна анемия) или нарушено разпределение на желязото (повишено натрупване на желязо в моноцитно-макрофагната система (хронични инфекциозни процеси, възпаления, тумори).
4. Повишена загуба на желязо (кръвоизливи, чести кръводарявания, хронични хемолитични заболявания, хемоглобинурия).
5. Повишена загуба на трансферин - нефрозен синдром (масивна протеинурия).
Повишена конценрация на желязо Fe серума (хиперсидеремия):
1. Повишен внос (мускулно или интравенозно прилагане на железни препарати, чести хемотранефузии).
2. Идиопатична хемохроматоза.
3. Вторични (симптоматични) хемохроматози: сидероахрестична анемия, таласемия, късна кожна порфирия, чернодробна цироза.
4. Мегалобластни анемии.
Промени в нивото на тЖСК:
Намалена концентрация: хронични инфекции, възпалителни процеси, неоплазии, нефрозен синдром, пернициозна анемия, хемохроматоза.
Увеличен тЖСК при ниско ниво на серумно желязо:
- желязодефицитни анемии: понижава се серумната концентрация на желязото при повишено количество на трансферина. Увеличен е не само тоталния, но и свободния ЖСК;
- след кръвоизливи.
Трансферин
Намалена концентрация:
1. Инфекциозни възпалителни процеси. При остри и хронични инфекции и възпалителни заболявания се повишава чревната резорбция на желязото при същевременно усиленото му преместване от плазмата към тъканите за отлагане. Това довежда до понижаване на серумното ниво на желязото. Понижено е нивото и на Tf. Hарушава ce транспорта на желязото. Намалява тЖСК, което от своя страна понижава мобилизацията на желязо от депата и води до недоимък за еритропоезата. Pазвива се анемия при инфекция. Касае се за релативен железен дефицит, тъй като общото количество на желязото е без промяна или леко повишено.
2. Неопластични заболявания. При тумори се наблюдава понижение на свободния и общия ЖСК поради намалено количество на трансферина.
3. Сидероахрестична анемия.
4. Нефрозен синдром.
5. Хемохроматоза.
6. Хипотиреоидизъм.
Увеличена концентрация:
1. Желязодефицитни анемии.
2. Лечение с естрогени.
3. Късна бременност.
Феритин
Намалена концентрация на феритин – екзогенен недоимък на желязо.
Увеличена концентрация на феритин:
1. Увеличен внос на желязо.
2. Инфекции.
3. Злокачествени тумори.
4. Тежки чернодробни увреждания.
5. Колагенози, ревматоиден артрит.
